Премиерът Бойко Борисов обсъди темата за единния цифров пазар с министър-председателя на Люксембург Ксавие Бетел

Удължиха извънредното положение в Турция с още три месеца

Вижте акцентите от броя на „Труд“ в петък, 19 януари 2018

Отвод на съдията по делото Мартин Петров – „УниКредит Булбанк” Бивша служителка на трезора обявена за национално издирване

Цветан Цветанов проведе серия от работни срещи в Лондон

Германия задмина САЩ като световен лидер Рекордно ниско доверие към Съединените щати, изпреварва ги и Китай

Екатерина Захариева: Договорът за добросъседство с Македония няма да остане само на хартия

Турция търси руска подкрепа за щурм в Сирия САЩ отричат за новата “сирийска армия”

500 милиона лева търсят общините за туризъм Най-скъпият проект в картата на ресорното министерство е на община Челопеч за Моторспорт парк на стойност 120 млн. евро

Влак блъсна изоставена каруца в Казанлък, спряно е жп движението между София и Бургас 

Румен Порожанов: България притежава значителен потенциал за производство на качествена продукция

Божидар Данев, председател на АОБР, пред “Труд”: Зелените блокират инвестиции и работни места Когато икономиката не се развива, няма работа и увеличение на доходите

Кремъл: Новият закон за суверенитета на Киев се равнява на подготовка за война

Грипът превзема нови области в страната 3-годишно дете от Шумен е в болница с усложнения

Президентът и германски инвеститори у нас обсъдиха перспективите и трудностите за развитието на бизнеса в България

Всеки, завършил средно образование, го чакат две свободни места в университетите

„Труд“ започва професионална дискусия за висшето образование в България, като поканихме проф. Борислав Борисов в поредица от статии да открои основните проблеми, които пречат на българските университети да постигнат качеството на обучение, престиж и авторитет на полученото образование, съизмерим с този на водещите университети от страните в ЕС.
В първата статия със заглавие „Не в вярно, че университетите в България са много“ проф. Борисов направи анализ на най-често отправяния упрек към висшето образование у нас, а именно, че броят на университетите в България е твърде голям за мащабите на нашата страна. На основата на изчисления бе доказано, че броят на университетите в България спрямо нейното население е напълно сравним с броя на университетите спрямо населението на отделните държави от ЕС.
Във втората статия под заглавие Университетската ни система от специалности е деформирана“ проф. Борисов очерта основните насоки на деформацията в учебно-научните направления в новопоявилите се, а така също и в някои от „старите“ висши училища. Бе посочено, че особено силна е тази деформация вследствие на експанзията в обучението по икономика и по право, което води и до силна деформация в структурата на учебните направления на висшето образование като цяло. Като допълнителен процес на структурна деформация бе очертана тенденцията към разкриване на териториално изнесени структури за обучение, като университетските филиали и колежи.
В третата статия на проф. Борисов със заглавие „Основните параметри на университетския преподавателски състав се влошават“ бяха очертани факторите водещи до влошаване на основните параметри на университетския преподавателски състав.

Демографската катастрофа в България е очевидна. Вече 2 милиона българи напуснаха страната, като едновременно с това раждаемостта спада драстично. Това намаление във времето ще се отрази тежко на всички сфери на обществения живот и най-вече в икономическата активност, като все по-малко хора ще произвеждат, а в социалната сфера все повече ще потребяват.

Лошото е, че всички прогнози очертават тенденция на продължаване на този демографски процес и за в бъдеще, като някои от тях чертаят апокалиптична картина към средата на настоящото столетие, когато нацията няма да е в състояние да възпроизвежда необходимите човешки ресурси за нормалното функциониране на държавата.

По разбираеми причини първата сфера, върху която демографската катастрофа нанася своите поражения, е образованието като цяло и в частност системата на висшето образование. Нанасяните поражения са в няколко насоки.

1617_1_210157

Водеща от тях е тенденцията към непрекъснатото намаляване на броя на завършващите средно образование, което е естествен резултат преди всичко от непрекъснатото намаляване на раждаемостта в страната. Така например, ако през 1990 г. средно образование са завършили 103 хил. младежи, то учебната 2016/17 г. са завършили едва 45 хил. или за 27 години това е 2,3 пъти по-малко. Естествено е да се очаква, че на този катастрофален спад в броя на обучаващите се в средното образование държавните органи от системата на образоването ще отговорят със съответните управленски мерки за привеждане на системата на висшето образование в състояние, което е адекватно на развиващите се негативни процеси. (Фиг. 1)

1617_1_210156

Парадоксален и управленски необясним факт е обаче, че за същия този период от 1989/90 г. до 2017/18 г. в сферата на висшето образование се развива точно обратната тенденция на непрекъснато намаляващия брой завършили среднисти, като непрекъснато се увеличава броят на планирания прием на студенти. Така, ако за учебната 1989/90 г. плановият прием на студенти е за близо 30 хил. места, то за учебната 2017/18 г. той възлиза вече на 74 хил. места или за 27 години е нараснал почти 2,5 пъти. (Фиг. 2)

1617_1_210155

Или при 2,3 пъти по-малък брой на завършващите средно образование, броят на местата за прием в университетите е нараснал почти 2,5 пъти. Този парадоксален факт може да се обясни, но само донякъде, с развитието на световната тенденция за масовизация на висшето образование и европейското изискване за непрекъснато нарастване на относителния дял на висшистите в младежката възраст от населението.

Обяснението обаче, нека да повторя, е приемливо само донякъде и то при една много широка представа за смисъла и целите на висшето образование от типа на управленска максима „Всеки среднист – дипломиран висшист!“. Логически обаче е необяснимо защо този планов прием на студенти от 2010/11 г. и понастоящем системно надвишава в нарастващ размер броя на завършилите средно образование за същата година Така, ако за спомената 2010/11 г. плановият прием е надвишавал броя на завършилите среднисти с 3,5 хил. места, то за учебната 2017/18 г. това надвишение е вече с почти 30 хил. места. (Фиг. 3)

Тук, разбира се, могат да се посочат някакви основания от типа, че има кандидати от предишни години, но това е фактор, който се изравнява във времето и значението му се нулира. Би могло да се посочи и студентският прием на кандидати от чужбина, но техният брой се колебае едва около 2000 – 2500 души годишно, без да е налице някаква сериозна тенденция към нарастване.

1617_1_210278

Значително по-голямо и с горчив привкус влияние обаче оказва един друг факт и това е, че, ако през 2010 г. близо 5000 младежи заминаха да следват в чужбина, то вече ежегодно около 10 хил. младежи, завършили средно образование в България, официално напускат страната с цел обучение в чуждестранни университети. Колко още напускат по други причини е неизвестно. Но, ако от общо завършилите 45 хил. средно образование през 2017 г. извадим само тези 10 хил. младежи, заминаващи да следват в чужбина, то за учебната 2017/18 г. като потенциални кандидат-студенти в българските университети остават около 35 хил. младежи за общо 74 хил. планово определени за прием места в университетите. Или всеки един потенциален кандидат-студент в България го очакват 2 свободни места в университетите, като той трябва само да си избере кое от тях да заеме. Абстрахирам се в случая от всички по-незначителни добавяния или изваждания от броя на потенциалните кандидат-студенти. (Фиг. 4)

Ако проследим в последователност пораженията от тази управленска скудоумност върху висшето образование, то на преден план излиза значителният процент на незаети места в университетите, като общо за системата той вече надхвърля 20%, а за отделни университети и значително повече. Мисълта, че така ще отпаднат слабите университети просто не е вярна. Незаети места остават обикновено и в най-престижните ни университети, които предлагат специалности, изискващи много знания и сериозно четене. Да не говорим за част от техническите ни университети, прославили се по света с кадрите, които са обучили, но прославили се и с високи изисквания и тежко следване.

Незаети места в университетите означава намаляване на техните бюджети право пропорционално на броя на тези незаети места, защото принципът на финансиране е “парите следват студента“. Така университетите започват да се борят за кандидат-студенти. Какви кандидат-студенти обаче? При този двойно по-голям планов прием от броя на завършилите средно образование е повече от ясно, че всеки завършил с успех „среден 3.00“ трябва да си направи единствено труда да подаде документи в дадено висше училище, за да стане студент. Още повече, че приемът за студенти вече става масово на базата на успеха от дипломата и само отделни университети, които все още държат на своя престиж и авторитет, продължават да провеждат приемни изпити.

Нека за момент се върнем към данните от 1989/90 г., когато от 103 хил. младежи, завършили средно образование, студенти стават едва 30 хил. и при това входът за всички университети е с приемен изпит. Повече от ясно е, че в тази ситуация за студенти са приемани най-добрите от кандидатите и то, най-добрите от първите 30% с най-висок успех. Този факт сам по себе си вече предопределя значително по-високото качество на обучение и по-добрата професионална квалификация на завършилите висше образование.
Сравнението със сегашната реалност, когато студенти стават всички, дори и тези с успех “пълно 3.00”, е тъжно. Сривът в качеството на подготовката на специалистите с висше образование е заложен още в механизма на тяхното приемане в университета. Този срив се развива по две направления:

Първо. В корабоплаването от столетия се спазва един принцип при сформирането на флотилия от кораби и той е, че скоростта на цялата флотилия се определя от скоростта на най-бавния кораб от нея. Този принцип по особен начин се пренася и в системата на висшето образование, когато преподавателят започва да съобразява равнището на своето преподаване с равнището на студентите в съответната аудитория. Масата от приети посредствени студенти неминуемо изисква и занижаване на равнището на преподаване, за да бъде то в съответствие с равнището на техните възможности за разбиране и усвояване на материала. При това една съвсем немалка част от тях не са в състояние въобще да го разберат и съответно да го усвоят, но в крайна сметка и те се дипломират. Това, от своя страна, води до значителен срив в равнището на професионалната подготовката на бъдещите специалисти.

Второ. Посредственият ученик (доста хвалебствен израз за дипломиралите се със “среден 3.00”) като правило е и посредствен студент. Такъв ще бъде после и в битността си на специалист. Тези посредствени специалисти обаче ще учат посредствено поколения от деца, ще ги лекуват посредствено и некадърно, ще проектират посредствено и некадърно сгради, пътища, машини, съоръжения. Нещо повече – ще ни управляват посредствено и некадърно, защото те ще са тези, които ще формират, ако не изцяло, то съществена част от политическия, държавния и бизнес елит на нацията. Не искам да бъда лош пророк, но си мисля, че тези процеси вече водят до липсата на необходимата критична маса от политически, държавен, интелектуален и бизнес елит, който да взема адекватни решения за развитие на държавата в условията на сложните процеси, протичащи в Европа и в света.

В поредицата от материали на проф. Борислав Борисов се използват данни на МОН, НАОА, НСИ, Евростат, Сметна палата и други официални източници, като, за съжаление, според проф. Борисов, публикуваните от тях стойности се разминават по отношение на някои от обектите, но тези различия не са от степен на значимост за направените изводи и получените резултати

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (3)

  1. Всеки завършил го чакали по 2 свободни места във ВУЗ! Ако и това не е доказателство за никому ненужните 52 ВУЗ, не знам какво е! На 7 млн. България са необходими един Университет и това е СУ „Св.Кл. Охридски“ и няколко специализирани ВУЗ – икономически, технически, медицински и т.н. Тази структура съществуваше до 1990г., когато безмерните амбиции на местни велможи доведоха до създаването на 52 ВУЗ, нарекли се кой знае защо УНИВЕРСИТЕТИ! Докато не се намали броя на ВУЗ, докато не се въведат принципни критерии за прием на студенти, за кариерното израстване на преподавателите, висшето ни образование ще е на този хал – произвеждащо неграмотни хора с дипломи.

  2. Докато едни се стараем да получим адекватно на собственото ни равнище образование, получаваме такова. но адекватно за среден 3, според професора!!! Оттук идва и въпросът: „защо аз да се старая повече?“. В крайна сметка при завършване на ВУЗ, никой не те пита за успеха вътре!?! Мотивацията също е фактор, който не бива да се подминава…

  3. Професоре,моите уважения,но си противоречиш в отделните статии.В първата от 13.12. от 9 кладенеца вода докара да ни докажеш,че не са много 52 университета у нас.В последната статия от 03.01 още заглавието показва,че наистина ВУЗ-овете у нас са много и Вие го доказвате в текста .Кое е вярно?Бил съм в системата на висшето образование,ако в последните години може да се нарече така,и всичко мие ясно.Много правилно по-горе минувач го е написал,аз ще повторя-на България при днешната демография 10 ВУЗа са много.А за да вдигнете качеството премахнете анархията въведена чрез автономията и въведете регулация,знаете на какво,на всичко.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.