Никола Иванов започнал сбирката на шега, сега има близо 22 000 превозни документа

“Деля ги на три категории - леко перфорирани, средно повредени и лошо скъсани”

25-годишен варненец е собственик на най-голямата у нас колекция от билети за градския транспорт. Никола Иванов притежава 21 891 превозни документа и то само от фирми, обслужвали градския транспорт на морската столица през последните 24 г. Младежът започнал да ги събира на шега преди около 15 г. Налагало му се да пътува често до кв. Виница, където тогава живеел баща му.

“Реших да видя точно колко пари прахосвам по автобусите. За месец събрах 60 билетчета. Започнах да завиждам на столичани, че могат да се возят гратис, докато в нашия град такъв шанс нямаше и за всяко качване задължително олекваш с левче”, припомня си началото Никола. Финансовата задача била решена, но неусетно събирането на билети се превърнало в хоби.

“Като ученик пътувах много и бройката бързо набъбна. Съученици, приятели, близки и семейството ми също започнаха да подхранват колекцията. Един ден моя позната ми показа статия във вестник за мъж от друг град, който събрал 15 000 билета. Реших, че трябва да подобря неговия рекорд и съм доволен, че успях”, твърди Никола. Въпреки че е човек на творческото мислене и не може да си представи да работи по график зад бюро, прясно дипломираният магистър по инженерен дизайн е истински перфекционист по отношение на хартиеното си богатство. Всяко от билетчетата първо стои в книга, за да се изглади, а след това се сортира.

“Деля ги на три категории - леко перфорирани, средно повредени и лошо скъсани”, споделя Никола. Следва грижливото прибиране на билетите по 100 в пликове с цип и описването им в отчетна книга, която се води прилежно от самото начало. Колекционерът я попълва веднъж годишно. Последният запис е отпреди няколко месеца и в него не влизат новопостъпилите над 100 билетчета, с които колекцията вече надхвърля 22 000 с тегло над 3 кг. Най-старият експонат е от 1995 г. - година по-малък от Никола.

“Превозните документи от тези времена са от стари портфейли, джобове на дрехи на баби и дядовци, които аз и приятелите ми сме намирали”, казва младежът. Сред находките са и билети по 250 лв. и 350 лв. от времето преди деноминацията на лева. “Проблем се получава, ако извадя билет от даден плик и забравя от кой точно или ако хартийките се слепят. Тогава трябва да преброя всичко отново. Налагало ми се е два пъти, голям труд е. Отнема 4 дни за 10 000 бройки, като през това време и прозорец не бива да се отваря, за да не стане течение”, споделя ентусиастът. В пликовете са подредени разноцветни билетчета, издавани през годините от различни превозвачи - “Градски транспорт”, “Транстриумф”, “Делта кар”, “Автотрансснаб” и др. Някои са розови, други са сини, трети - зелени, има жълти и чисто бели. Най-интересните екземпляри Никола е отделил в отделна кутия. Сред тях тези с еднакви цифри на серийните номера. Липсват му само четворките, но младежът смята, че рано или късно ще попълни пропуска, въпреки че вече и той, и приятелите му рядко ползват услугите на градския транспорт. Някои от ценните находки е откривал сам, други са му давали близки и дори кондуктори, разбрали за необичайното му хоби.

“Малцина колекционират билети. Търсил съм “колеги” в сайтове за хобита, но почти няма такива. Преди време във вестник открих новина за момиче от Велико Търново, събрало 3000 билета. Опитах се да я намеря, но ударих на камък”, казва Никола. Мечтата му е да направи запис в Книгата на рекордите Гинес.

“Там има колекционер с 500 000 билета, но те са всякакви - от рейсове, самолети, фериботи, театри, кина, докато моята сбирка е строго

определена - само от градския транспорт на Варна”, пояснява Никола. Засега го спира трудната процедура по кандидатстване, която е напълно електронна и няма жив човек, който да му отговори дали локална колекция като неговата представлява интерес. “Изискват се и вещи лица, които да потвърдят автентичността на всеки експонат от сбирката. Това е къртовски труд и не виждам кой би се наел да го свърши, но не съм се отказал. Ще обогатявам колекцията си, докато билетите станат електронни и тогава сигурно ще опитам”, оптимист е Никола. Мнозина от приятелите му години наред го съветвали да обърне хобито си в пари. Преди година той се престрашил и пуснал обява в популярен сайт за покупко-продажби. Първоначално оценил колекцията на 3000 лв., после намалил цената с 500 лв.

“Имах доста запитвания, но винаги искаха да пазаруват на парче - кой по 200-300 билета, кой по 1000. Отказвах, защото това не е разпродажба. Осъзнах, че за мен тази колекция има различна стойност - тя е символ на постоянството и постигната цел. Затова ще си я запазя”, решен е Никола. След години той планира да дари сбирката си на Музея за история на Варна. Негов авангарден двойник под формата на вдълбани в ската над крайбрежната алея паралелепипеди е проектът мечта на младия инженерен дизайнер. Идеята смятал да предложи като дипломна работа, но се оказало, че е твърде мащабна и затова го посъветвали да я замени с проект на екстериорни соларни осветителни тела. Скоро Никола планира да потърси късмета си в чужбина, където смята, че ще се реализира по-бързо. Категоричен е обаче, че няма да замине с еднопосочен билет, защото родината е незаменима.

“Дори и нещата в държавата да не са в ред, нашето си е наше, а аз обожавам Варненския край. Винаги, когато имам време, пътувам сред природата. Обикалям морето и цяла Източна България”, споделя младежът. Признава, че никога не му е хрумвало да застрахова колекцията си.

Припомня си обаче любопитна случка - преди години в един автобус видял разлепена обява: “Донесете билета си на ул. “Цар Асен” 41 и можете да го замените за цели 10 лв.” “Бях изумен, представих си колко пари ще спечеля с многото мои билети. Отидох на адреса и се оказа, че там има застрахователен офис, откъдето просто са пуснали подвеждаща реклама”, смее се Никола.

Той има и други куриозни преживелици в градския транспорт. При една от тях хванал кондуктор в измама. Качил се с приятелка късно вечерта в рейса, а служителят му дал два билета с различни серийни номера и цветове. Даже били скъсани по различен начин. “Казах му да си ги прибере и да ни даде редовни от текущия кочан. Беше изумен. Опита да вдигне скандал, но го предупредих, че снимам с телефона си и чак тогава ни даде валидни билети. Просто нямаше късмет - обикновено пътниците не гледат какво им дават в ръцете срещу левчето, но този мошеник попадна на неподходящия човек”, обяснява Никола.

Сред незабравимите автобусни истории той класира още една, започнала като драма и приключила комично. Никола пътувал в адски порой и рейсът затънал в дълбока локва. Водата започнала да нахлува вътре, а хората се паникьосали. Тогава шофьорът пуснал висока музика и ведро ги призовал: “Вдигайте крачета и да не ви пука”.

“Да се возиш в градския транспорт понякога е истинско приключение. Въпреки че в жегите не бих го препоръчал на никого и вече не ми се налага, все още го ползвам отвреме навреме. И никога не хвърлям билетчето си в кофата за боклук”, с усмивка завършва Никола Иванов.