По средата - дамаджани и трапези

Да сме повече от кампанийната си вяра и постъпки

Запрятай ръкави, българино, задават се празници, празници, още трапези. Смиряваме се религиозно, уж сме набожни, а сме като илюстрация на поп от Чудомир. Религиозната икономика дотолкова се е срастнала с бюджета ни, че неволно ние възприемаме всякакви харчове, увеличение на цени, куверти като капаро за автомобил по Нова година.

Глуповато наивни са ми онези, които в годината са вършили всякакви грехове и своеволия, но на Бъдни вечер сядат с лица, по-хрисими от Папата и броят колко блюда има на масата. А  дамаджаната следи нещата изкъсо и Боже, прости, ама не дава мира на смирената религиозна душа. Нейсе, става Коледа, позволен е малко хранителен и алкохолен разгул, но все някак си забравяме, че чревоугодието е един от седемте смъртни гряха, а и ни отдалечава от вярата. Може да се постави редом с алчността, защото макар и в различни аспекти сме алчни за толкова много неща, подчинени на празника. Някои от тях минават през закупуването и очакването на подаръци, в претрупването и презапасяването.

Но ако аз имах властта да оценявам, щях да кажа, че един неописан грях е временната религиозност. Онази, за която си спомняме именно в тези святи дни, но не дирим през годината. Ако триста шейсет и няколко дни сме избягали от Бога, седим намръщени, сплетничим, преяждаме, злословим, то избавлението и спасението, които очакваме, ще са реципрочни на вярата ни.

А вярата си сверяваме на принципа „Каквото е долу, това е и горе, каквото е вътре, това е отвън“. Или поне така би трябвало да е, заради презумпцията, че Бог Вселената са вътре в нас и това най-малкото трябва да ни дисциплинира да сме повече от кампанийната си вяра и постъпки.

Едва ще сме си отдъхнали от забързаната следколедна седмица и ето ти ги, задават се блажни, блажни именните дни. Пак трапези, пак дамаджанки, пак оправдания за наздравици, от които после месец ще лежим болни, подути и криви. И ако в името на едни по подразбиране светли празници, ние потъмним личния си хоризонт с преяждане, препиване и дори мързел, то значи ли, че тънката червена линия между всичко може да си я натъманяваме според изгодата... А киселото ни зеле - този коледен тамян, а луканковите ни подкови - тези сезонни амвони на краткотрайната  ни коледен почит. Как ще издържим до Гергьовден с толкова религиозност, как...

Fashion idol

Изабела Роселини

Въпреки баналния избор на черно и бяло, както и завръщането към момчешкия стил на Марлене Дитрих, Изабела Роселини се е справила отлично. Актрисата е направила добре, че не е добавила и вратовръзка, както предшественичките на този стил. Иззад ризата се вижда бижу, чието добронамерено послание комуникира с почти всичко облечено. Яката, чантата и панталонът са в права линия, която загатва, че или е имало естетическо инженерство или е едно великолепно съвпадение. Актьорът  Ралф Файнс е дотолкова безупречен, че почти не се забелязва на кадъра.

Звездно парти

Ева Хародс празнува с милионер

Една от принцесите на лондонското висше общество Ева Хародс отпразнува рождения си ден на няколко етапа. Първо, тя даде в дома си шампанско парти, на което присъстваха най-близките и приятели. Те се появиха с бутилки пристойно шампанско и дребни украшения за елхата й. После във великолепния полски клуб Ognisko на Екзибишън роуд, се състоя коледно тържество с разнообразна програма. Тогава отсъстващите на приема в дома на Ева и поднесоха почитанията си там. Един от стилните гости беше меценатът и бизнесмен Лесли Милър, чието присъствие беше празник за запознатите с бележитата му биография. Коледни песни и типична полска храна, аранжирана с бутилки бяло вино, бяха почерка на една красива вечер, белязала уважението и симпатията към госпожа Хародс.

Приготовления

Мими иска в Лондон за ЧРД

Безспорно Мими Иванова е сред останалите стилни в живота и на сцената естрадни звезди. Снимката потвърждава това, а букетът е скромен нечий комплимент към звездността ѝ. С особено вълнуващи емоции преминаха последните няколко дни за естрадната ни легенда. От самото начало на  декември Мими има удоволствие да бъде гост на двата коледни концерта в Бургас, на обичания и признат маестро Стефан Диомов. На другия ден стана част от празника на "Санта Марина" в Созопол. След това със „своят Дон Кихот“ Развигор Попов имаха прекрасен концерт в Поморие, а след това и във Варна. Докато вечеряха само двамата със съпруга й, Мими се присети за едно отдавнашно свое желание, да празнува рождения си ден в Лондон. Двамата с Развигор често посещаваха хотел Хилтън в Мейфеър, където талантливият музикант свиреше там  на роял.