Изпразват цистерна с 10 кубика газ на бензиностанцията на OMV на „Цариградско шосе“

Община плаща 170 000 лева за фатален инцидент на мост

В Хитрино вече възраждат улици и обществени сгради Делото срещу двамата машинисти е в ход

Пожарникар катастрофира в Търговищко, тежко ранена е руска гражданка

Директор на училище отстранен, 62% от учениците му не били в час

„Левски“ се закани на „Лудогорец“

Президентът към олимпийските отбори по природни науки: Надеждата за България е в огромния потенциал на младите хора

29-годишна и баща й пострадаха при катастрофа

Разходите за ток на „В и К“ скочиха с 10-15 на сто месечно

Неизправност или липса на вода може да е причина за взрива на бойлер в Шумен Засегната е и съседната къща

Белодробна болест е най-вероятната причина за смъртта на 13-годишната ученичка във Враца

Бизнесът настоява за разваляне на договорите с американските централи

45 души от Варненско се разболяха от туберкулоза за година

ГЕРБ предложи до 2 години или глоба от 2 до 5 хил. лв. за изгаряне на отпадъци

Софи Маринова се забули (СНИМКА)

Вицепрезидентът в Университета на Лозана: Промяната е от ключово значение за бъдещето на ЕС Над 300 представители на дипломатическия корпус, преподаватели и студенти участваха в дискусията след публичната лекция на Илияна Йотова

„Европейски съюз? Докъде ЕС? Колко ЕС?“ – тези основни въпроси и възможните отговори коментира вицепрезидентът Илияна Йотова по време на публична лекция „Европейският проект: поглед от Българското европредседателство“ в Института по публична администрация в Университета на Лозана. Вицепрезидентът гостува на университета по покана на „Фондация Жан Моне за Европа“.

„Дебатът днес не е за или против Европа. Той е за това как да се промени ЕС, за да си върне доверието на европейските граждани“, подчерта вицепрезидентът пред присъстващите над 300 представители на дипломатическия корпус, преподаватели и студенти. Представители на българската общност в Швейцария също уважиха лекцията. „Промяната е от ключово значение за бъдещето на ЕС“, отбеляза Илияна Йотова.

Вицепрезидентът е убедена, че именно обединена Европа се справи с икономическата и финансова криза, но трудностите показаха, че тя няма изградени политики, механизми, инструменти за предотвратяване и посрещане на такива предизвикателства. „Брекзит е само един от примерите докъде доведоха недоверието и страхът на европейските граждани“, отбеляза Илияна Йотова.

По думите ѝ ЕС е далечен и неразбираем за европейските граждани. „Петте сценария от Бялата книга на Европейската комисия не осъществиха мисията си – не предизвикаха така необходимия разговор за бъдещето на европейския проект. При това разговор с гражданите, сред гражданите“, изтъкна Илияна Йотова.

Вицепрезидентът определи Многогодишната финансова рамка като ключов момент в дебатите за бъдещето на ЕС, в които активни трябва да бъдат националните правителства и местните власти. „Един от основните приоритети на Българското председателство е запазването на кохезионната политика. В Римската декларация, подписана през месец март миналата година, по настояване на президента Румен Радев бе включена политиката на сближаване. Не бива тя да бъде заменена с нов вид финансови инструменти или да компенсира недостига в бюджета на ЕС след напускането на Великобритания, или необходимостта от повече средства за сигурност и отбрана да става с намалено финансиране на други важни политики“, заяви Илияна Йотова.

По думите на вицепрезидента съществен въпрос пред бъдещето на европейския проект са отношенията между „стари“ и „нови“ държави членки. „Разделянето на оси е контрапродуктивно и рискува разпадането на европейската конструкция“, отбеляза Илияна Йотова.

Вицепрезидентът е категорична, че на международната сцена Европа избра ролята на наблюдател, а не на лидер. Старият континент, който търпи последствията от конфликтите и кризите в различни точки на света, трябва да подпомогне с различни проекти африканските страни да задържат бягащите от бедност и конфликти, смята Илияна Йотова. „Бежанската и миграционната криза са етикетът на този мандат на европейските институции. Позицията на България е за по-сигурна охрана на външните граници, защото това означава сигурност и за гражданите във вътрешността на Европа“, подчерта вицепрезидентът.

Границите на Съюза засягат и големия въпрос за отношенията с Турция. „ЕС трябва да постигне консенсус – дали Турция е страна, бъдеща членка, която да е едновременно мост и гарант за отношенията с мюсюлманския свят, или една от т.нар. трети страни, с които при всяка криза изготвя отделни механизми на сътрудничество“, отбеляза Илияна Йотова.

Вицепрезидентът изтъкна, че България е направила смела крачка с определянето на евроинтеграцията на Западните Балкани като свой основен външнополитически приоритет по време на европредседателството. Гостите на лекцията оцениха високо тази политика на българската държава. „Най-важното – България успя да сложи в дневния ред на Европа този нестабилен и с нелека съдба регион“, заяви Илияна Йотова и изрази убеденост, че ЕС трябва да оцени пропуските в предишните разширявания и рисковете пред следващи.

Сигурността вицепрезидентът определи като най-голямото предизвикателство пред европейските граждани. В същото време Илияна Йотова отбеляза опасността при създаването на обща отбрана да се допуснат нови разделителни линии в Европа и „нов Шенген с обособяването на отбранително ядро от държави“. Въпроса за двойните стандарти в ЕС Илияна Йотова постави остро на последвалата след лекцията оживена дискусия и посочи като пример недопускането на България и Румъния в Шенген.

Вицепрезидентът е убедена, че освен от промяна на политиките, Европейският съюз се нуждае и от институционална реформа. „Днес назначените станаха по-силни от избраните, бюрокрацията измести визионерството“, отбеляза Илияна Йотова, която определи Европейската комисия като политически оцветена не само заради избора на своя председател, но и на еврокомисарите. „Липсва активното участие на гражданите в посочването на европейските лидери. А държавите са само обекти, изпълняващи политики“, подчерта вицепрезидентът.

„Обединена Европа по замисъла на основателите ѝ не означава лишаване от суверенитет, а още по-добра защита на националния интерес на държавите. Повече Европа означава повече права и социална защита, изравняване на социални стандарти“, заяви Илияна Йотова, според която с адекватна политика това трябва да го гарантират европейските лидери, за да спре отвръщането от европейската идея. „Защо в ЕС има наказателна процедура за бюджетен дефицит, а няма такава за голям процент безработица, за нарастваща бедност и по-страшното – за голям брой работещи бедни“, пита вицепрезидентът.

Като последствие от грешните политики на Европейския съюз Илияна Йотова определи възхода на популистки и крайни настроения. „До това доведе регресът в защитата на основни права“, отбеляза вицепрезидентът. По думите ѝ най-трудна ще е битката с ксенофобията.

„Истинското лечение на болна Европа ще бъде чрез общи усилия, с нови идеи и енергия. Трябва да загърбим двойните стандарти не само в отношенията между държавите членки, но и в самото говорене за Европа“, изтъкна в заключение Илияна Йотова.

Преди лекцията президентът на „Фондация Жан Моне за Европа“ Пат Кокс и изпълнителният й директор Жил Грен показаха на вицепрезидента част от архивите на Жан Моне, основал влиятелния мозъчен тръст през 1978 г. В богатата библиотека, освен неговите, се съхраняват и още много документи от историята на европейския проект.

АКО ВИДИТЕ НЕЩО ЛЮБОПИТНО, НЯКОЕ НАРУШЕНИЕ ИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, СНИМАЙТЕ И ПРАЩАЙТЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ НА МЕЙЛА НА „ТРУД“ – trud@trud.bg и trudonline@gmail.com

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.