„Труд news” започва своята нова рубрика „Календар“, в която автори на изданието ще взимат отношения към дати, свързани със значими исторически събития в България, които са изиграли сериозна роля в развитието на страната, живота на гражданите ѝ и позицията на държавата в света.

На 10 януари 1944 г., преди 80 години, е извършена най-масираната бомбардировка на София по време на Втората световна война. От 14 ноември 1943 г. до 17 април 1944 г. над София са предприети 11 въздушни нападения. Бомбардировката от 10 януари е първата комбинирана, т. е. дневно-нощна атака над града. Общо над града са хвърлени 1784 бомби. Според различни данни загиват над 500 души, ранени са над 700, разрушени са 93 държавни и 3211 частни сгради, включително е засегнат Народният театър „Иван Вазов“.

Защо още в началото се опитвам да възвеличая, драги читатели, кои са тези храбреци във въздушното пространство на нашата родина? Естествено, това са българските бойни пилоти. Още през Балканската война те са прегърнали един девиз: „Щастието помага на смелите“. Тогава разбират, че храбростта води към звездите, а страхът - към смъртта. И така, както казва великият френски писател и философ Волтер, истинското мъжество се разкрива по време на бедствие... За да се победи врагът, е нужна голяма доза героизъм!

Когато през Втората световна война сме обявили, че ще се бием срещу Англия и САЩ, много български граждани са се чудели защо правим това. Даже държавният глава цар Борис III казва на Богдан Филов: „Поне да не бяхте ръкопляскали в парламента...“

Но злото вече е дошло с всичките му идиотщини. Трябва да се защитава татковината! На 14 ноември 1943 г. и то по обедно време е извършена първата гадна бомбардировка от около 200 американски самолета, пазени от 100-тина изтребители. После в 21 часа вечерта в небесното пространство на столицата нахлуват и 80 английски бомбардировача със същата зловеща цел. Някои данни сочат, че тогава са загинали над 500 софиянци. Лично аз и родителите ми се спасихме някак си... А умъртвените невинни хора, които изчезнаха в небитието!

Тази черна констатация е само нещо като начален удар. Но най-тъжният ден е 10 януари 1944. Около обяд 200 въздушни железни хищника, охранявани от 100-тина изтребители затъмнили мразовитото софийско небе и нали знаете какво се е случило - пълна разруха... И по този начин се е стигнало до „чудесното“ умозаключение на големия дипломат Уинстън Чърчил: „София трябва да бъде изравнена със земята и в развалините u да се засеят картофи!“ И така продължават тежките денонощия за софиянци... Мъките спрели на 17 април 1944 г.

На тези злонравни нашествия кой е могъл поне малко да противоречи? Естествено, нашите бойни пилоти! Най-героичен пример за такова храбро отношение е дал капитан Димитър Списаревски на 20 декември 1943 г. /скоро почитахме 80-годишнината на това изключително героично събитие/ - с таран той сваля една от огромните летящи крепости над самоковското село Долни Пасарел. Представете си: удря самолета си в злокобната хвърчаща железария. Ако това не е саможертва, не знам какво друго може да е!

В крайна сметка, в живота е силен само този, който не се бои от смъртта. Такива са били българските бойни летци по време на най-различните войни. В края на моята тирада ще заявя: Нужни са ни мирни години, здраве и много любов.