Вера Йорданова, малко позната у нас, и много в модния бизнес ще бъде една от главните героини в новия сериал на бТВ - “Белези”. Всеки понеделник, в продължение на 14 седмици, зрителите ще следят драмата на две сестри, загубили пътя към себе си. Най-важният въпрос - кой има правото да се нарече родител - е онази снежна топка, която превръща търкалянето по склона в лавина от конфликти, напрежение, изгарящи страсти и в крайна сметка финал с много следствия.
Надежда (Анастасия Лютова) и Вера (Вера Йорданова) се срещат отново, за да влязат в безпощаден сблъсък за Радост (Климентина Фърцова), която и двете възприемат като своя дъщеря. Има нещо съдбовно, че ролята на Вера се играе от Вера и става дума за вяра. Но стига толкова за филма - струва си да се гледа. Снимано е прекрасно, актьорския състав е брилянтен, режисирано е майсторски, музиката на Георги Стрезов е меко казано на място. Но най-важното - историята е силна, важна и пленителна. Написана е от Юлия Спиридонова, а в сценарийния екип има още добри автори. Режисьори на “Белези” са Драго Шолев, Станислав Тодоров - Роги, Петър Крумов и Виктор Чучков - син.
Всъщност нито една добра история, нито силна амбиция не би довела до успех без силен актьорски състав. Без вяра.
Вера Йорданова е родена в Хелзинки. Родителите ѝ са музиканти, които гастролират там в продължение на години. Когато момичето им става на 7, семейството се връща за няколко години обратно в България, но комунистическата действителност бързо ги събужда и те се връщат във финландската столица.
Финландска кастинг агенция забелязва високата брюнетка и така тръгва кариерата на Вера - някъде през деветдесетте. Появява се и в епизодични роли в местни сапунки. Следващата история е със заглавие “Защо не трябва да се пропускат купони”. Приятелка я кани на парти за 10-годишнината на най-престижната агенция във Финландия, а в същото време Вера празнува 17-ия си рожден ден. Именно тогава я вижда шефката на агенцията Лайла Снелман и на мига я кани за пробни снимки. Оттам насетне пътят ѝ тръгва нагоре и по целия свят - първо работи в Ню Йорк, а сетне в Милано. Тя обаче мечтае за киното и отива там, където всяка година се стичат хиляди кандидат звезди - Холивуд. В Лос Анджелис се записва на актьорски курсове и постоянно обикаля кастингите.
Случва се и малкото чудо, което досега остава и единствено. Пак случайно отива на кастинг за продължението на бруталния хорър Hostel (Хотелът на ужасите) и режисьорът Илай Рот я одобрява. Един от изпълнителните продуценти на филма е негово величество Куентин Таранито. След това разбира, че през борбата за мястото във филма е било между нея и Виржини Ледойен, която играе в “Плажът” с Лео ди Каприо.
Успехът винаги има и цена. Не всичко в живота на Вера е разходка по модния подиум. Много пъти е искала да направи собствен бизнес, партньорите винаги са започвали с добри намерения и финалът винаги е бил разочарование.
Днес тя живее в Ню Йорк, но това, което я зарежда с енергия, е България и селото на нейната баба - Лидия, в Пазарджишко. Там се чувства в уют, в хармония, по нейните думи. Сега, докато снима “Белези”, малкият ѝ син Кийран командва околията, а баба Лидия е щастлива.
“Трябва да направят паметник на бабата в тези пандемични времена”, казва Лидия на премиерата на “Белези”, сериал, който надяваме се, ще остави следи сред зрителите.
Органична и с верни реакции
Много се радвам, че ме поканиха за режисьор на част от сериала “Белези” и срещнах Вера Йорданова. Мисля, че тя притежава много качества, които предвещават и още много следващи роли. Пред камерата Вера е много органична, с верни реакции и поведение. Изобщо актриса, която има вродено чувство и интуиция да премисля и анализира всяка сцена която снимаме, но в същото време да изглежда абсолютно естествена. Мисля, че е и много добър партньор на колегите си. С Вера се работи много приятно и лесно, и винаги е усмихната!
Виктор Чучков, режисьор
Беше по-трудно да я открием
Вера беше точно тази, която търсехме за ролята, но беше по-трудно да я намерим, отколкото да я изберем на кастинга. Разполагахме само с една нейна снимка от женско списание и не знаехме почти нищо за нея. След издирване от около две седмици я открихме в Ню Йорк, откъдето тя направи първите проби за “Белези” през вайбър, последва още един кастинг и накрая просто я харесахме и тя се прибра в България.
Габриел Георгиев, продуцент на “Белези”
Тя е естетически капитал
Жени като нея са културен и естетически капитал на България. Отдавна следя нейните международни изяви като впечатляващ топмодел и се радвам, че тя успешно еволюира в зоната на киното. Вера е универсален талант - блестяща комбинация от интелигентност и атрактивност, и редом с това - харизматичен модел, полиглот, писател и актриса, получила одобрението на самия Тарантино. Дано да има съдбата на прочутите манекенки, които завладяха големия екран, като Ким Бейсингър, Изабела Скорупко, Мила Йовович, Олга Куриленко и Шарън Стоун. Но и да не забравя, че хиляди и хиляди модели са имали шансове, но не са успели да пробият в сложния и взискателен кинаджийски свят.
Проф. Любомир Стойков, културолог и изкуствовед
Синът ѝ - роден в светлина
Раждането на сина ѝ Кийран е странна смесица от страдание, молитви и мистика. Години наред работа и стрес докарват на Вера Йорданова много страдания. В един момент получава болки в кръста, които са толкова силни, че почти се изкривява. Спира да работи, напълнява, изпада в депресия, преминава към хапчета. Лекарите ѝ казват, че има сериозна дискова херния и се налага операция. През това време в живота ѝ се появява Феде - бащата на сина ѝ. Двамата искат да имат деца, но губят две. Всичко върви надолу и тогава Вера се взема в ръце - сменя начина на живот, започва да медитира, лекува се с иглотерапия. В резултат болките в гърба изчезват, изчезва всичко лошо, забременява по естествен начин и няма никакви проблеми, въпреки че е на 42 тогава. Ражда по естествен път. Пред списание EVA разказва и как е избрала името на сина си.
“Баща ми беше тежко болен от рак и скоро след това си отиде. Към края той дори спря да ме познава. През това време четох много за различни религиозни идеи, свързани с душата, исках да разбера повече за живота, който нося в себе си не само от биологична гледна точка, но и от духовна... Има ли там душа все още, няма ли. Една нощ сънувах, че се събудих от внезапен лъч светлина, който прониза тялото ми... В просъница си помислих какъв чудесен сън, а може би стана наистина и това е душата на бебето... Може би той трябва да се казва лъч светлина, трябва да проверя утре съществува ли това на някой език... Когато се събудих, грабнах телефона си и първото нещо, което излезе на гугъл, беше Kiran - ray of light на древния език санскрит. Разказах историята на Феде. И така той стана Кийран Александър Руиз (а Александър е от Александър Македонски).
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш