Непубликувани спомени за Димитър Пъшков, близък съратник на Васил Левски

Благодарение на доц. д-р Милко Аспарухов, разполагаме с интересните спомени на Иван Пъшков, син на именития поборник

Димитър Пъшков неведнъж е казвал, че написаното в книгите за Левски е “... нищо в сравнение с това, което е бил всъщност той...”

Преди седмица отбелязахме 186 годишнината от рождението на Апостола на свободата Васил Левски (6/18 юли 1840 - 6/18 февруари 1873 г.). Неведнъж сме подчертавали, че мисията на Апостола на свободата, без ни най-малко да оспорваме неговата водеща роля на стратег и творец на националната революция, би била невъзможна без верните му съратници.

Един от най-изтъкнатите от тях е Димитър Пъшков (1840-1926) - отдаден на каузата богат българин (за съвременниците “фабрикант”!), член на “вътрешния” БРЦК в Ловеч, а след Освобождението - депутат в няколко състава на българския парламент. Димитър Пъшков е автор на ценни спомени за Васил Левски, които са добре познати и използвани от изследователите. Благодарение на доц. Милко Аспарухов, вече разполагаме и със сведенията на Иван Пъшков, син на съратника на Левски.

Предвид отслабено си зрение и други здравословни проблеми, които е имал Иван Пъшков, писмото му до доц. Аспарухов от 12 февруари 1978 г. е записано под неговата диктовка от сестра му Ц. Маринова, дъщеря на Димитър Пъшков. Към писмото е добавен машинописен текст с дата февруари 1970 г.- кратък биографичен очерк за техния баща.

Димитър Пъшков

Димитър Пъшков е “набор” на Левски, роден през същата 1840 г. в с. Сопот, Ловешко, днес в община Угърчин. Негов баща е свещеникът Никола Пъшков, запомнен не само като отдаден на своята мисия духовен пастир и учител, но и като смел българин. По време на Кримската война (1853-1856) през Сопот преминава османска кавалерийска дивизия, командвана от румелийския валия Йомер паша.

Спирайки на бивак близо до селото в местността Пердевойка, военната част подлага местните българи на истински грабеж, събирайки насилствено храни и фураж. Начело на делегация от селяни поп Никола протестира пред турския генерал, известен като тираничен и корумпиран управник. Разгневен от достойното поведение на свещеника, Йомер паша нарежда поп Никола да бъде арестуван, държан под стража и сурово наказан, защото “бунтува населението”! Слава Богу, в негова защита се изправя намиращият се в турския лагер католически свещеник, придружаващ прикрепената към дивизията френска войскова част.

Случилото се е запомнено от Димитър, тогава на 14-15-годишна възраст. Както пише Иван Пъшков, „... това събитие е характерно за дяда попа и за сопотените, които и в онова далечно минало са били с борчески дух, готови да протестират срещу една неправда. Събитието е направило силно впечатление на юношата Пъшков. За него той обичаше да говори пред близките си и да възхвалява съселяните си...”

Димитър Пъшков получава първоначална грамотност в килийното училище на своя баща, след което през 1856 г. „... бащата отвежда сина си в Ловеч и го записва в Долнокрайското училище при учителя Янко Христов от Дряново, познавач на Ланкастерската система на обучение. На другата година е ученик в Горнокрайското училище при учителя Манол Лазаров, където учи до 1859 г. Жаден за по-високо образование - продължава Иван Пъшков,- на следната година той е ученик в училището на Йордан Ненов от гр. Елена в Карловски Сопот (днес град Сопот), дето завършва двегодишния му горен курс...” Нека отбележим, че Йордан Ненов (1825-190) е един от най-известните възпитаници на прочутата Еленска “Даскалоливница”, автор на книги и учебни пособия, оставил ярка следа със своето “даскалуване” както в Сопот, така и в Чирпан, Хасково, Панагюрище и особено в Пазарджик.

Между неговите ученици са Иван Вазов, проф. Марин Дринов, Нешо Бончев, Константин Величков... Получил добро за времето си образование, Димитър Пъшков става учител в родното си село, после в Ловеч. Запомнен е като способен “даскал”, но поради „... несдържания си език срещу народните поробители...” е принуден да напусне това поприще. Заема се с търговия, открива своя кантора и “филатура” (предачна “фабрика”) за коприна. “Поради природния си ум - продължава Иван Пъшков,- и доста солидното си за онова време образование си завоюва едно от първите места в града...” Взема активно участие при учредяването на читалище “Наука” в Ловеч, като е и училищен настоятел.

Димитър Пъшков се сближава с най-будните младежи в Ловеч, сред които са Марин Поплуканов и Иван Драсов. Още през 1869 г. влиза в ръководството на съставения от Васил Левски революционен комитет, превърнал се в “БРЦК - Първо отделение” и централен за страната. При своите търговски пътувания Пъшков осъществява връзката с местните комитети в Тетевенско и Орханийско/Ботевградско и се ползва с доверието на Левски. Димитър Пъшков, Марин Поплуканов и други дейци от Ловешкия комитет се обявяват против авантюристичния план на Димитър Обши, довел до Арабаконашкото “приключение” през есента на 1872 г. - обирът на хазната, последван от наказателните действия на османската власт срещу Вътрешната революционна организация.

След разкритията на Общи Пъшков е арестуван и заедно с Марин Поплуканов е изправен пред извънредната следствена комисия в София. За разлика от други дейци, склонни към признания, двамата ловчанлии твърдо отричат връзката си с комитетската организация. Достойното поведение на Пъшков и Поплуканов става известно на Левски, който не само го одобрява, но чрез свои хора в София им изпраща парична помощ в затвора. В крайна сметка, Пъшков е осъден на “вечно заточение” в Диарбекир.

С помощта на християнската арабска община положението на българските заточеници е облекчено, а Пъшков започва търговия с добитък, дори с други българи учредява търговско дружество. На третата година от заточението, на 6 юли 1876 г. Пъшков, Поплуканов и Георги Минчев от Хасково, преоблечени в кюрдски носии, успяват да избягат през Александрета / Искендерун с кораб през Александрия в Египет до Триест в Италия. Минчев остава там при свои познати българи, а Пъшков и Поплуканов през Виена достигат до Букурещ.

Двамата ловешки дейци се включват в живота на емиграцията и се завръщат в града по време на Руско-турската освободителна война. По време на престоя в Букурещ Димитър Пъшков е посетен от своята майка, която го снабдява със средства и му съобщава тъжната новина за смъртта на брат му Съю, убит от турците на 15 април 1876 г.     След Освобождението Димитър Пъшков е член на Постоянната окръжна комисия и председател на Окръжния съвет в Ловеч. Депутат е в Учредителното събрание в Търново през 1879 г. Преди няколко години проф. Милко Палангурски изследва издирените от инж. Георги Мъндев писма на Димитър Пъшков до Иван Драсов от кореспонденцията им по същото време.

От 1887 до 1907 г. Пъшков е народен представител в 3-то и 4-то Велико народно събрание, 5-то, 6-то, 7-то и 13-то Обикновено народно събрание В свободна България той е активен деец на Народнолибералната партия на Стефан Стамболов, в която се включват значителна част от оцелелите съратници на Апостола. След войните се оттегля от политиката и отново се посвещава на предприемачеството, вкл. при строежа на жп линията Борущица - Стара Загора. Умира на 10 ноември 1926 г.

Със съгласието на доц. Милко Аспарухов се опитахме накратко да запознаем нашите читатели със спомените на Иван Пъшков, а по-обстойното им представяне предстои на страниците на списание “Будител”.