Обир в оръжеен магазин в столицата

Д-р Кунчв: Днес идват новите ваксини, в аптеките ще са налични в средата на следващата седмица

Броят на изчезналите при пожарите в Калифорния нарасна на 600

Тайните на ръката – хиромантия Купи днес заедно с „Труд“ само за 14.90 лв. уникалната книга

Отбелязваме Деня за по-чист въздух От Столична община призовават гражданите да не използват личните си автомобили

Северна Корея тества ново високотехнологично оръжие

40 души са ранени при катастрофа между два автобуса в Германия

Никола Груевски използвал унгарски дипломатически автомобил, за да избяга от Македония

САЩ подготвят съдебен иск срещу Джулиан Асандж

Хубчев сменя половината отбор срещу Кипър

На 16 ноември 2018 г. да почерпят

Тереза Мей: Вярвам, че курсът, която съм поела, е правилният за нашата страна

Митко от „Фермата“ разказа шокиращи детайли за мутренското си минало

Цветан Цветанов: Системната политическа атака на БСП към нас е изградена с фалшиви новини

Технология запазва косата при химиотерапия Лекувани са над 100 000 пациенти в 35 различни държави

Вицепрезидентът в Университета на Лозана: Промяната е от ключово значение за бъдещето на ЕС Над 300 представители на дипломатическия корпус, преподаватели и студенти участваха в дискусията след публичната лекция на Илияна Йотова

„Европейски съюз? Докъде ЕС? Колко ЕС?“ – тези основни въпроси и възможните отговори коментира вицепрезидентът Илияна Йотова по време на публична лекция „Европейският проект: поглед от Българското европредседателство“ в Института по публична администрация в Университета на Лозана. Вицепрезидентът гостува на университета по покана на „Фондация Жан Моне за Европа“.

„Дебатът днес не е за или против Европа. Той е за това как да се промени ЕС, за да си върне доверието на европейските граждани“, подчерта вицепрезидентът пред присъстващите над 300 представители на дипломатическия корпус, преподаватели и студенти. Представители на българската общност в Швейцария също уважиха лекцията. „Промяната е от ключово значение за бъдещето на ЕС“, отбеляза Илияна Йотова.

Вицепрезидентът е убедена, че именно обединена Европа се справи с икономическата и финансова криза, но трудностите показаха, че тя няма изградени политики, механизми, инструменти за предотвратяване и посрещане на такива предизвикателства. „Брекзит е само един от примерите докъде доведоха недоверието и страхът на европейските граждани“, отбеляза Илияна Йотова.

По думите ѝ ЕС е далечен и неразбираем за европейските граждани. „Петте сценария от Бялата книга на Европейската комисия не осъществиха мисията си – не предизвикаха така необходимия разговор за бъдещето на европейския проект. При това разговор с гражданите, сред гражданите“, изтъкна Илияна Йотова.

Вицепрезидентът определи Многогодишната финансова рамка като ключов момент в дебатите за бъдещето на ЕС, в които активни трябва да бъдат националните правителства и местните власти. „Един от основните приоритети на Българското председателство е запазването на кохезионната политика. В Римската декларация, подписана през месец март миналата година, по настояване на президента Румен Радев бе включена политиката на сближаване. Не бива тя да бъде заменена с нов вид финансови инструменти или да компенсира недостига в бюджета на ЕС след напускането на Великобритания, или необходимостта от повече средства за сигурност и отбрана да става с намалено финансиране на други важни политики“, заяви Илияна Йотова.

По думите на вицепрезидента съществен въпрос пред бъдещето на европейския проект са отношенията между „стари“ и „нови“ държави членки. „Разделянето на оси е контрапродуктивно и рискува разпадането на европейската конструкция“, отбеляза Илияна Йотова.

Вицепрезидентът е категорична, че на международната сцена Европа избра ролята на наблюдател, а не на лидер. Старият континент, който търпи последствията от конфликтите и кризите в различни точки на света, трябва да подпомогне с различни проекти африканските страни да задържат бягащите от бедност и конфликти, смята Илияна Йотова. „Бежанската и миграционната криза са етикетът на този мандат на европейските институции. Позицията на България е за по-сигурна охрана на външните граници, защото това означава сигурност и за гражданите във вътрешността на Европа“, подчерта вицепрезидентът.

Границите на Съюза засягат и големия въпрос за отношенията с Турция. „ЕС трябва да постигне консенсус – дали Турция е страна, бъдеща членка, която да е едновременно мост и гарант за отношенията с мюсюлманския свят, или една от т.нар. трети страни, с които при всяка криза изготвя отделни механизми на сътрудничество“, отбеляза Илияна Йотова.

Вицепрезидентът изтъкна, че България е направила смела крачка с определянето на евроинтеграцията на Западните Балкани като свой основен външнополитически приоритет по време на европредседателството. Гостите на лекцията оцениха високо тази политика на българската държава. „Най-важното – България успя да сложи в дневния ред на Европа този нестабилен и с нелека съдба регион“, заяви Илияна Йотова и изрази убеденост, че ЕС трябва да оцени пропуските в предишните разширявания и рисковете пред следващи.

Сигурността вицепрезидентът определи като най-голямото предизвикателство пред европейските граждани. В същото време Илияна Йотова отбеляза опасността при създаването на обща отбрана да се допуснат нови разделителни линии в Европа и „нов Шенген с обособяването на отбранително ядро от държави“. Въпроса за двойните стандарти в ЕС Илияна Йотова постави остро на последвалата след лекцията оживена дискусия и посочи като пример недопускането на България и Румъния в Шенген.

Вицепрезидентът е убедена, че освен от промяна на политиките, Европейският съюз се нуждае и от институционална реформа. „Днес назначените станаха по-силни от избраните, бюрокрацията измести визионерството“, отбеляза Илияна Йотова, която определи Европейската комисия като политически оцветена не само заради избора на своя председател, но и на еврокомисарите. „Липсва активното участие на гражданите в посочването на европейските лидери. А държавите са само обекти, изпълняващи политики“, подчерта вицепрезидентът.

„Обединена Европа по замисъла на основателите ѝ не означава лишаване от суверенитет, а още по-добра защита на националния интерес на държавите. Повече Европа означава повече права и социална защита, изравняване на социални стандарти“, заяви Илияна Йотова, според която с адекватна политика това трябва да го гарантират европейските лидери, за да спре отвръщането от европейската идея. „Защо в ЕС има наказателна процедура за бюджетен дефицит, а няма такава за голям процент безработица, за нарастваща бедност и по-страшното – за голям брой работещи бедни“, пита вицепрезидентът.

Като последствие от грешните политики на Европейския съюз Илияна Йотова определи възхода на популистки и крайни настроения. „До това доведе регресът в защитата на основни права“, отбеляза вицепрезидентът. По думите ѝ най-трудна ще е битката с ксенофобията.

„Истинското лечение на болна Европа ще бъде чрез общи усилия, с нови идеи и енергия. Трябва да загърбим двойните стандарти не само в отношенията между държавите членки, но и в самото говорене за Европа“, изтъкна в заключение Илияна Йотова.

Преди лекцията президентът на „Фондация Жан Моне за Европа“ Пат Кокс и изпълнителният й директор Жил Грен показаха на вицепрезидента част от архивите на Жан Моне, основал влиятелния мозъчен тръст през 1978 г. В богатата библиотека, освен неговите, се съхраняват и още много документи от историята на европейския проект.

АКО ВИДИТЕ НЕЩО ЛЮБОПИТНО, НЯКОЕ НАРУШЕНИЕ ИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, СНИМАЙТЕ И ПРАЩАЙТЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ НА МЕЙЛА НА „ТРУД“ – trud@trud.bg и trudonline@gmail.com

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.