Труд
Автор:
Стефан Кючуков
Българите оцеляват в условията на кризи благодарение на семейството, приятелите и умението да отпочиват в напрегнатото всекидневие. Същевременно са необходими над 2000 евро доход на месец за пълноценен живот. Това показват резултатите от национално представително проучване “Индекс на пълноценния живот”, разработено и проведено от социологическа агенция “Прогрес Консулт” по поръчка на “Лидл България”. Индексът дава отговор на въпроса как оценяваме живота си, коментира д-р Росен Кутелов, управител на “Прогрес Консулт” и автор на проучването. Резултатите показват, че доходът има огромно значение за пълноценния живот на хората. Тези с месечни доходи над 2000 евро са дали оценка на живота си 0,8689, при максимално възможна стойност единица. Колкото по-нисък е доходът, толкова по-ниска оценка за живота си дават българите. Като при тези с доходи до 500 евро на месец, където попада и минималната пенсия, и тези без доходи дават почти идентични оценки за живота си от 0,64.
Наличието на деца в семейството повишава оценките на хората за живота им. Ако децата вече са пораснали и са напуснали родителите си или, ако хората все още нямат деца, дават по-ниски оценки за живота си, но разликата не е толкова голяма, както между хората с високи и ниски доходи.
Индексът на пълноценния живот се изчислява въз основа на подробна оценка на 82 конкретни фактора, обединени в 7 ключови области на живота - здраве, финанси, семейство и отношения, лични цели, професия, образование и почивка. Показателят мери съотношението между това колко е важен всеки фактор за хората и степента, в която той реално присъства в ежедневието им. За 2026 г. той е 0,764, при теоретичен максимум “1”. Това е най-ниската стойност за целия период от началото на проучването през 2017 г. Но реално промяната не е голяма, през 2017 г. оценката е била 0,770. Данните показват, че българинът е балансиран и устойчив, коментира Росен Кутелов.
В периода, откакто правят изследването, е имало пет кризи от първа категория, сред които е и ковид пандемията. През последните четири години има спад в оценките на хората за живота им. Сред причините за това са множеството кризи - две войни, въвеждането на еврото. Но ефектът на тези кризи върху оценките на хората е много по-малък, отколкото може да се очаква. Индексът би трябвало да се намали повече, но това не се случва. Явно българите поддържат психиката си въпреки неблагоприятните условия, допълни Росен Кутелов.
“Според данните от проучването през последните четири години българинът е преминал от остро тревожно състояние към адаптирано състояние на несигурност. След период на кризи - пандемия, икономическа нестабилност и международни конфликти - обществото постепенно привиква към среда на повишена нестабилност. В отговор хората свиват социалния си кръг, фокусират се върху най-близките си и изграждат защитен микросвят, базиран на практичен подход и по-високи изисквания за личното си благополучие”, допълва д-р Росен Кутелов.
Най-високо оценените фактори в ценностната система на българите в периода от 2017 г. насам остават: добро физическо и психическо здраве, любов и близки отношения, честност и човечност в обкръжението, финансова сигурност, спокойствие и липса на стрес. Средните оценки на тези фактори са над 4,4-4,8 при максимално възможна оценка 5, което показва много силна ценностна устойчивост. Те могат да бъдат определени като стожера на представата на българина за пълноценния живот.
Същевременно проучването отчита съществено пренареждане в първите места сред приоритетите на хората спрямо 2022 г. Личното здраве - “Аз да съм в добро здраве” за първи път заема първо място сред факторите за пълноценен живот, измествайки грижата за здравето на близките. На второ място остава здравето на най-близките. На трето място е финансовата сигурност, която отбелязва най-съществен ръст и се изкачва от 8-мо място през 2022 г. до 3-то място през 2026 г. Това показва нарастващата чувствителност към семейния бюджет и необходимостта от по-голяма сигурност и предвидимост. Парите вече са по-желани от това хората да имат добро семейство, което остава на четвърто място.
На пето място в класацията на най-важните фактори за пълноценен живот хората поставят наличието на здрав сън. Това показва, че много хора имат проблеми със съня и изпитват безпокойство.
Едно от най-съществените изменения през последните четири години е настъпило по отношението на мненията за значението на социалната среда и взаимоотношенията с хората. Тази група фактори по принцип трайно е с относително висока степен на важност, но точно при нея има спад - през 2022 г. 33,8% от хората ги определят за изключително важни, докато през 2026 г. процентът спада до 29,6%.
Водещи конкретни фактори в тази група са “Да имам добро семейство”, “Да имам деца” и “Да общувам пълноценно с децата си”. Резултатите на проучването показват намаляване на значението на общуването, което е компенсирано от забележимото увеличаване на изискването “да определям сам с какво да се занимавам”.
При парите има най-голямо разминаване между желанията и реалността на българите, показват данните от изследването. Проучването “Индекс на пълноценния живот” показва колко важен е даден фактор за живота на хората и доколко те смятат, че реално са го постигнали. Това позволява да се види не просто какво ценят българите, а къде е най-големият дефицит между желанията и всекидневната реалност.
На първо място в желанията на хората са парите. Но в действителността парите са на последно място, тоест във всяко друго отношение животът на българите е по-добър, отколкото е финансовото им положение. Именно защото ги нямат, хората поставят парите на първо място в желанията си.
На второ място в желанията на българите са отношенията с роднините и приятелите си. Същевременно отношенията със заобикалящите ни хора са на първо място по реализация в действителността. Именно това прави българите устойчиви в кризите. Българите успяват да поддържат отношения с близките си, така че да се чувстват добре, коментира Росен Кутелов.
По-назад в желанията на хората са професия и образование. Те по-скоро са инструмент за постигане на другите желания в живота. Любопитно е, че на последно място в желанията на хората е отдихът. Същевременно в реалните постижения почивката е на трето място. При недобро материално положение, без много средства и при натоварване със задачи, българите намират начин да отпочиват, коментира Росен Кутелов. Българинът успява да се адаптира в най-негативната среда, допълни той. Именно за отдиха българите дават най-високи оценки за качеството на живота си. Хората разбират, че без да са отпочинали няма да са полезни нито за колегите си, нито за близките си. През последните години именно при отдиха има най-голямо положително развитие в реалния живот на хората.
Същевременно при парите хората се справят най-зле. Въпреки желанието им да изкарват повече пари, именно при тях оценките за качеството на живота са най-ниски.
Сред приоритетите на хората най-голямо увеличение по важност от 2017 г. насам имат доходите и почивките, показва изследването “Индекс на пълноценния живот”. Прекарването на време с приятели и собствеността, тоест притежаването на вещи и имоти, също имат все по-голяма важност. Хората оценяват все повече пазаруването и вкусната храна.
Данните показват, че все повече хора наблягат на материалното в приоритетите си. Най-голям спад има в желанието за гледане на телевизия, намаляват желанията за танци, медитация, пътешествия и посещения на музеи.
Сред най-устойчивите във времето, тоест с най-малки промени през годините, са желанията на българите да имат добро семейство, да имат спокойствие и липса на стрес, да се хранят пълноценно и да се чувстват уверени.
