Обвиненията в манипулации на избори като норма

Темата за външната намеса в чуждия демократичен процес е от най-сериозните в международния дневен ред последните години. Отново стана модерно, така да се каже! Не че опитите за манипулиране на избори са нещо ново, но спрямо нормите, които съвременното глобално общество смяташе че си е поставило, изпъкването му на светло отново дойде като студен душ. Вярно е, че от края на първото десетилетие на века насам същото това общество се беше залутало безпътно в търсене на обща идентичност. За която не всички бяха готови, а на други просто не им уйдисваха правилата и раздадените карти.

Когато Арабската пролет през 2011 г., изригна със силата на социалните медии, помете утвърдени с десетилетия режими и промени завинаги живота на милиони жители на Близкия Изток и Северна Африка, на Запад демократичната общественост се възхищаваше от тласъка за промяна и влиянието на технологичния напредък и „Туитър“. Други сили несъмнено още оттогава са започнали подготовката на всякакви възможни сценарии за бъдещо приложение на социалните медии с враждебна цел. Колкото по-зависими стават хората от нещо, толкова по-лесни са за манипулиране. А че социалните медии и технологиите, ще вървят ръка за ръка с демократичните процеси, вече беше повече от ясно.

Серията глобални скандали започна с избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ през 2016 г. и вероятната руска намеса в предизборната кампания в ущърб на опонента му Хилъри Клинтън. Доклад на американските специални служби през 2017 г. официално обяви, че заповедта за това е била издадена от президента на Русия Владимир Путин. Успоредно на това в САЩ върви и разследването на специалния прокурор Робърт Мюлер, което цели да установи кои и дали приближени на Тръмп са имали директни контакти и са се възползвали от руско „ноу-хау“ по време на предизборната кампания. Главите, които паднаха около разпитите на специалния прокурор, вече нямат чет. Но от чисто техническа гледна точка на въпроса дали е имало външна намеса в американският демократичен процес, отговорът е да! Прекалено е лесно, за да е не, както се оказа! Дали руските хакери са имали държавна директива и протекции, може би никога няма да разберем със сигурност. Москва, разбира се, отрича всякаква намеса. Кой друг се е възползвал от различните възможности, тепърва ще се доизяснява.

Но можем да кажем, че обвиненията за манипулация на чуждия демократичен процес вече са си почти официален похват в новите международни отношения. За които няма никакви съмнения, че се наложиха с избирането на Доналд Тръмп за обитател на Белия дом. Ведно с въвеждането на „Туитър“ за трибуна, от която да води политиките си. Ако не знаете, за това време от социалната мрежа увеличиха възможния обем на индивидуалните послания от 140 на 280 знака – може би, за да може да се доизказва американският президент, защо не?!

А за пример, че обвиненията в изборни манипулации са норма в редовния жаргон на дипломацията, когато Доналд Тръмп обвини миналата седмица пред Общото събрание на ООН Китай, че се намесва в предстоящите през ноември междинни избори в САЩ за Конгрес, шеговитият коментар на руския външен министър Сергей Лавров на пресконференция два дни по-късно беше в духа на „е, поне не сме ние този път“. Преди да отговори на друг въпрос: „не, ние бяхме заети с манипулирането на избори в Каталуния“. Ха-ха!

Иначе, за да бъдем честни, Тръмп няма никакви основания да се жалва от Китай. В крайна сметка, той започна търговската война с Пекин, със серия след серия санкции от началото на годината. И както посочих в коментара си от миналата седмица „А ла гер, ком а ла гер“ А ла гер ком а ла гер* Коментари 09:00 19.09.2018 , във война всички удари са позволени. Включително, стратегическото пренасочване последните месеци на китайските изкупвачи на соя, на която Китай е най-големия световен потребител и вносител, от аграрния пояс в Средния Запад на САЩ към Южна Америка. Дори тази част на континента да няма капацитета напълно да задоволи китайските нужди, годишен износ на соя за 15 млн. долара, има как да ощети северноамериканските производители. От примерно конкретен щат, който твърдо е подкрепил Тръмп на изборите през 2016 г., но притиснати от икономическите обстоятелства, няма да имат причини да гласуват за неговата Републиканска партия на предстоящите избори през ноември. Проста аритметика нали?!

Пекин даже съвсем официално си е закупил миналата седмица четири страници в най-четения вестник в щата Охайо, „Де Мойн Реджистър“ за огромна публикация, посветена на ползите от добрите търговски отношения между САЩ и Китай. Не е точно предизборна пропаганда в полза на Демократическата партия, която се надява в резултат на вота през ноември на обрат в съотношението на силите в Камарата и Сената, което пък от своя страна да позволи възможно задвижване на процедура по импийчмънт на Доналд Тръмп, но почти. Най-забавното в цялата история е, че американският посланик, който Тръмп изпрати по заслуги в Пекин, е бившият губернатор на Охайо, Тери Бранстад. Който отговори на китайската платена публикация отново през „Де Мойн Реджистър“ в неделния му брой, обвинявайки Пекин в нечестна пропаганда. Макар че хората са си платили съвсем почтено, ще кажете и ще сте прави. Подобно на покупката на уж „безобидни“ реклами във „Фейсбук“ от анонимни хакери в полза на даден политически кандидат срещу дребни пари, но с огромен ефект върху неподготвения разум на избирателите.

За козината на вълка

И като говорим за изборни манипулации – помните ли „Кеймбридж Аналитика“? Британските програмисти, които бяха разкрити, че са използвали „Фейсбук“ данните на над 80 милиона потребители за насочена предизборна пропаганда в полза на Доналд Тръмп през 2016 г.? Е, компанията вече я няма. Като такава. Сега се казва „Дата Пропиа“. С трима от 10-те бивши служители на „Кеймбридж Аналитика“. И неприкрито работи вече в полза на републиканците на предстоящите избори в САЩ. И гласи стратегия за преизбирането на Доналд Тръмп през 2020 г.