Жената сама отглежда продукцията за здравословното си меню

Специално за „Труд” д-р Людмила Емилова представя своята поредица на дълголетието. Тя е лекар с три специалности - вътрешни болести, кардиология и ревматология и здравен мениджмънт. След като изпитва системата за лечение с плодове, чай и мед върху себе си и успява да се спаси от много тежки болести, решава, че ще се довери на природосъобразната медицина. Насърчава я създателката на метода Лидия Ковачева. През 1993 г. д-р Емилова открива медицинския си център за безлекарствено лечение, през който са преминали над 47 000 пациенти от цял свят. Мнозина са се спасили от шаблонно дефинираните от официалната медицина като нелечими заболявания и като бонус са стопили килограми, при това с траен ефект. През 1997 г. д-р Емилова става единственият български член на Лекарската асоциация към Обществото за натурална хигиена на САЩ.

Почти невъзможно е да приема, че точно жената, с която разговарям, е имала две страници с диагнози. Страдала е много и преборила трудности, хвърлящи мнозина в отчаяние. Годините на Веселина не й личат, защото около нея постоянно се вихри динамика. Счетоводната й кантора работи с натоварен график и по няколко дни от седмицата се „мести“ в интернет офиса в шуменско село. Там жената се грижи за двор, пълен със зеленчуци, овошки и зелени подправки.

От типичен градски човек се е превърнала в грижлив стопанин и споделя, че като хване мотиката, си говори с растенията на разбираем език. Казва им, че са нейни верни приятели по пътя към здравето и вероятно често им разказва за д-р Емилова. С нейната помощ Веселина отново е весел човек, пълен с енергия и с грееща усмивка.

Само през 2020 година е направила три гладувания по 30 дни с дълги захранвания. Избрала плодолечението след драматични преживявания. През 2019 г. се появили внезапни припадъци, при които се строполявала на най-неочаквани места. Веднъж ударила лошо главата си в тръби на парното у дома и веднага се озовали в спешна помощ, за да се спре кървенето и да се зашие раната. За щастие черепът не бил счупен и започнало ходене по лекари, за установяване на диагнозата.

А тя била обезсърчителна - стеноза на лява артерия субклавия. Т. е. стеснение на голям съд, доставящ кръв от сърцето към мозъка. Направили ядрено- магнитен резонанс и изследване с контрастно вещество. Запушването на артерията се оказало цели 75 процента, прогнозата на известни специалисти била, че трябва да се извърши сложна операция. На въпроса колко е застрашен животът й и какво да очаква след операцията, Веселина получила уклончив отговор и решила, че няма да се предаде. Отива при д-р Емилова, знаейки колко чудеса стават с гладуване. И само след година с три програми по 30 дни това се случило и с нея.

С дълбока благодарност жената разказва за всеотдайността на целия екип в медицинския център. Професионалните качества в комбинация с най-модерна апаратура гарантира истинска грижа с удивителни резултати. Щом се установило, че стеснението е намалено, д-р Емилова написала в листа на пациентката „Ура“ с много удивителни.

През годините Веселина имала сърдечна аритмия, коронарна атеросклероза, заради която й поставили стент, световъртежи, стомашни киселини, безсъние, затлъстяване и още оплаквания. Отстранена й била бучка на гърдата и по-късно лекарите настоятелно я посъветвали да оперира и двете гърди, при това спешно. Тя провела консулт с известен столичен професор, който изразил същото мнение. Съветът на д-р Емилова бил да направи дълги гладувания и след тях биопсия показала, че не се налага операция. С програмата на плодове и чай се зачеркнала още една „нелечима“ болест.

Познанството на Веселина с лекарката започнало преди двадесетина години пак по повод категоричното твърдение на официалната медицина, че мигрената може само да се облекчава. Пристъпите на болка били неописуеми. Не помогнали изписваните от невролог и психиатър много хапчета. Жената оставала по очи в леглото и с възглавница върху главата, защото даже светлината я измъчвала. Така я заварила съседка и дала съвет да потърси д-р Емилова. Лекарката била категорична, че мигрената много лесно ще се овладее с гладуване. Самата тя вече го била приложила на себе си и се разделила с дългогодишно главоболие. Още след петия ден на плодове и чай Веселина се разделила с мигрената и забравила за безсилието и страха от болката.

По-рано жената консумирала всякакви животински храни. Постепенно започнала да ги изключва, а в последните две години е пълен веган. Приемала е безброй медикаменти, успяла да ги спре с програмата на д-р Емилова. Съветите на лекарката са ценни за здравето, споделя Веселина, а за изграждане силата на духа са безценни. Дължа живота си на нея и няма да се уморя да разказвам преживяното пред други пациенти в медицинския център, за да им докажа, че ако в болницата ти кажат да чакаш края си, има и друг път за спасение- плодолечението.

Тя го прилага вече сама и много уверено. Когато приготвя за съпруга си ястия с месо, не изпитва никакво изкушение. Убедена е, че това става с лекота, защото организмът й се е прочистил до всяка клетка и сам диктува да избира здравословното хранене. Сякаш иска да й каже „Стой си здрава, важно е!“.

Винаги има на трапезата голяма салата от зеленчуци, отгледани в двора. Според сезона прави различни постни ястия с пресни подправки. По рецепти от медицинския център и от фейсбук групата „Бързо, лесно вкусно- веган“ използва кокосово масло и кокосово мляко, булгур и други варива, различни семена. Сред любимите са тиквички на фурна, картофи с копър, лозови сарми. Изкушаващи торти и десерти, харесвани от семейството, майстори от фурми, банани, кокос, какаово масло.

Когато се срещаме, Веселина е на череши за четвърти ден и ще ги направи общо 20. След това дълго ще се захранва и в летните месеци ще остане на дини. Свежестта на плодовете явно я зарежда пълноценно, за да загърби завинаги неразположенията. Дребната на ръст и младежки стройна жена носи дух на боец, зареден от верния водач д-р Емилова.

От първо лице

Д-р Катя Казакова от екипа:

Веселина беше със 75 % стеснение на подключичната артерия. Проблемният участък не позволяваше достатъчно кръвоснабдяване на ръката. При физическо натоварване на лявата ръка се „краде“ кръв от мозъка и жената получава припадъци. След първият курс на лечебно гладуване отчете, че няма колапсни инциденти.

Повторно изследване на артерия субклавия с контраст и определяне на степента на промените не бе възможно. При първото Веселина беше получила тежка алергична реакция. Затова проследихме как се променя мозъчния кръвоток при натоварване на ръката. След първото гладуване се отчете леко намаление на кръвния ток в мозъчната артерия, но без прилошаване. След второто и третото гладуване функционалните проби не отчетоха „открадване“. При натоварване на ръката мозъчният кръвоток остана стабилен. Трудният достъп до подключичната артерия не позволява без контраст с точност да определим с какъв процент е намаляла стенозата. Но резултатите от проследяването и функционалните проби дават основание да твърдим, че ако има остатъчни промени, те не заплашват живота и здравето на пациентката. Не се налага поставянето на стент или друга намеса.