"Възраждане" внесе законопроект за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, който дава възможност на гражданите да участват активно във взимането на важни за страната ни решения, съобщават от партията.

Законопроектът е внесен от парламентарната група и в него се предлага да бъде отменена към момента действащата ал. 4 в чл. 9, според която референдум по въпроси, уредени в сключени от Република България международни договори, може да се произвежда преди тяхната ратификация.

Тоест според настоящия закон българските граждани не могат да реализират референдум по въпроса за това дали България да е част от Европейския съюз и НАТО, защото такъв е трябвало да се осъществи преди страната ни да стане член на съюзите. Преди членството ни никой не е попитал българския народ, а сега народът няма право да оспорва вече взетото решение. От „Възраждане“ смятат, че не е редно да се ограничава правото на глас на суверена, не е редно 240 народни представители заедно с членовете на Министерски съвет, които и да са те, да взимат важни решения за поколения българи и да не се дава право по тези решения да бъде чут народът. Поради тази причина се предлага ал.4 в чл.9 да бъде отменена, което ще даде право на българския народ да провежда референдуми и по вече взети решения за членство на България в съюзи.

Законопроектът на "Възраждане" предлага още да отпадне ограничението, което действа към момента - с национален референдум да не могат да се решават въпроси като държавния бюджет например.

Предвижда и създаването на нова ал.8 в чл. 9 на настоящия действащ законопроект, която съдържа следния текст: ''(8) Народното събрание спира дейността си до вземане на решение в смисъла, гласуван от народа.''

Друго предложение в законопроекта е, че референдум може да се свика от всяка образувана и регистрирана в Народното събрание парламентарна група, а не както е към момента от 1/5 от народните представители.

Законопроектът предлага и намаляване на броя подписи от 200 000 на 50 000, за да може една инициативна група от граждани да предложи на Народното събрание за обсъждане свикването на референдум по определен национално значим въпрос. А подписите за задължително провеждане от 400 000 да се намалят на 100 000.

Предвижда се и намаляване на срока за определяне на дата за референдума от президента на 14 дни. Според предвижданите промени в законопроекта на ,,Възраждане" организирането на референдума се прави не от Министерски съвет, а от Централната избирателна комисия, като към нея се създава ново звено „Допитване до народа“.

Отменят се и ограниченията, които могат да възпрепятстват внасянето на предложенията за референдум в Народното събрание, както и ограниченията за успешност на вече проведен референдум.

Законопроектът предвижда промени, свързани и с местните референдуми, като намалява срока за назначаването на референдум и изчистване на процедурите за свикване на общо събрание на населението.

„Във всички свой предизборни кампании кандидатите на „Възраждане“ многократно са заявявали, че важните за страната ни решения трябва да се предприемат само след допитване до народа. Ето защо настоящият законопроект е изключително важен, тъй като той улеснява допитването до народа по всички въпроси и без ограничения. Като чрез него народът може и да се произнася по вече взети решения, които е видял, че не са добри за добруването му, защото няма вечни съюзи, а има вечни национални интереси. Предстои законопроектът да влезе за обсъждане в съответните комисии, а от реакцията на останалите парламентарни групи ще стане ясно кой и колко иска българските граждани да определят политическите решения“, коментира д-р Костадинов на среща с граждани.