Старият сезон във Висшата лига завърши с мача за суперкупата между „Арсенал“ и „Челси“. Тимът на Арсен Венгер спечели „Комюнити Шийлд“ и даде надежда на феновете си. Но букмейкърите не виждат „Арсенал“ като един от фаворитите за титлата. Борбата ще е максимум за място в зона Шампионска лига.

Английската легенда Глен Ходъл, бивш национал и селекционер на националния тим, направи традиционния си коментар за сезона пред вестник „Дейли Мейл“.

„Никой не е поставен под по-голямо напрежение от Пеп Гуардиола – започна Ходъл. – Дори не и Жозе Моуриньо, който спечели две купи. Може да не са най-ценните, но са купи. Няма напрежение върху Давид Вагнер, който вкара „Хъдърсфийлд“ за първи път във Висшата лига и вече е герой. Няма напрежение и върху Франк де Бур и Марко Силва, чиито отбори не притежават кой знае какви ресурси.

Гуардиола няма къде да се крие. През миналия сезон „Манчестър Сити“ завърши трети и това бе по-лошо дори и от Мануел Пелегрини през 2016-а. Тогава поне „гражданите“ спечелиха купата на лигата и играха полуфинал в Шампионската лига. Тогава резултатите бяха наречени „абсолютния минимум“ от президента Халдун ал Мубарак. Какво би трябвало да е за Гуардиола в първия му сезон?

Извиненията свършиха. „Сити“ плати 200 милиона паунда за трансфери това лято и други 190 от идването на Гуардиола. Отборът трябва да е комплектован. Този път съставът на треньора не е изпълнен с играчи с изтичащи договори или такива, които са изпуснали парата.

Спортният директор Чики Бегиристайн трябва да чувства същото напрежение. Двамата с Гуардиола работиха в тандем и в „Барселона“. Бегиристайн трябва да знае точно какво иска и мисли треньорът. И би трябвало да е наясно, че Елакуим Мангала (42 милиона лири) и Вилфред Бони (28 милиона лири) не пасват на Пеп, а бяха привлечени, знаейки, че той идва.

Обърка се и ситуацията с вратарите. Не искаха Джо Харт и доведоха Клаудио Браво от „Барселона“. Сега привлякоха Едерсон от „Бенфика“. Доста странни ходове, говорещи за момент на несигурност. Гуардиола иска време, но без да имат такова Роберто Манчини и Пелегрини спечелиха Висшата лига.

С привличането на Едерсон, Бенджамин Менди, Кай Уокър, Бернардо Силва и Данило целта трябва да е само титлата. Пред миналия сезон феновете на Сити имат право да се сърдят за играта. В отбора им още са Кевин де Бройне, Серхио Агуеро, Лерой Сане, Габриел Жезуш, Рахийм Стърлинг и Давид Силва, което означава, че се очаква специален футбол.

Гуардиола имаше проблеми със защитата и сега купи основно бранители. Ако първият му сезон е бил за адаптация, то този е в графата „задължителен успех“. Гуардиола трябва за започне да се адаптира към Англия, защото Англия няма да се адаптира към него.

Що се отнася до „Тотнъм“, ще замълча до края на трансферния прозорец. Може би ще ни изненадат с някои нови попълнения и от втори миналия сезон да атакуват титлата. Досега лятото е разочароващо за Тотнъм. След като загубиха Кай Уокър, би трябвало да атакуват нещо голямо. Като Иско или дори Килиън Мбапе. „Тотнъм“ има млад отбор, отличен треньор като Маурисио Почетино и строи нов стадион, който ще е един от най-добрите в света. Затова не може да минава евтино.

Неманя Матич, Ромелу Лукаку и Виктор Линделоф са трима гиганти по над 1,90. Това не беше традиционно за „Манчестър Юнайтед“ в ерата на сър Алекс. Но Моуриньо гради нов отбор. Той иска машина, работеща с мощни футболисти със силна физика, с които са мина успешно през зимата. И това може да е достатъчно за спечелване на титлата. Нека да съм ясен – отборите на Алекс Фъргюсън също не са се славили с нежни отигравания. Имало е бойци като Ерик Кантона, Рой Кийн, Пол Инс и Марк Хюз. Но Фъргюсън градеше атаките върху брилянтни крила и леки нападатели с уникална техника. Сега Моуриньо конструира състав, който прилича на първия му в Челси през 2004 година. Тогава имаше Петер Чех, Рикардо Карвальо, Франк Лампард, Клод Макелеле, Ейдур Гудйонсен и Дидие Дрогба. Финесът даваха Ариен Робен и Деймън Дъф, но „Челси“ тогава мачкаше физически конкурентите.

Сега Моуриньо иска нещо подобно. Хенрик Мхитарян и Хуан Мата са мозъците на атаката, скоростта дават Маркъс Рашфорд и Антони Марсиал, ако получи още шансове. Но огромните хора са Давид де Хеа, Ерик Баи, Линделоф, Пол Погба, Маруан Фелайни, Майкъл Карик, Марсиал и Ромелу Лукаку. Ако имам някакво съмнение, то това е върху платените 75 милиона паунда за Лукаку. Знаем, защо Моуриньо не го харесваше в „Челси“ – заради първото му докосване. Лукаку е футболист, който се нуждае от пространство. Най-добър е, когато може да тероризира защитниците и да ги надбягва. В „Юнайтед“ няма да може да получи всичко това, когато отборът играе в дълбока преса. Животът му на „Олд Трафорд“ може да се окаже труден. А когато погледнем 10-те домакински равенства и вкараните 26 гола у дома на фона на 55 от „Челси“, то очевидно проблемът на „Юнайтед“ е в атаката. Заради дадените пари и заради миналия сезон Лукаку ще бъде под огромно напрежение. Но въпреки това мисля, че „Манчестър Юнайтед“ ще направи добър сезон. Стъпка по стъпка Моуриньо гради отбора по свой образ. Мисля, че „Юнайтед“ ще се бори за титлата. Не казвам, че ще я спечели, защото конкуренцията със „Сити“, „Челси“, може би с „Ливърпул“ и „Арсенал“, ще е голяма.“