На 17 септември 2019 да почерпят

Прабългарите отиват в луксозната вила в „Игри на волята“ Славяни ще спят в рибарската хижа, Траки отиват на плажа

Путин: Военно-техническите връзки между Русия и Турция се задълбочават

Гърция изплаща предсрочно част от кредитите си към МВФ

Луксозните имоти поскъпнаха с 2,3%

Ердоган на тристранната среща в Анкара: Можем да вземем решение за конкретни мерки, за да изгасим пожара в Сирия

Сълзи и гняв за един век Хайтов 100 г. от рождението на големия писател в Народния театър

Жена загина при челен удар на пътя Русе – Бяла

Нови наводнения в Испания, засегнати са предградията на Мадрид

СЕМ не разбра защо БНР спря Генералният директор твърди, че излъчването на “Хоризонт” не е спирало, а ресорът на Силвия Великова не е сменян

Взривът на бензиностанция в Добрич вероятно е причинен от манипулирана газова бутилка

И инжекция не вдигнала Рейш за „Черно море“

Признава ли се времето за майчинство при изчисляване на процент „клас”

Пернишкото село Люлин е без вода четвърти ден заради поредица от аварии

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ във вторник, 17 септември 2019

ВСС не освободи като съдия Методи Лалов Политизираният магистрат има 130 висящи производства и 111 ненаписани съдебни актове

Известна е максимата, че най-добрата защита е нападението, особено когато знаеш, че не си прав, а и си виновен в нещо. Тя от години е практикувана от имащите претенции да са „автентично десни“ политици, като Иван Костов, Христо Иванов, Радан Кънев и Атанас Атанасов. Когато нещо не им е изгодно да се коментира, те просто го пропускат, все едно не се е случило, като в такива моменти превръщат вербалната си атака в правило, за да изместят фокуса от нелицеприятните за тях факти. Примерите са безбройни, а се оказва, че „новите“ им последователи, като Методи Лалов – вече обявен от тях като човека, който ще оглави листата на „Демократична България“ на предстоящите местни избори в София, очевидно добре е усвоил този маниер.

След като на 15 август съдийската колегия на ВСС не успя да събере кворум, за да гласува оставката на Лалов като съдия, депозирана две седмици по-рано, беше насрочено ново заседание. Кадровият магистратски орган обаче отново не се събра в пълен състав, заради отсъствието на негови членове, ползващи годишния си отпуск. И след двете провалени по обективни причини заседания, както Лалов, така и медиите от кръга „Капитал“ не пропуснаха веднага да обвинят ВСС в двоен аршин, давайки пример със скоростното възстановяване на правата на Пламен Георгиев като прокурор.

Разбира се, двата случая са напълно различни, но казусът с Лалов е показателен не за двойния стандарт на съдебните кадровици, а за опита за манипулация, налаган именно от Методи Лалов и „Демократична България“. Докато при Георгиев се произнася прокурорската колегия, и назначаването му не е свързано с участието във висящи съдебни дела, по които не може да бъде заместен – напротив, касае се за връщането му в системата, при Методи Лалов нещата съвсем не стоят така.

Нито дума обаче няма в медиите, даващи трибуна на Лалов – „Медиапул“, „Капитал“ и „Дневник“ за факта, че политизираният магистрат има ненаписани съдебни актове по цели 111 съдебни дела. Преди седмица Вероника Имова от ВСС даде подробни разяснения защо съдията не може да бъде освободен от длъжност преди да ги напише, като се оказа, че това съвсем не е прецедент – по същия начин е подходено и в случаите на съдия Олга Кадъкова и на съдия Таня Радуловска, на които е даден допълнителен срок да изготвят съдебните си актове.

Тоест в случая няма никаква обективна причина към Методи Лалов да бъде подхождано по различен начин. А дори хипотетично да се допусне, че за по-малко от месец Лалов е успял някак да напише присъди и решения по 111-те си обявени за приключили дела, да се превръща в политически въпрос отсъствието поради годишен отпуск на част от членовете на ВСС и в основание за пореден „удар“ по кадровия орган на съдебната власт, е непълно неуместно.

Съвсем отделен е въпросът как ще се отрази на законосъобразността на съдебните актове на Лалов фактът, че политическата му принадлежност вече беше осветена от „Демократична България“ преди формалното му освобождаване от длъжност. Но за последиците от това, нито Лалов иска да мисли или говори, нито пък някой от „журналистите“ от кръга „Капитал“ би написал и ред.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.