Наследничката на Меркел в ХДС предложи оставката си като партиен лидер

Повече пари за винени проекти след 2020 г.

„Хидрострой“ с акт за нарушение заради почистването на коритото на река Вит край Боаза

Обявиха извънредно положение на Тасос и в Кавала

Купуваме половината от виното, което пием Намалява производството на бутилки със защитено наименование за произход

Европарламентът оцени „изцяло положително“ изслушването на Мария Габриел Италия иска тя да отговаря и за културата

На ход е родният фен

Лекар от Свищов предложи брак на съученичка в юбилеен школски алманах Книгата „55 + вдъхновяващи истории“ е издадена за 55-годишнината на СУ „Николай Катранов“ в крайдунавския град

Президентът Радев се срещна с посланика на Великобритания Ема Хопкинс

Стево Пендаровски в Белград: ЕС не трябва да изоставя Западните Балкани

Асоциацията на прокурорите: Недопустимо е съдии да осъществяват натиск в процедурата за избор на главен прокурор

Румънски ученици правят възстановка на Освобождението

Путин обезпокоен от космическото въоръжаване на НАТО

Виктор Орбан: „Фидес“ може да напусне ЕНП

Министър Кирилов: Няма правен мотив кандидатурата на Гешев да се прати към Конституционния съд

Вашингтон в Париж За републиканската кауза и демократичните принципи

Историята на една статуя на площад „Йена“

Както се знае, в Париж може на всяка улица да видиш някоя забележителност, на всяко кръстовище да се сблъскаш с шедьовър. Приближавайки площада „Йена“, видях конник във военна униформа, издигнал високо френското знаме. Помислих, че е някой от генералите на Великата армия на Наполеон, отличил се в битките с прусаците при Йена.

Имената на наполеонови генерали изпълват голяма част от картографския план на града, но никой в днешна френетично републиканска Франция не си помисля да променя имената на улици и площади. Историческото любопитство ме заведе до самия монумент, където с известна изненада видях да се издига гордо генерал, но не наполеонов и не френски, а един от бащите на републиканската идея – американеца Джордж Вашингтон. Френското знаме беше допълнително закачено на върха на сабята му – може от някой радетел на френско-американската дружба, може от местен патриот или от обикновен шегаджия.

Но интересното е, че никой не го сваля вече дълго време, ако се съди по избледнелите цветове и раздърпаните краища. Внучка ми също обърна внимание на несъответствието. Разказах u накратко за близостта, която свързва двете страни от времето на изграждането на независимите, републикански Съединени щати, за помощта на Франция, за статуята на Свободата, за парижкия период на Томас Джеферсън и Бенджамин Франклин…

Подчертах, че дори и да са имали понякога различия в международните позиции и дори противоречия, Франция и САЩ ще останат винаги свързани като най-здрави световни стожери на републиканската кауза и демократичните принципи и права, установени от Републиката. Аз лично до такива паметници не заставам твърде близо за снимка, за да не бие на очи колко съм дребен. Не пред паметника, пред личността. Такива като Вашингтон отдавна няма дори и в най-напредничавите републики, а са толкова нужни в наше време.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.