На 23 октомври 2019 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за сряда, 23.10.2019

Стрелба в училище в Калифорния, един човек е ранен (СНИМКИ и ВИДЕО)

Две жертви на поройни дъждове в Италия

Жертви и ранени след стрелба във ферма в Русия

Путин след срещата си с Ердоган: Постигнахме съдбоносни решения за Сирия

Еврокомисар: Влизането в Шенген на Хърватия, България и Румъния е още по-необходимо при сегашните предизвикателства

„Фолксваген“ не търси ново място за завода си, проектите са замразени

Осъдиха трима българи в Санкт Петербург за опит за продажба на 40 кг кокаин Ще лежат от 10 до 12 г. в изправителен лагер със строг режим

Ердоган: Турция и Русия ще извършват съвместни патрули в Сирия

Баде Ишчил си хвана младо гадже

Вебер за мониторинговия доклад на ЕК за България: Добра работа, Бойко Борисов!

Настояват за спиране на финансовото подпомагане на Тома Белев от държавата В писмо до премиера Бойко Борисов искат отстраняване от длъжността му в Министерския съвет

УЕФА ни предупреди за напускането на Боби

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в сряда, 23 октомври 2019

Волубилис – сърцето на древен Рим в Мароко

Градът процъфтява по времето, когато е столица на кралство Мавритания

Плодородните земи в Мароко не са много, макар това да е една от най-процъфтяващите държави в Северна Африка. Съсредоточени са в северната част на страната, там, откъдето тръгват на юг Атласките планини. В северната централна територия на кралството, богата на маслини, пшеница, грозде, пъпеши, смокини, грозде, в подножието на масива Зерхун се намира древният град Волубилис, населяван още от праисторически времена, по-късно от финикийците, картите, римляните – до ислямския период.

Разположен е между старите имперски столици Фес и Мекнес, а също и съвсем близо до

свещения град Мулай Идрис

най-известното място за поклонение в Мароко, в чиято джамия не се допускат чужденци, още по-малко туристи-немюсюлмани, да не говорим въобще за жени.

Мулай Идрис Първи, основателят на Мароко, е правнук на пророка Мохамед, избягал на запад от Багдад. Баба му е била дъщерята на Мохамед – Фатима, а дядо му – Мохамед Али, братовчед на пророка. В това градче с една главна улица и един площад се отбиваме съвсем за кратко, колкото да видим, че основният транспорт е магарешката сила – един дългоушко е натоварен с огромен хладилник на гърба, а десетина са привързани под рехави дръвчета или за улични стълбове, докато стопаните им се молят, пазаруват или пият кафе или типичния ментов чай в центъра. И напълно разбираме този начин на придвижваме, когато се опитваме да се отбием встрани по тесните калдъръмени улички, по които дори и хората трудно се разминават.

Изоставен и разрушен

Волубилис процъфтява по времето, когато е обявен за столица на кралство Мавритания – III в. пр. Хр. В края на краищата владетелите му стават васали на Рим, когато Великата империя присъединява към себе си Мавританското кралство. Те губят окончателно царството си, когато император Клавдий го поглъща около 44 г. сл. Хр.

Вече като римски град Волубилис се превръща във важен административен и икономически център на римската провинция Мавритания Тингитана. Един от факторите, които го правят значим за империята, са плодородните му земи. Маслините и зърното, произвеждани в него и околностите, са изнасяни в Рим в големи количества. И сега могат да се видят запазени преси за изстискване на маслиново масло.

Римското управление на Волубилис трае до края на III в. сл. Хр. След това римляните изоставят града, който е трудан за отбрана. Те не се опитват да го възстановят, тъй като това би било твърде скъпо. Въпреки това, градът продължава да бъде обитаван много векове след оттеглянето на римляните. Ролята му на административен център се запазва до XI в., когато е заменена от основания наблизо град Фес.

През XVII в. Волубилис е ограбен от Мулей Исмаил ибн Шариф, втория владетел на мароканската династия Алауити. Мраморни колони и красиви архитектурни елементи са отмъкнати от древния римски град, за да украсят царските дворци в столицата му Мекнес.

Колони от Волубилис са закарани чак в Рабат, за да украсят площад с голяма джамия – дело на един от следващите владетели. В музей в столицата Рабат се намира и колекция от бронзови фигури, намерени при разкопките на древния римски град, а в скромния музей на място се намира колекция от каменни стели – плочки, върху които релефно са изобразени различни религиозни ритуали.

През 1755 г. голямо земетресение поразява Португалия, което нанася щети и разрушения и в Мароко. Волубилис е един от градовете, силно засегнати от това бедствие, и се предполага, че това е причината за окончателното му изоставяне.

Под защитата на ЮНЕСКО

През 1912 г. Мароко става френски протекторат и археолози започват разкопки във Волубилис три години по-късно. Те продължават през следващите десетилетия и в резултат се разкриват много останки от древния римски град. Някои от останките, които могат да се видят днес, са Декуманус Максимус (главната улица, която разделя града на две), зад която могат да се намерят много патрициански къщи, украсени с мозайки, акведукт, както и храмът Капитолий, посветен на трите главни божества на Римската държава – Юпитер, Юнона и Минерва. Личат и останките на други храмове, върху чиито стърчащи колони днес са свили гнезда многобройни семейства щъркели. Очевидно коринтският стил им допада…

Забележителна римска постройка е Арката на Каракала – триумфална арка, построена през 217 г. и посветена на императора и неговата майка Юлия Домна. Разположена е в единия край на Декуманус Максимус. От нея се открива гледка към зелена, безкрайна долина с обработени ниви. Арката, край която туристите се снимат днес, не е съвсем същата като оригиналната, а реконструкция, направена през 60-те години на миналия век. Върху оригиналната е имало колесница, теглена от шест коня, за което говорят запазените надписи. Така е процедирано и с някои други обществени сгради и богаташки къщи. През 1997 г. Волубилис е включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.