Нестинарството представлява танц с голи ходила върху въглени или жарава. Това е традиционен ритуал, който може да се проследи в много култури  - не само в България, но и в Северна Гърция, сред някои индийски общности, сред племената кунг в пустинята Калахари и при някои в Полинезия , в Испания и на много други места.

По стар обичай в село Българи чрез нестинарството се чества празникът на Св. св. Константин и Елена. Ежегодно на 3 юни вечерта на мегдана в селото се разстила жерава, върху която се танцува с икона на светиите в ръце. Мястото е изключително подходящо, защото се намира в Странджа планина – дом на нестинарството, и е запазило в себе си духа на историята и българското.

 

 

 

 

 

Вижте тази публикация в Instagram.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Публикация, споделена от Denis Beketov (@denbeket)

Призори на конкретния ден след камбанния звън и празничната света литургия, местните покриват иконата на Св. св. Константин и Елена с червен плат и шествено я отнасят до параклиса Св. Константин. Той се намира в близост до селото и е мястото, на което всеки се измива с вода от „Аязмото“, за да се пречисти. След това иконата се връща отново в конака, където нестинарите се подготвят за танца.

 

 

 

 

 

Вижте тази публикация в Instagram.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Публикация, споделена от Стоян Ненчев (@stoian.nenchev)

 

 

 

 

 

Вижте тази публикация в Instagram.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Публикация, споделена от Natasha Ostapenko (@natalyabaikal)

Едва когато слънцето се скрие, нестинарите, отдали се на целодневни молитви и подготовка, започват със същината на ритуала. Те се пренасят в транс и на фона звуците на специална нестинарска мелодия от тъпани и гайди излизат за своя танц върху жаравата.

 

 

 

 

 

Вижте тази публикация в Instagram.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Публикация, споделена от Jenq Petrova (@jenylawrence)

Съществуват различни легенди, теории и религиозни тълкования, свързани с нестинарството. Въпреки това то е въпрос на лични усещане и интерпретация. Безспорен факт е липсата на следи и изгаряния върху ходилата на участниците в ритуала, въпреки нагорещените въглени.

 

 

 

 

 

Вижте тази публикация в Instagram.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Публикация, споделена от Viktoriya Georgieva (@vikiity)

Липсват точни данни за мястото и времето на възникване на нестинарството. Разбира се, съществуват различни предположения. Едно от тях допуска, че по времето на траките този ритуал се е изпълнявал от царя – върховния жрец, за да се свърже с бога Слънце.

 

 

 

 

 

Вижте тази публикация в Instagram.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Публикация, споделена от Dobromira Kostich (@d_kostich)

С разпространяването на християнската религия, нестинарството придобива много от характеристиките на конкретната вяра – като частта с иконата. Този момент от ритуала е в знак на благодарност за това, че Константин Велики прави християнството равноправна религия в империята.

 

 

 

 

 

Вижте тази публикация в Instagram.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Публикация, споделена от Дико Панайотов Левски (@diko1914)

Съхраненият през хилядолетията обичай е прекъснат през 1941 г. и нито комунистическите власти, нито църквата го толерират. Той се възстановява след политическите промени в страната, а през 2009 г. е включен в Списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО.