Вдигането на заплатите в университетите цели техните фалити

Ако партиите мислят да си поделят регулаторите, защо да не помислят да си поделят и висшите училища?

Крайният ефект мярката ще е, че министърът на образованието да може пряко да контролира щата в университетите и съответно на тяхната учебно-преподавателска и научно-изследователска дейност

председател на Сдружението за качество във висшето образование и борба с неакадемичните практики и плагиатството 
Новият проектозакон за регулиране на трудовите възнаграждения на преподавателите в българските университети дава в ръцете на министъра на образованието огромната власт да определя бъдещето на всяко висше училище по непредвидим начин. Според вносителите се предвижда заплатите на академичния състав да бъдат обвързани на законово ниво с минималната работна заплата за най-ниската академична длъжност и средната за останалите. Наглед похвално намерение, защото увеличаването на получаваните пари от професорите и доцентите изостава през последните години чувствително от това на учителите в средното образование.

Средното и висшето образование обаче функционират по съвсем различен начин - университетите, още от началото на прехода извоюваха относителната си независимост от изпълнителната власт след постигането на обществено съгласие, че там, където се твори наука и се обучават младежите на България, държавата осигурява деполитизация и невъзможност за влияние вследствие на конюнктурни партийни интереси. В България те дори не са изключение, а правило, и предлаганото проектоспоразумение между партньорите в некоалицията от тези дни е категоричното доказателство за това. Ако партиите мислят да си поделят регулаторите, защо да не помислят да си поделят и университетите?

Зад благовидния предлог, че синдикати и политици, загрижени за доброто на хората, отговорни за качеството на бъдещите висшисти, предлагат по-високи заплати, стоят много клопки, които превръщат ректорските ръководства и самите университети в заложник на изпълнителната власт, която по дефиниция е партийна. За какво става дума?

Проектозаконът на вносителите предвижда създаването на два паралелни реда за финансиране на университетите - общият, в който средствата за заплати са включени в компонентата „издръжка на обучението“, която освен тях включва също така и заплатите на администрацията и режийните разходи, и втори - съпътстващ на описания.

Според този нововъведен съпътстващ ред се създава законово регламентиран режим за отпускане на т. нар. допълваща субсидия, която ще се изразходва целево единствено за покриване на разходите за заплати на академичния състав. В надпреварата по популизъм една от парламентарните групи вече предлага фиксирането на заплатите да обхване и неакадемичния административен състав, а друга - да бъдат повишени сумите, с които ще бъдат задължени университетите.
Откъде идват парите и дали са осигурени както за настоящата година, така и устойчиво занапред - неизвестно. Защото заплатата е разход с постоянен, а не с годишен характер, и гарантирането на приход година за година, с който той евентуално да бъде покрит, съвсем не е достатъчно, за да се гарантира сигурност и предвидимост на работодателя - съответния университет.

Още по-интересен факт е обстоятелството, че допълнителната субсидия ще се предоставя на адресатите си единствено след подписване на споразумение между съответния университет и министъра на образованието и науката. Неизпълнението на изискванията по това споразумение ще е основание подобна финансова инжекция да не се отпуска за следващата календарна година, което автоматично обрича съответния университет на неизбежен фалит.

Какви обаче ще са условията, които ще се поставят на образователните институции от министъра по тези споразумения, проектозаконът не казва. Видно е, че в този си вид той включва класически текст от типа „подписване на празен чек“, който ректорите трябва да приемат, за да успеят да задоволят изискванията му и да осигурят възнагражденията на собствените си колеги.

Какви условия например би могъл да постави съответният министър за даването на тези жизненонеобходими средства на университетските ръководства, с които те да покрият необезпечените по нормален ред разходи за заплати? Потенциално всякакви, но най-логичните са свързани именно с целевия характер на парите - съкращения на преподаватели. Ако целта обаче е пари срещу съкращения, какво биха казали синдикатите, които са сред най-активните поддръжници на тази идея? Съвсем отделен е въпросът, че крайният ефект от тази мярка ще е, че министърът ще може пряко да контролира щата в университетите и съответно на тяхната учебно-преподавателска и научно-изследователска дейност. Ако това е целта на вносителите, то тогава ще имаме съвсем различно нов модел на управление, а академичната автономия ще се превърне в добро пожелание на хартия.

Допълнително от финансова и бюджетна грешка предложението да се създадат два паралелни реда за финансиране на университетите - основен и допълнителен, е абсурдна конструкция. То е признание, че съзнателно властта иска да издърпа килимчето изпод краката на ректорските ръководства, като ги държи зависими чрез създаване на изкуствен недостиг по основния ред на финансиране, за да се създаде по този начин нужда от допълване на приходите чрез допълнителния способ описан по-горе.

В становището по проектозакона на Съвета на ректорите се съдържат редица смислени аргументи, които следва да бъдат чути и съобразени от властта. Дълго време те бяха боксовата круша и амортисьорът, който поемаше ефекта от навлизането на все по-тежката административна регулация на държавата най-вече по отношение на необезпечените от самата нея финансови ангажименти за издръжка на университетите и повишаващите се нейни изисквания.

В това отношение има и плачевен пример - повече от двадесет години в Закона за висшето образование е записано, че средствата, които държавата следва да осигури за научноизследователска и художественотворческа дейност на университетите, трябва да са не по-малко от 10% от тези за издръжка на обучението. Справка в бюджетите, които самата тя е предлагала и приемала, независимо кой е бил на власт, обаче показва, че дори в най-щедрите години те са достигали до около 3%. Как при това положение да се получи съгласие за подобна реформа, след като политиците не спазват поетите чрез самия закон финансови ангажименти към хората на науката? Преди две години отпускането на тази допълваща субсидия, което понастоящем става чрез включване на текстове в преходните и заключителните разпоредби на закона за бюджета, стигна и до Конституционния съд, предизвиквайки огромен скандал, защото се предвиждаше, че за да получат парите си, висшите училища следва да изменят методиките си за атестиране. Само своевременната отмяна на това условие спаси идеята от унизително крушение в съдебната зала.

Противно на общобитуващото мнение през последните 30 години няма открито нито едно ново държавно висше училище в България - има обаче едно закрито - висшето военно артилерийско училище в Шумен и какво последва от това закриване може да попитате пенсионирани военни. Какъв е ефектът на закритите начални, основни и средни училища из страната може да видим във всяко умиращо българско село.

Предложените изменения са израз или на погрешната концепция, че държавата може и трябва да е универсален регулатор на всички процеси в обществения живот, което е напълно неправилно или на нещо още по-страшно - опит за подчиняване на висшите училища и академичните хора на политически дневен ред и парцелирането и политизирането на висшето ни образование. Точно тази, а не идеята за отпадане на таксите за обучение на студенти е голямата опасност, която ни се предлага под формата на помощ за повишаване на доходите в системата, нещо, което не би могло да бъде отхвърлено от никой здравомислещ експерт.

Време е обществото да реши - иска ли да има и да реформира сегашната университетска система, която при всичките си проблеми обслужва въпреки тежкото си целенасочено недофинансиране интересите му, или предпочита да даде цялата власт за кадруването в нея на министъра на образованието, без да има никакви гаранции на законово ниво какви политически и партийни идеи и концепции ще изповядва този човек.