Поведението на ПП-ДБ е двулично и нескопосно прикрива бягство от национална отговорност

Много логично лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов поставя многократно въпроса за участие на коалицията ПП-ДБ в правителство с първия мандат. Като опитен политик и бивш премиер на страната той се ръководи единствено от желанието тази политическа сила, афиширала се като евроатлантическа, макар и със скромен изборен резултат, да помогне на България. Всъщност това е и критерият за т. нар. отговорна политика.

Да помагаш на родината си е отговорност. А да го раздаваш опозиционно, когато де факто почти нищо идейно не те дели от ГЕРБ-СДС и ДПС, например, е политическа извратеност и безотговорност. Показателно е, че евродепутатите на ПП-ДБ избраха да членуват в политическите групи в Европарламента, в които уважавани членове от години са евродепутатите на ГЕРБ-СДС и ДПС. Това са Европейската народна партия и „Обнови Европа“. Те ще си партнират и в новия Европарламент. Това вече е решено. В него те ще бъдат заедно при много важни гласувания цели пет години. А у нас депутатите на ПП-ДБ са се маскирали като опозиция на своите европейски политически другари. И постоянно лаят срещу тях. Канят се да бъдат опозиция на правителството, което напълно отговорно пред страната ГЕРБ-СДС искат да формират. Това поведение на ПП-ДБ е двулично и нескопосно прикрива бягство от национална отговорност. Защото опозиция може да бъде всяка партия. Както се казва, шапка на тояга и лочи бира на Орлов мост. Това опозицията знаем, че го може.

Нормално е в българския парламент опозиция да бъдат прокремълските партии - „Възраждане“, БСП и „Величие“. Нормално е, ако наистина това е български парламент и народът, който е избрал своите представители в него, е български народ.

Проводниците на чуждата нам агресивна руска политика това заслужават - да останат в опозиция. Но защо тогава коалицията ПП-ДБ, която ни проглуши предизборно ушите, че е противник на Кремъл в българската политика, сега решава да остане в опозиция в 50-то Народно събрание, заедно със споменатите прокремълски партии. Обяснението, че ПП-ДБ щели да бъдат опозиция „отдясно“ на ГЕРБ-СДС, да бъдат евлоатлантическа опозиция, е обяснение за лапни шарани и за неразбиращи от политика журналисти. И не е само Цветанка Ризова.

По-надясно и по-евроатлантически политици от депутатите на ГЕРБ-СДС в новия български парламент няма. В най-добрия случай ПП-ДБ могат да се ситуират само по-наляво, т. е. либерално центристки, както впрочем ще го правят евродепутатите на ПП в Европейския парламент Христо Петров и Никола Минчев. Те ще си вдигат ръката заедно с Илхан Кючюк и Елена Йончева. ПП и досега са изразявали у нас левичарски позиции по редица въпроси. Не случайно, както те, така и ДБ участваха в коалиционно правителство с БСП - статукварската лява партия у нас. Направиха дори нейният лидер вицепремиер, за да може „отговорно“ да говори и действа срещу политиката на подкрепа за Украйна.

На отминалите на 9 юни избори, отдясно на ГЕРБ-СДС бе коалицията „Синя България“, която обаче не влезе в парламента. И причината може да се потърси в това, което още покойният проф. д-р Тончо Жечев обясняваше в своите книги - българският характер. Обясняваше той, че основна черта на този характер е умереността. И поясняваше, че това означава влагане на ум и мяра във всяко житейско действие. А изборите са такова действие.

Когато се създаде партията ГЕРБ, тя избра точно тази българска философия и народопсихология за своя политическа основа. ГЕРБ е умерена партия и затова всички крайни реакции срещу нея - отдясно или отляво, са обречени на неуспех. А в кризисна ситуация като днешната е много важно крайностите в политическите действия и позиции да се орязват своевременно. Крайността, която проявяваше по редица въпроси през последните години коалицията ПП-ДБ, доведе до нейния управленски и изборен провал. Лидерите на тази коалиция просто не бяха наясно с желанията на умерения български народ. Сега следизборната ситуация ги изправя пред голямо предизвикателство. Тяхна е отговорността България да има редовно и авторитетно евроатлантическо правителство. Бягството от тази отговорност е много близко до националното предателство. Да, ПП-ДБ могат да бъдат опозиция. Но в един момент ще се наложи да искат оставка на българското евроатлантическо правителство заедно с прокремълските партии. Това ще бъде върхът на предателството, което ще впечатли и Европа: депутати на ПП-ДБ гласуват заедно с „Възраждане“, БСП и „Величие“ за оставката на правителството на европейска България. Защото такава е логиката. Всяка опозиция рано или късно поставя въпроса за оставката на правителството. И тогава, в този момент, съешателното гласуване на ПП-ДБ ще покрие с позор и техните избиратели. Те вече няма да бъдат избирателите на евроатлантическата коалиция ПП-ДБ, а тези изпратили в парламента съглашатели с прокремълските партии в него. Голямо национално предателство ще бъде. Но все още има време.

Все още в средите на ПП-ДБ е възможно да съществуват политици с ум и мяра, т. е. нормални политици, а не такива като един екстремизиран до крайност и напълно чужд на българската умереност, политически образ, какъвто гледах и слушах в предаването „Здравей, България!“