Какви са резултатите засега от първата среща на лидерите на САЩ и Русия - Джо Байдън и Владимир Путин - неотдавна в Женева. Можем ли да очакваме обрат, рязък завой в отношенията между двете ядрени сили. Или всичко е проява на дипломатически хватки и илюзорни надежди. По тези въпроси разговаряме с Валентин Хаджийски, философ, историк и журналист, който от дълги години живее и работи в САЩ. Той все пак е оптимист и се надява, че е крайно време долната мъртва точка в отношенията между САЩ и Русия вече да бъде премината.

- Г-н Хаджийски, обърната ли е тягостната страница между Вашингтон и Москва след неотдавнашната среща на двамата президенти - Байдън и Путин - в Женева? Как виждате и коментирате резултатите от нея, още повече, че живеете и работите от доста години в САЩ?
- Тълкуването ми на съмнението в полза на Байдън май се оправда. В Женева той призна: „Русия е могъща и горда страна. САЩ нямат интерес от студена война с нея.“ Новият тезис на външната му политика стъписа мнозинството американски журналисти. Франция и Германия също заговориха за среща на върха с Путин - и дори глупавата провокация на британския есминец край Севастопол не роди ожесточение, както при инцидента с украинците до Кримския мост.

- Все пак, какви са първите практически резултати от тази среща на върха? 
- Миналият четвъртък американският посланик Джон Съливан се върна в Москва. Руският посланик Анатолий Антонов е във Вашингтон. Това е първият практически резултат от срещата на върха в Женева на 16 юни. Очаквам още. Срещата на върха Байдън - Путин бе очаквана и отразена с доста скептицизъм. Едно изключение бе коментарът ми в „Труд“ в навечерието u: „Какво да очакваме от срещата Байдън - Путин в Женева“, на 7 юни 2021 г. Американските либерали бяха промити от деветгодишната антируска истерия на „либералните медии“. Руските либерали, врагове на Путин, охотно тръбяха как той докарал нова „студена война“ - термин, въведен от Дмитрий Тренин от фондация „Карнеги“ в Москва през март 2014 г. Руските комунисти също се радваха на студената война, доволни, че ерата на Горбачов и Елцин е окончателно погребана. Радваха се и руските евразийци, антизападни националисти, консерватори.

- Каква е вашата трактовка за този термин - „Нова студена война“. Не е ли малко пресилено? 
- Аз никога не съм се абонирал за термина „Студена война“ между Руската федерация и САЩ. Между СССР и САЩ в ХХ век имаше студена война, почти гореща, но те бяха идеологически антиподи. А Русия и САЩ в XXI век са две капиталистически страни, между които може да има най-много геополитическо съперничество, но то няма абсолютен характер. Между Русия и Англия от векове имаше геополитическо съперничество, което не им попречи да бъдат съюзници и в двете световни войни. Предполагаемата културна („цивилизационна“) несъвместимост между Америка и Русия, на която толкова държат и руските евразийци, и американските либерали, според мене е по-скоро илюзорна. Между двете освен разликите има и твърде много общо в културата - и като положителни ценности, и като неприемане на алтернативни ценности - западноевропейски и източноазиатски.

- САЩ и Русия от доста години се изживяват в някакво противоборство, нанасят си различни удари под кръста, има и обидни квалификации. Вашият коментар?
- Вярно е също, че между двете страни се натрупаха доста сериозни обиди: Америка е обидена на Русия, че нагло не признава „ръководната u роля в света“, Русия е обидена на Америка, че нагло настройва срещу нея бившите u провинции и я иска за васал, а не за партньор. Байдън и този път не пропусна да вмъкне в пресконференцията след срещата месианистична нотка за уникалността на Америка, но го направи в началото и кратко: „Казах му [на Путин], започна той, че за разлика от други страни, включително Русия, ние сме уникален продукт на една идея... Не получаваме правата си от правителството. Ние ги притежаваме, защото сме родени [с тях] и... ги отстъпваме на правителството“.

- Нещата обаче през последните години са доста по-различни, независимо че САЩ продължават да доминират политически и икономически...
- В интерес на истината, това е донякъде исторически вярно. Но днес, във времето на могъщата полицейска държава, изградена в САЩ след 11 септември 2001 г., и на всесилните глобални корпорации, сме склонни да позабравяме историята. Днешното месианство на американската външна политика е смокинов лист за интересите на глобалната финансова олигархия. Но пък отношенията между държавите не се свеждат само до класови категории. Те напомнят и отношенията между хората. Първото условие за добрите отношения между две държави е взаимното им „признаване“ и честите им лични срещи. Външната политика не е въпрос на секретна технология, а на личен контакт. Именно на това наблегна Байдън на пресконференцията си - за всеобщо удивление. Ето част от речта му пред журналистите, която изслушах почти с удоволствие: „Изкарваме външната политика голям чалъм, един вид таен код. Но външната политика е продължение на междуличностните отношения. Така е устроена човешката природа... Няма заместител, както тези от вас, които сте ме отразявали по-дълго време, знаете, от диалога на лидерите лице в лице, няма! - И президентът Путин, и аз споделяме уникалната отговорност да ръководим отношенията между две могъщи и горди страни. Мисля, че последното, което той [Путин] иска сега, е студена война... не мисля, че той търси студена война със САЩ. Това не е време за... както казвахме в 60-те в САЩ, дайте да се прегърнем и обичаме... Но очевидно не е в ничий интерес, на неговата страна или на моята, да сме в състояние на нова студена война.“ 

- Много ясно и простичко казано...
- Да, с тези прости думи Байдън стъписа мнозинството американски журналисти на поляната и направи въпросите на някои от тях доста агресивни, а отговорите му бяха по-често уклончиво-примирителни, но не винаги. Ето пример за последното с въпрос на непредставил се журналист: „Но като имаме предвид, че неговото [на Путин] поведение не се е променило, и на тази пресконференция, след като седя с вас няколко часа, пак отрече участието си в кибератаките. Омаловажи правата на човека и отказа да произнесе името на Алексей Навални. Откъде-накъде наричате това конструктивна среща?“ Отговорът на Байдън: „Ако не разбирате това, сбъркал сте си професията“(!). Или въпросът на Дейвид Сангър от „Ню Йорк Таймс“: „Има ли нещо, което Ви кара да мислите, че г-н Путин е решил да се откаже от фундаменталната си роля на рушител на НАТО и САЩ? И по повод описанието Ви как сте му дал списък на критичната инфраструктура на САЩ, изложихте ли много ясно какво ще е наказанието за саботиране на тази критична инфраструктура? Или го замазахте?“ Отговорът на Байдън бе пределно уклончив: „Посочих му, че ние имаме значителен киберкапацитет, и той е наясно... И ако наистина нарушат тези основни норми, ще им отговорим кибернетично (cyberly)“. А Путин на пресконференцията обясни, че най-много кибератаки в света се извършвали от киберпространството на САЩ и че Русия била дала обяснения по всички 12 оплаквания за хакерски атаки от руското киберпространство срещу обекти в САЩ през последните две години, но не получила отговор на оплакванията си за 80 хакерски атаки срещу нейни обекти от САЩ за същия период!

- А какви бяха критичните въпроси към руския президент Владимир Путин?
- Критичен момент бе въпросът на кореспондентката на „Уолстрийт джърнъл“ в Москва как Путин се отнася към „спомена“ на Байдън, че на срещата на двамата през 2011 г. Джо бил казал на Владимир, че погледнал в очите му и той нямал душа. Путин отговори просто, че са се обяснили задоволително и нямат никакви лоши чувства - и похвали Байдън за неговия дипломатически опит. И по темата за убийците напомни за Афганистан, Ирак, Гуантанамо и жертвите на масови стрелби и безредици в САЩ.

- Кои са областите, в които не може да се очаква съгласие между двете свръхсили?
- По повод последните примери, за които споменах, се очерта и единствената област на по-сериозно несъгласие между двамата: Путин каза, че в Русия забранявали проявите на „несистемната опозиция“, защото се готвела за насилие, а Москва не искала нещо подобно на щурма на Капитолия на 6 януари т. г. във Вашингтон и безредиците на Black Lives Matter от миналото лято. Байдън каза, че сравнението било смешно - в Капитолия били престъпници, а в Москва - мирни протестиращи, на които не давали да говорят свободно. Но двамата неусетно се съгласиха, че Навални е „американски актив“, свързан с американската стратегия за сдържане на Русия. В пресконференцията на Байдън Украйна се спомена веднъж, и то бегло: Джо е отвратен до гуша от украинските истории - и в момента е подложен на нова критика в американски медии по продължаващите украинско-руски скандали със сина му Хънтър. Темата за Белорусия заглъхна със сензационните показания на Протасевич в Минск; той бе пуснат под домашен арест заедно с приятелката си и сътрудничи активно за разобличаване на заговора срещу Лукашенко с участието на западни страни.

- Ако трябва да обобщим - имаме ли пробив в отношенията между САЩ и Русия след тази първа среща между лидерите на двете държави?
- В Женева бяха направени няколко важни пробива. Вашингтон свали стигмата си срещу Путин; американските „либерални“ медии ще имат проблеми да следват новия курс, без да си изкълчат врата. Деескалиран бе от САЩ въпросът за Навални; практически бе свален този за Белорусия; по Украйна САЩ се отказаха да търсят силово решение за Донбас извън Минския формат, а въпросът за Крим дори не бе назован. Договорено бе - и се осъществи - връщането на посланиците. Обявено бе, че започват преговори на външните министерства за размяна на затворници и укрепване стратегическата стабилност: двете страни започват преговори за възстановяване на договорите за разоръжаване, прекратени в последните години.

- Не е ли прекалено оптимистична тази оценка? 
- Още много негативна инерция има да тегне, но прогнозирам, че долната мъртва точка в отношенията Вашингтон - Москва е премината. Крайно време беше!

Нашият гост
Валентин Хаджийски, известен още като Чичо Фичо, е философ, историк и икономист, д-р по философия. Бивш научен работник в БАН, дипломат в МВнР и ООН, зам.-председател на Комитета на ООН по неправителствените организации, бил е и консул. Журналист, учител в българското училище “Гергана” в Ню Йорк, преводач. Един от най-редовните автори е на в. “Труд” през последните години. От повече от четвърт век живее и работи в САЩ.