Йост Кобуш стана свидетел на едно от най-ужасяващите чудеса на природата, съвсем сам и отблизо, от една от най-зрелищните гледни точки. След това отново заспа.

Кобуш, немски алпинист, който се специализира в соло катеренето, беше единственият човек в горния лагер на Еверест, когато той беше ударен от земетресение с магнитуд 7,1 в сряда. В самотната си палатка, на повече от 6000 метра височина, Кобуш се събудил от треперене и звук, подобен на рев, страхувайки се да не бъде затрупан от лавина.

Снегът не се спуснал над главата му, но той е бил заобиколен от снежната буря, предизвикана от земетресението, която се върняла над прочутия ледопад Кхумбу на Еверест, който се простираше под него.

Отначало Кобуш си помислил, че голям серак — колона от леден лед — се е откъснал и стотици тонове замръзнала материя се движат надолу по склоновете към палатката му. Тогава ударната вълна го връхлетяла.

„Имаше вълни прах и сняг“, разказва той пред The ​​Times. „Бях избрал място за палатката под слой гранит и проверих да не бъда ударен от лед или камъни. Тогава си помислих, мога ли да бъда издухан? Въпреки това бях обезопасил палатката много добре. Така че в крайна сметка просто наблюдавах как всичко се случва."

След няколко минути треперенето спряло и спокойствието се върнало.

„Голямото шоу свърши“, спомня той.

Несигурен дали ще бъде безопасно да започне изкачването си през този ден и без да се осмелява да провери, докато не се увери, че няма да има вторични трусове, той решил да остане там, където е бил за момента.

„Бях само наполовина буден, едното ми око беше отворено“, казва той. „Така че просто отново легнах да спя.“

Дори в специализирания свят на хималайския алпинизъм Кобуш заема ниша. Той е прекарал години в планиране на конкретна цел – да стане първият човек, покорил Еверест по средата на зимата, без кислород, използвайки западния хребет, един от най-трудните маршрути нагоре в планината.

По-рано през този сезон на катерене той достигна над 7500 м, преди да слезе, най-високата височина, която някой е изкачвал по този маршрут по това време на годината.

В сряда той се върна, без подкрепа и без възможност за спасяване с хеликоптер, благодарение на спор в Непал относно използването на хеликоптери за неспасителни цели. Предизвикателството, което си беше поставил, вече беше признато за едно от най-трудните в планинското изкачване на Хималаите.

Всичко това беше преди земетресението да удари малко преди зазоряване във вторник. Епицентърът е бил в Тингри, от другата страна на китайско-непалската граница, между Еверест и втория град в Тибет Шигаце.

Тингри е слабо населен район от малки градове и села, но е само на 50 мили от Еверест и в сезона на катерене щеше да има много повече хора в района. Дори местните жители често търсят подслон в по-гостоприемни равнинни райони през зимата.

Общо 126 души загинаха, а стотици бяха ранени ранени, всички в Тибет, след земетресението. То беше усетено силно в Катманду, столицата на Непал, на 140 мили.

32-годишният Кобуш започнал да се изкачва от страната на Непал, най-често срещаният маршрут за западните алпинисти, и стигнал от базовия лагер и италианската изследователска станция наблизо, през ледопада Кхумбу, до лагер 1, на малко над 6000 м, когато земетресението удари .

Забележително е, че това не е първото му преживяване на земетресение в планината. Той е бил в базовия лагер през април 2015 г., точно преди началото на редовния сезон за катерене, когато силно земетресение удари Непал.

Сред 9 000 загинали бяха 18 души в базовия лагер, а видеото на Кобуш на разклащащите се палатки беше едно от най-гледаните свидетелства за цялата катастрофа. Това преживяване обаче не го е подготвило за случилото се тази седмица, каза той.

„В съзнанието ми имаше бегъл спомен, че съм бил в земетресение преди“, казва той. „Имах това много голямо преживяване през 2015 г., но се връщах всяка година и нищо не се случваше отново, така че постепенно си мислиш, добре, нищо никога няма да се случи отново. Тогава изведнъж осъзнаваш още веднъж, че земетресенията са създали самата причина да си тук.“

Хималаите са образувани от две от земните тектонични плочи, които се натискат една срещу друга, поради което регионът е толкова податлив на земетресения.

След надлежно обмисляне и след като взима предвид заплахата от вторични трусове, Кобуш решил да се спусне отново, което означавало, че ще трябва да изчака още една година, за да опита отново да покори своя зимен връх. 

Той казва, че във всеки случай все още е в процес на възстановяване на физическата си форма след претърпяна дискова херния миналия сезон – „нараняване, което мислех, че се случва само на хора, които седят пред бюрото по цял ден.“

Кобуш твърди, че е доказал, че е достатъчно здрав, за да победи зимния рекорд от 7500 метра за маршрута, поставен през 1984 г., но не е бил сигурен, че е достатъчно здрав за върха във всеки случай, докато не е тренирал по-усърдно.