Премиерът Християн Мицкоски препоръча в държавния бюджет за следващата година да бъдат отделени средства за довършването на обектите от проекта

Опозицията предупреждава, че това означава връщане на времето на Груевски

Някак си тихомълком в медиите край Вардар мина една новина, която остана почти недооценена на фона на битката срещу огнената стихия из цялата страна. Или на поредната информация за огромните задръствания на границата на Северна Македония с Гърция.

На политическия терен партиите от властта се опитват да събудят стари страхове с предупрежденията, че опозиционната ДСИ на Али Ахмети, която дълги години бе в управлението на държавата като коалиционен партньор на социалдемократите, била готвела дестабилизация на обществото през септември. Това се приема като проява на сръднята, че вече е извън властта. Не се казва под каква форма и с какви средства ДСИ ще дестабилизира Северна Македония и ще постави под съмнение нейната сигурност. Но пък фактът, че ДСИ произлезе от бунтовническата Армия за национално освобождение, срещу която през пролетта и лятото на 2001 г. се бореха силите на властта, е достатъчно известен, за да навява тъжни и тревожни спомени сред хората. За първи път тази година политическите партии се събраха да отбележат 23-ата годишнина от Охридския договор, сложил край на конфликта, което пък даде основание за въпроса: как така ДСИ ще предизвика дестабилизация, когато оценява високо клаузите на Договора и държи той да се спазва.

Свидетел съм на раждането, развитието и края на конфликта през пролетта и лятото на 2001 г. от първия до последен му миг и на цялата тревога за регионалната стабилност и сигурност от него. И куршуми свистяха покрай ушите ми, и патрон намерихме със съпругата ми на прозореца на спалнята ни в служебната ни квартира, и труп на известен човек от ъндърграунда открихме пред входа на блока ни след мафиотска престрелка под жилището ни. Затова ще кажа само това - намеците на премиера Християн Мицкоски и неговите министри и сътрудници, че щом ДСИ се заканва, то това непременно ще се прероди в „горещ“, значи, нов въоръжен конфликт, са пълни глупости и кьорфишеци.

Първо, в обществото, дори и сред албанците, няма критична маса за това, пък и което е по-важно, такива работи започват с първата зеленина на Шар планина в края на зимата и началото на пролетта. Сега, през септември или октомври няма как да стане. Второ, албанците в Северна Македония, независимо от кой семеен клан са или на коя политическа партия симпатизират, през тези 23 години от конфликта насам усетиха колко по-добре и полезно за самите тях е да присъстват в институциите на властта и по такъв начин да защитават идеята за повече колективни права на своята етническа общност. Трето, и съседно Косово, което през 2001 г. осигуряваше логистиката на АНО, не е същото, дори бих казал, че е коренно различно. Премиерът Албин Курти успя с политически средства и със силата на изборната бюлетина да замени във властта всички онези командири от Армията за освобождение на Косово, някои от тях истински партизански легенди с последвала плътна политическа биография, като Хашим Тачи, да речем. С отиването на Али Ахмети и неговата ДСИ в опозиция, въпреки факта, че партията му има най-голямо влияние сред албанската общност в страната, и последният бунтовнически лидер вече е извън властта. Е, още не е извикан в Съда в Хага да свидетелства или да бъде обвинен, но какво пък - и за това има време.

Сега думата ми е за друго. Пак поставям под съмнение заплахата за дестабилизация, още повече, че имаме достатъчно мотиви да я определим като начин за отклоняване на вниманието от други идеи на новите управляващи в Скопие. Например, за реставрацията на проекта „Скопие 2014“, превърнал се в емблема на автократичното управление на Никола Груевски и на безгрижието за съдбата на държавата, щом като многобройните паметници из цялата столица на Република Македония се превърнаха в мотив отношенията на Скопие с Атина да слязат на най-ниското си ниво. Сега премиерът Християн Мицкоски предложи в бюджета за следващата година да бъдат отделени средства за довършването на онези обекти от „Скопие 2014“, работата по които е била прекъсната през 2017 г., когато Груевски падна от власт и после избяга в Будапеща.

През седемте години, когато социалдемократите Зоран Заев и после Димитър Ковачевски бяха премиери, проектът бе замразен, по него не беше направено нищо допълнително, а политиците се опитаха да минимизират политическите и дипломатически щети от изграждането му. Споровете за многобройните монументи из цяло Скопие от естетически и архитектурно-урбанистични се превърнаха в политически и идеологически. В това число и за достоверността на историческите факти, които се ползват в името на идеята за някогашното величие на античната държава, която днешните учени и политици край Вардар приемат за своя идеал и прародина. Да, и друг път съм казвал, че сред гражданите на Северна Македония е вкоренен дефицитът на величие, а чрез „Скопие 2014“ Груевски и компания май се опитваха да го преодолеят, разбира се, за сметка на едни други, далеч по-достоверни исторически наративи. Да не говорим, че и самите хора оттатък границата, или повечето от тях, гледаха на проекта като на голямата далавера на Груевски, който чрез градежа на паметниците и другите обекти от „Скопие 2014“ източваше държавната хазна. Колко струваше всичко това, до днес май така и не съм видял точна цифра, която да мога да приема за вярна.

А как наивно и мило започна всичко. Първите два паметника, които бяха вдигнати, бяха на Гоце Делчев и Даме Груев. Че с кого другиго да почне? И двамата - и Гоце, и Даме бяха качени на коне, Гоце с опъната напред ръка „по ленински“ като истински вожд. На пресконференция за представянето на проекта беше зададено резонното питане защо и двамата са качени на коне, като се знае, че нито Гоце, нито Даме някога са се качвали на седло. Отговорът бе, че така било по европейските и световни стандарти. Така върху тях се придавала енергията на животното, силата и жизнеността му. Тази конна версия така се хареса на архитектите и идеолозите на проекта, че след това всички герои от националноосвободителната борба, чийто паметници бяха вдигнати на различни места в града, бяха на коне - и Васил Чекаларов, и Гьорче Петров, и Тодор Александров, и кой ли не още, цял ескадрон. Милият Гоце, цял живот се е борел с язвата си и никога, ама никога не си е помислял да язди. Пък и националноосвободителното движение на българите в Македония е било пешо, без чета на Бенковски или нещо подобно. Да не говорим за „Воин на кон“ Александър Македонски, вдигнат в сърцето на Скопие на височина от 36 метра.

Нататък историята е позната. Но сега Мицкоски и компания май искат да я върнат, откривайки нов терен за битка с опозицията. Колкото и миролюбиво да звучат призивите на премиера „да направим дискусия, за да довършим започнатото“, няма никакво съмнение, че с подновената работа по „Скопие 2014“ се отваря пътя на реставрацията на политиката и практиката на груевизма. А може би и на физическото завръщане на политическия отшелник и беглеца от правосъдието Никола Груевски. Неслучайно една от албанските партии, която е в опозиция - Алтернатива на албанците на Зиядин Села, открито помоли Мицкоски: кажете ни точно кога си идва Груевски, за да сме готови?