Две жертви и десетки ранени при пожар в хотел в Прага (ВИДЕО)

Европа ще рециклира всички пластмасови опаковки след 2030 г.

Молдова ще иска компенсация от Русия заради „окупацията“ на Приднестровието

Спряха камионите по няколко направления заради снега

Просветният министър: Привличането на млади учители е предизвикателство

Въоръжена атака срещу 5-звезден хотел в Кабул

Вижте акцентите от броя на „Труд“ в неделя, 21 януари 2018

Меркел и Борисов в отговор на “Труд”: България влиза много скоро в Шенген Премиерът събира европейските лидери и Реджеп Ердоган във Варна

Командоси щурмуват пробно прототипи на стената на Тръмп

Махат незаконни билбордове в София Столичният инспекторат откри 14 такива само по бул. „Черни връх“

Ципрас: Македонска нация никога не е имало Ще е абсурдно обаче в името на страната да няма Македония, смята гръцкият премиер

Хиляди румънци се събраха на протест в Букурещ (ВИДЕО)

САЩ и Русия призоваха Турция и сирийските кюрди към сдържаност

Турция нанесе въздушен удар по позиции на сирийските кюрди

Григор искал да е бегач и да знае френски език

Вицепрезидентът Илияна Йотова пред „Труд“: Нека повече не създаваме две Българии

Снимка: Цветан Томчев

Дни преди началото на българското европредседателство разговаряме с Илияна Йотова за приоритетите на страната ни по време на председателството, за българите зад граница, за Западните Балкани. Питаме вицепрезидента и дали ще се съобразят с призива на премиера Бойко Борисов по време на европредседателството опозицията и президентът да кротнат…

– Г-жо Йотова, преди дни се върнахте от Република Македония, където се срещнахте с наши сънародници. Какво ви казаха те?
– Това беше едно от най-емоционалните ми посещения и една от най-вълнуващите срещи с български общности зад граница. Ключовата дума бе надежда. Надежда, че атмосферата в Македония ще се промени, вяра, че ще се промени и политиката на македонските власти към тях. Разказаха ми потресаващи неща за млади хора, които са завършили в български висши училища, но българската диплома е била основание за отказ от държавна работа в Република Македония. Според нашите сънародници 2017 г. ще бъде записана в учебниците – както в България, така и в Македония, като година на големия пробив в отношенията между двете държави. Подписването на споразумението за добросъседство, размяната на визити и срещи на най-високи нива, съвместните заседания на правителствата, включително и нашата работна среща с министър-председателя и председателя на македонския парламент, са знаци, които хората оценяват и приемат. Най-добре го каза едно младо момиче: „Аз не искам да чета повече за миналото. Познавам историята, но искам с моите връстници от другата страна на границата да имам съвместни проекти, съвместен бизнес. Искам да живея в моята страна и да градя бъдещето си с моите български колеги и връстници.“

– Обещахте на сънародниците ни от Македония да се облекчи процедурата за получаване на българско гражданство. Как може да се случи това?
– Това е много голяма тема, която не се отнася само да сънародниците ни в Република Македония. Има ревност между институциите, но е крайно време да се направят промени в поне три закона – за българското гражданство, за българите в чужбина и за чужденците в България. Има текстове в трите закона, които си противоречат един на друг. Ясно е, че от македонска страна не могат да се искат документи, които черно на бяло да доказват български произход, поради трудните моменти в нашата обща история, както се казва на дипломатически език. Необходимо е актуализиране, защото нормите са остарели и блокират работата ни. Ще дам само един пример – в момента в Министерството на правосъдието се записват за интервю, което е част от задължителната процедура за получаване на българско гражданство и получават дати за края на 2018 г. Кажете ми кой ще е този толкова мотивиран човек, който може да издържи на такава дълга и тромава процедура. Често ще чуете от тях, че България не ги иска за свои граждани. Трябва да се съкратят сроковете, трябва да се облекчи даването на гражданство, като се спазва законът и гаранциите за сигурност. Създадох Обществен съвет от учени, дипломати, за да се предложат добрите решения.

– Разговаряли ли сте вече по тази тема с правосъдния министър Цецка Цачева?
– Не само съм разговаряла, с г-жа Цачева сме в постоянен контакт, тя има същите затруднения. Знаете ли колко е тежко, когато хора, преживяли твърде много заради това, че са имали българско самосъзнание, изведнъж да получат отказ за гражданство или да се сблъскат с формално отношение?

– Колко са гражданите от Република Македония, които чакат за българско гражданство?
– Не мога да кажа, защото тази статистика я има в Министерството на правосъдието. Но за тази година, от началото на нашия мандат, около 1100 македонски граждани са получили българско гражданство. От 2001 г. досега техният брой е над 70 000. Много хора са получили българско гражданство през годините, но нямаме точна статистика къде са те.

– В какъв смисъл?
– Те имат български документи за самоличност. А ние не знаем колко от тези хора живеят в България, колко са се върнали откъдето са дошли, не знаем какво се случва с младите хора, които завършват български ВУЗ-ове по постановления и са получавали български стипендии по време на обучението си.

– А защо не знаем, не се ли води някаква статистика?
– За целия период, от 2000-та година насам в нито една институция няма подобна статистика. Сега с Обществения съвет за работа с българите в чужбина сме решили да съберем тези данни. Забележете, съветът е за работа с българите, а на за българите в чужбина. Това е нова философия. За разлика от много политици, аз не си поставям нереалистичната цел за връщане на всички наши сънародници в България. Това е разговор за маса и политика от типа „България на три морета”. Всички знаят колко е нереалистично, но всеки иска да си го припише и да си го окачи като брошка.

– Ще ви се обидят патриотите…
– Едва ли. Аз съм реалист и казвам, че е по-добре да се работи с българските общности, за да се създава добро лоби за България навън, а от друга страна, всеки един българин да има самочувствието, че има една държава-майка, която е гарант за интересите им и стои зад тях.

– Как точно може да се работи с българите в чужбина и не е ли въпрос най-вече на пиар, който много политици от години си правят с тази тема?
– Не отричам усилията на всички, които са работили до сега. И в момента има поне две неща, с които можем да се гордеем. Едното е създадената Асоциация на българските училища в чужбина, които са 350. Видях с очите си ентусиазма на стотици българчета, които идват да изучават нашия език в почивните си дни. Даже не смогват в тези училища с помещения и учители, защото децата непрекъснато се увеличават. Второто е годишната среща на българските медии зад граница, защото без посредничеството на медиите политиката за българите зад граница е невъзможна.

– Ще успеете ли да се преборите българският език да стане матуритетен в държавите, където има наши сънародници?
– Бях още в Европейския парламент, когато поставихме този въпрос пред Европейската комисия. Нейният отговор гласеше, че на този етап не може да се слага общоевропейска рамка, но е добре тези въпроси да бъдат решавани на двустранно ниво, т.е. българската държава да поставя въпроса пред съответната друга държава. Вече имаме постижения – с такъв статут е българският език в Чикаго. Със сертификата, който получават от българско училище, младите хора там могат да работят – като преводачи например. Този документ е бонус, когато се кандидатства във ВУЗ в САЩ. Амбицията ми е един ден да има програми в американски университети, в които да се преподава на български език. Това включва и размяна на студенти и преподаватели от двете страни. Вече съм разговаряла по темата с ректори на ВУЗ-ове у нас за подобни програми. Децата, които ще учат определен период в България, ще имат, убедена съм, друго отношение към Родината на своите родители. За съжаление има и неприятни новини като загубата на лекторати по български език.

– Какво означава това?
– Преди години в по-големите европейски университети България имаше свои лекторати по български език. Лекциите се посещаваха както от студенти с български произход, така и от студенти, за които българският език е втори за специалността им. За съжаление загубихме тези лекторати на много места. България няма целенасочена политика за тяхното опазване и развитие. Парадоксално е, но нямаме лекторати нито в Будапеща, нито в Сегед, където обаче има лекторат по македонски език. Наскоро научих, че сме загубили лектората и в Одеса.

– Имате ли обяснение защо се случва всичко това?
– Това се дължи основно на безхаберие и незаинтересованост от наша страна. Работи се, но разпокъсано, всяка институция сама за себе си. Липсва обща политика на държавата. Всъщност ние не сме си отговорили на един съществен въпрос: Каква трябва да бъде нашата обща цел?

– А каква трябва да бъде въпросната обща цел?
– Активна работа с нашите сънародници навън. Не само културно-просветна дейност. България трябва да бъде гарант за техните права според международното право и за историческите общности, и за новата икономическа миграция. Те трябва да получат статут, както и да се нарекат, за да са представени пред местните власти. От своя страна, представени на различни нива и с различни професии и възможности, те могат да работят за страната ни.

– Колко институции се занимават с българите в чужбина?
– По Конституция президентството и вицепрезидентът също имат отношение към политиката с българите зад граница. Имаме Агенция за българите в чужбина. Това е част от дейността и на външно министерство, чрез нашите посолства и консулства в чужбина, това е част от работата и на Министерството на образованието. Да не говорим и за по-малки, но не и по важност, структури като търговски камари, стопански камари и т.н. Има парадокс, който не би трябвало да съществува в една правова държава. В Закона за българите в чужбина ясно е записано, че се създава Национален съвет за българите в чужбина, където са представени българските общности зад граница и родните институции, които провеждат тази политика. Законът е от 2000 г., а 17 години по-късно такъв национален съвет не съществува. Същевременно в закона няма нито една дума за съществуването на Агенция за българите в чужбина. Т.е. в закона има национален съвет, който не съществува, но имаме създадена агенция, която не съществува в закона.
– Някой знае ли колко големи са българските диаспори?
– Не. Нямаме дори представа колко са организациите на българите навън. Друг е въпросът дали знаем какъв е техният капацитет и влияние.

– Има ли как да се събере подобна информация?
– Това е втората голяма задача на обществения съвет. Ще се опитаме да създадем интернет платформа. Информационна, свързваща, богата. Вече работим по проекта. Ще дава полезна информация в двете посоки и от нас към тях, и от тях към нас. По нея ще работим с обществения съвет, но ще отворим врати за всички, които искат да се включат. Амбицията ни е българската държава да не изпълнява поддържаща, а активна роля в политиката за българите зад граница. Това е важно, защото почти всяко семейство има близки извън страната.

– Колко са българите навън?
– От изследването на доц. Ана Кочева е ясно, че около 3 милиона души в целия свят са носители на български език. Немалка част от тях са от т.нар. исторически диаспори, в които езикът се предава от поколение на поколение. В Албания видяхме нещо, което не е за вярване. Посетихме села, до които няма път. Единственият начин да стигнеш до там е пеша. Хората, децата говорят великолепен български език, пеят песните на нашите баби. Когато ги попитахме откъде са го научили, ни отговаряха – от майка ми, от баба ми. Децата научават първата албанска дума, когато тръгнат в първи клас. Ако ние не направим нещо да съхраним тази традиция, каква държава сме?!

– Ще помилвате ли някого за Коледа?
– Предстои да прегледам последните досиета, но политиката на президентството по тази тема е изключително рестриктивна. До този момент имаме помилвания, които се броят на пръстите на едната ръка. Две трети от случаите са по медицински причини.
– Премиерът Бойко Борисов призова президента Румен Радев шест месеца – по време на председателството на ЕС- да кротува. Ще устискате ли?
– Не приемам тази философия на Борисов и на хора като Цветан Цветанов. Не можем да спрем машината на времето, някой да влезе в ролята на Люк Скайуокър от “Междузвездни войни“ и да заживеем в подменена действителност. Проблемите се решават с адекватни действия, а не със запушване на устата. Аргументът „ние си се знаем, ама да не се излагаме пред Европата“ е обиден за нас като българи. В тези шест месеца българската действителност ще е такава, каквато е. В крайна сметка това време ще е и проверка за управляващото мнозинство как ще се справи с различни критични ситуации. Освен доброто представяне по време на европредседателството то трябва да покаже, че както успява във външнополитическата си дейност, също така добре се справя и с вътрешнополитическите въпроси.

– Какво ще пожелаете на политиците и на българските граждани преди предстоящите светли празници?
– Проглеждане. През 2017 година прогледнахме с едното око – това, което гледа навън. Отворихме ветрилото на контактите с нашите партньори и съседи. Създадохме очаквания, които трябва да се изпълнят по време на нашето председателство. Сега трябва да отворим и другото око. Да се види беднотията, обезлюдяването, отчуждението, което обхваща все повече хора. Не можем да създаваме повече две Българии – едните, които употребиха справедливостта за себе си, и мнозинството, което никога не я получи. Това не е по силите само на една личност, само на една институция или политическа партия. Ако все още имаме шанс за консенсус, нека да го използваме за това. За гражданите – най-важното здраве. И безкомпромисност към онези, които са избрали.

Нашият гост
Илияна Йотова е завършила българска и френска филология. Година след завършването си отива като репортер в Българската национална телевизия, където минава през голямата школа на Хачо Бояджиев. Опитът й като журналист се оказва много ценен в политическата й кариера. Специализирала е във френското Национално училище по администрация, през което са минали френски президенти и премиери, и в Центъра по европейски науки в Страсбург. Като евродепутат в качеството си на зам.-председател на Комисията по вътрешни работи Йотова работи активно по мигрантската криза. От януари е вицепрезидент.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (6)

  1. Да не създаваме две Българии. Ами те са създадени,госпожо. Вече са създадени и няма назад. Едната е с 240 жители,които не са като останалите 6 милиона,както каза управителката на тая България-дамата Цвета Караянчева. Тази 240 жители на България са с 5000 лева коледни добавки на жител,а жителите на 6 милионната са с 40 лева,уважаема госпожо-вицепрезидент. Как да я караме нататък?

  2. Аман от тези демагози. Вие кирливи комунисти създадохте 100 Българии па
    света. “Грижа за българите в чужбина” не ви щем грижите . Живейте си с циганите.
    Изящен се вззсймно. Вашата престъпна организация унищожи майка България и продължава все още…..

  3. Унищожената България беше 9 милиона образовани,здреавеосигурени и живеещи в мир и спокойствие, а такива като тебе я докарах до това дередже г-н дървен шоп.

    1. И двамата сте прави… шопето е червен чак в червата си… също кат поръчковия дисидент плевнелиев…

  4. Bog e sozdal BIODIVERSITY / seki edin e UNIKALEN , EDINSTVEN – genetichno i fizicheski !
    Koi ot Vas kazva na brata si napravi taka ili onaka !? Rodstvoto se konsumira s liubov i sebepozhertvuvatelnost ! Politicite sa razvali kashta !

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.