Евродепутатите обсъждат влиянието на руската пропаганда

Диктатурата на пролетариата, Народния съд и Възродителния процес влизат в 10-и клас

7 жертви при катастрофа на колумбийски военен хеликоптер

Борисов представи приоритетите на българското председателство пред парламентарната група на ЕНП

Съседка на трите жени от къщата на ужасите в Свищов: Като деца момичетата бяха даровити, пишеха стихове и рисуваха

Летим до Баку за 29 евро Всеки вторник ще има полети до София и до столицата на Азербайджан

Новото чешко правителство загуби вот на доверие в парламента

Наемите на лукс имотите поскъпнаха Ръст в продажбите на жилища около НДК и в центъра на София

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в сряда, 17 януари 2017

Васил Велев: МВР е префинансирано, заплатите там не са толкова ниски, колкото казват

Звънят от остров в Атлантика

Пощальон влезе в затвора, открили 19 000 писма в дома му

Отпада идеята за двойно по-скъпа синя зона в София (обзор) Ще се забранява влизане в центъра на града според номерата на автомобилите

Опашки от тирове на Калотина, Капитан Андреево и Дунав мост

Австралия обяви конкурс за спасяване на Големия бариерен риф Дава 2 млн. канадски долара награда

Ванга четяла вестника с длан

4 декември 1994 г., Рупите. Учредяване на фондация "Ванга". На снимката: Тончо Жечев, акад. Светлин Русев, Вили Цанков, Петър Баков, Ванга, Димитър Вълчев и Иван Татарчев.

Един ден Ванга извикала Невена Коканова, с която били близки, и се разпоредила: „Невено, да извикаш онова, твойто момче, дърворезбаря“. Пророчицата никога не се била срещала с Григор Паунов, но вече била решила той да стане майстор на олтара на църквата „Света Петка“, Светлин Русев да я изрисува, архитектите Богдан Томалевски и Лозан Лозанов да издигнат храма, а скулпторът Крум Дамянов да направи кръста.

И така благодарение на Невена Коканова дърворезбарят Григор Паунов се запознава с известната петричка врачка. През следващите 4-5 години до смъртта на Ванга той става един от хората от близкото й обкръжение.

„Завършил съм Художествената академия през 1983 г. при проф Кънчо Цанев и не съм спирал да се занимавам с дърворезба оттогава.

Роден съм в Габрово, но съм израсъл в София, с изключение на няколкото години, когато баща ми беше главен архитект на града, а майка ми – главен реставратор на Габровска област. Бях 13-14-годишен. По това време реших да стана дърворезбар. Свързах се с един тревненски майстор – Тодор Тодоров, и всеки ден пътувах от Габрово до Трявна, за да ме обучава.“

Григор Паунов е автор на дърворезбите в три черкви. Първата е „Света Петка“ на Рупите. Впоследствие прави и кръщелната зала на „Св. Неделя“ и иконостаса на Гложенския манастир. Създал е десетки домашни иконостаси, за които е убеден, че са основното, което е съхранило нашата нация по време на османското иго.

С Невена Коканова се запознава случайно, покрай това, че майка му реставрира къщата на известната актриса в с. Чумаците. Сближават се семейно с Коканова.

Невена дори става кръстница на дъщерята на Григор и съпругата му Розалина. „Тя беше изумителен, естествен човек.“

Коканова присъства на първата среща на дърворезбаря с Ванга. „Ти какво правиш сега?“, пита го незрящата жена. „Ами правя един ремонт на балкона.“ „Там си изкривил плочките“, казва му Ванга. „Вярно е – засмива се Григор. – Изкривих ги.“ Дълго разговарят.

Григор се изхитря да запише на касетофон думите на Ванга. Качват се с Невена в колата, пускат записа, но в момента, в който навлизат в Сандански, говорът става неясен, чува се само нещо като провлачено бучене. „Помислих, че касетофонът ми се е развалил нещо, затова поисках от един приятел журналист професионален диктофон.“

Втори опит за запис – същият феномен. Щом стигат до Петрич, записът се поврежда и от думите нищо не се разбира. По-късно Ванга му позволява да записва разговорите им и всичко с касетките е тип-топ. „Имам много касетки с разговорите ни. Записвали сме не за друго, а защото нещата се забравят – тя беше такъв извор на мъдрост, толкова притчи, толкова сладкодумна…“

Не ги е слушал отдавна. Преди 18 години жена му Розалина – едва 35-годишна, починала от сърце. Две години след това Григор случайно си пуска една от касетките с разговорите с Ванга и изумен чува как пророчицата направо описва смъртта й и нарежда: „Ех, невесто, невесто… ти да оправяш крадачите, лъжачите…“ „Жена ми беше съдия – обяснява той. – Ванга направо описва смъртта й и я ожалва, но аз по това време не съм разбрал. Всъщност точно този запис е правен в деня, в който двамата отиват при Ванга за помощ, тъй като майката на Розалина е болна. „Прати ни при д-р Чирков, смениха й сърдечната клапа, жената се оправи и досега е жива“, обяснява Григор за тъщата.

Започва Паунов да прави проекти за олтар. „Общо взето пътуването София – Рупите ми беше станало като отиване до Централна гара. Тия 170 км ги минавах по два пъти в седмицата понякога. Но една вечер пристигам с руло кадастрон под мишница – поредния проект, на който бях поставил някакви грифони, лъвове. Още от прага, не бях влязъл даже, тя ми казва: „Тези лъвове да ги махаш оттам! Искам гълъби и лоза.“

Следват дни на професионална идилия – Светлин Русев рисува, Григор Паунов монтира дърворезбата. „6 месеца работих по този иконостас. Един месец го монтирах. Със Светлин Русев спяхме в църквата. Образно казано – отвънка в колата си спях. През деня двамата си работехме – той правеше стенописите, аз си монтирах иконостаса. Имаше минерален басейн с масажна маса – на едната маса също спях като къпан под звездите. Беше прекрасно време. Успяхме в срок, всичко мина прекрасно.“

До днес Григор Паунов посещава църквата на Рупите. „Чест им прави на фондацията „Ванга“, че осъществиха една нейна мечта – целият комплекс, паркът, църквата, е едно чудесно място – казва той. – И не спира върволицата от хора. Виждаш едно спокойствие, едни одухотворени хора. Влязат в църквата, запалят свещичка, заредят се…“

Дърворезбарят все още тъгува за човека Ванга. „Тя имаше много тънко чувство за хумор и един характерен смях. Много ми се подиграваше! Звъни ми на телефона: „Утре с невестата да сте тука.“ „Защо бе, лельо Ванге?“ „Утре е Богородица, ще кръщавам, тука да сте.“ Отиваме, изкарахме си курбана, всичко нормално. Народ, върволица. Тя опъваше едни големи маси на дворчето с всичките свахи покрай нея, всичките тетки, лелки, кръщелници… Нося аз купола, кръщава. Мина курбанът. Почват да вдигат лелките масите – под стола на Ванга – една змия. Там има едни местни змии, кощерици им казват, стават докъм два метра. Поначало на Кожух планина има рядка флора и фауна. Рупите са точно в подножието на вулкана. Утрепах змията и я изхвърлям, гледам да не ме види някой, обаче лелките ме видяха и моментално – от уста на уста се разнесе слухът. Леля Ванга си почиваше следобед. Става след почивката и почва да се смее: „Е, ти да видиш! Гришата трябвало да дойде, да утрепе змията.“ Тя го е видяла, че ще стане, и затова ми се обажда. За да стане веселба.

Жените, които се грижеха за нея, така, майтап да става, нарочно обръщаха ресните на килима наопаки. А пък тя много държеше да са изравнени, подредени. Както не виждаше, Ванга се възмущаваше: „Витке, какво сте направили с ресните на килима! Веднага да ги оправите.“

Седим си веднъж на пейката отвънка, нямаше хора, един такъв есенен следобед беше. Седим си и си мълчим на припек. Вика: „Какво правиш сега?“ Казвам: „Лельо Ванге, резбата не върви, чудя се да сменям професията ли, с нещо друго да се занимавам…“ И думите й бяха: „Смени я. Ако можеш.“ Категорично ми стана ясно, че каквото и да правя, аз ще си остана дърворезбар.

Не съм я питал почти никога за нищо, ако имаше нещо, тя ми го казваше сама. Но е имало случаи, когато ме е държала просто часове при себе си. Тя гледа на хората, а аз съм вътре при нея. „Лельо Ванге, да не преча?“ „Тука ке седиш!“ Защо е трябвало да седя? Трябвало е да чуя нещо, да науча нещо.

Чувах страшни неща, какво ли не. Човешки съдби. Тя влизаше в положението на всички – човек! Аз по-добър човек от нея не познавам. Идват с какво ли не – с престъплението си, крадци. Тя ги гонеше.

Звъни: „Искам зелник да ми донесете. Но с оливия – сега са пости.“ Мине не мине време, вдигне телефона, дрънне: „Утре ви искам тука.“ Хайде, керванът се понася.“

Григор не знае Ванга да е посочвала някого за свой наследник. За феноменалните й способности говори без почуда, сякаш са най-естественото нещо на света.

„След като имах контакт с нея, няма как да не вярвам, защото съм го изпитвал на гърба си. Приемам го като едно нормално явление. Майка ми написа един роман, занасям й книгата, тя си слага ръката на корицата… Тя четеше така: на вестника сложи ръката и прочита целия вестник. После знае всичко, което пише вътре. Приемам ги за нормални тези неща.

За нея специално… Имаше такава дарба.“

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Лично аз съм скептик към такива свръхестествени способности , но имам конкретен случай с баба/леля Ванга – в жилището ми , в банята протече от горния етаж по тавана мръсна вода , а комшията опита да спре теча , но не успяваше . Обаче на края успя да отстрани повредата . Оказа се , че ходил при Ванга и я питал какво да направи , а тя , сляпата – нито техник , нито с някакви познания по физика , химия и т.н. , му казала да излее малко нафта на пода на неговата баня – мозайка , той я послушал – и теча спря . Аз после си обясних нещата – прости от гледна точка на физиката – нафтата проникнала във микропукнатините в мозайката и намокрила пукнатините , остава там , не позволява на водата да протича надолу . Направо невероятно – да го каже специалист в строителството , архитект , инженер или друг подобен – ясно , но баба Ванга – свръхестествено !

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.