Славиша Стоянович успя да намери все пак изхода на стадион „Георги Аспарухов“ и не дочака края на сезона. Без значение дали в крайна сметка наставникът бе помолен да си тръгне, или сам взе решението. Сърбинът със словенски паспорт негласно поде инициативата по „дългото сбогуване“ в началото на годината, когато стана ясно, че е близо до договор с националния тим на Латвия. Тогава публична тайна бе, че опитният спец няма желание да продължава да развива кариерата си на „Герена“, но някак бе убеден да изпълни контракта си до края на кампанията.

Всичко това постави основите на раздялата му с „Левски“, станала факт в понеделник сутринта. Така само 5 месеца, след като прие предизвикателството да води 26-кратните шампиони, мисията му се оказа неуспешна. За краткия си престой в България обаче той успя да направи най-трудното – да влезе в сърцата на феновете. А това се случи заради цялостната му работа, енергията, която вложи, а и с откровените си изказвания пред медиите.

В края на миналата година каруцата обаче се обърна и тогава опитният специалист получи изгодно предложение от Латвия. И въпреки че отказа да признае, дори и международните агенции обявиха - сделката между двете страни е факт. След случилото се в петък, когато „сините“ потвърдиха промените в Управителния съвет, светна „зелената лампа“ за Стоянович да продължи кариерата си на друго място. Далеч от този хаос.

Тук някъде е хубаво да се припомнят едни силни думи на специалиста от октомври миналата година, когато в „Левски“ се радваха на добра серия и първо място в класирането.

„Ако зависи от мен, ще остана тук до края на кариерата си – обяви Стоянович в интервю за „Дарик“ радио. - Опитваме се да не мислим много надалеч. Къщата се изгражда тухла по тухла.“

По това време Славиша явно още не се беше запознал напълно с действителността на „Герена“. А ако всичко не бе розово, то поне изглеждаше небесносиньо. За краткия период на „Герена“ обаче той стана свидетел на много събития, повечето от които негативни.

Със самото си идване бившият треньор на Словения, „Цървена звезда“ и „Домжале“ пожела да работи съвместно със спортен директор. Такъв обаче „сините“ не осигуриха до последния му ден в клуба. А изпълнителният директор Красимир Иванов не спираше да увърта по темата.

„За нас очевидно е важно да има спортен директор и клубът да се развива в посоката, в която желаем“, обясни Иванов още през август, когато тимът оглави класирането. Самият шеф на клуба пък явно показваше, че играта му е чужда.

Освен това Стоянович държеше да има думата по селекцията, но и това не се случи. Взе единствено Богдан Вашчук и се видя, че халфът има качества. Останалите му бяха доведени през главата, а най-фрапиращ бе случаят с Луан Виана. Треньорът пожела нападател, който да вдигне конкуренцията, и получи бразилец с наднормено тегло и... един гол в кариерата си. За капак скаутското звено на тима бе представлявано от Кирил Вангелов, който така и не доказа, че има качества за работи на такъв отговорен пост в столичния гранд.

Показателно за статуквото на клуба бе и фарсът с несъстоялия се мач с „Милан“ по повод 75 години от рождението на най-святата „синя“ легенда – Георги Аспарухов. Двубоят на два пъти бе отлаган, а накрая пропадна окончателно за жалост на привържениците, останали с впечатлението, че иконата Гунди не само не получи нужното уважение, но и беше поругана.

А слабото управление на „Левски“ лъхаше дори и от клубния сайт, където доскоро треньор на тима се водеше Делио Роси. Но това са вече подробности, които за някои могат да прозвучат и като заяждане. Нищо подобно. Това са само фактите, които подтикнаха един качествен треньор да избере спокойната работа на селекционер на отбор, който само веднъж е играл на голям форум пред това да води клуб с традиции и успехи в... миналото.