Когато оповестих, че заминавам за Югоизточна Турция, в градовете Газиантеп, Шанлъурфа и Мардин, съвсем близо до сирийската граница, близките ми истински се разтревожиха: „Знаеш ли къде е това?“, „Там има бежанци“, „Направи ли си застраховка?“, „Да си вземеш лекарства“ и т.н. Да, да, знам…
Въоръжена с медикаменти, дрехи с дълги ръкави (знае ли човек как ходят облечени) и разтворимо кафе в пакетчета (за всеки случай), от летището в Газиантеп, най-големия от трите града, попадам в петзвезден хотел, надминаващ и най-добрите ми очаквания. Помислено е за всякакви удобства за пътуващите хора – от сет за бръснене и четка за миене на зъби в банята, електрическа кана с пакетчета чай и кафе в стаята, до 2 шишета минерална вода-комплимент, защото чешмяната не става за пиене – има надпис.
Градът с население 3 милиона души въобще не е някакво забутано място, а модерен мегаполис, в който бясно се строят нови жилищни и бизнес сгради. Оказва се, че както навремето е бил предпочитана спирка по Пътя на коприната, така и днес всички уважаващи себе си големи корпорации в Турция бързат да открият офиси в града. Има заводи на „Рено“ и текстилна промишленост (на второ място след Бурса), хотели на повечето световни вериги – забелязвам Новотел, Хилтън, Холидей ин.
Посади дърво – отгледай дете
Най-известен е Газиантеп, чието старо име е само Антеп, с добивания тук шамфъстък, който в Турция се нарича антепфъстък. За моя изненада разбирам, че не е храст, а расте на дърво, освен това се сади заедно с маслинови дървета – опрашването помага на двете култури да растат по-бързо. Шамфъстъкът е сигурна инвестиция. Казват, че ако родителите на дете засадят 10 дървета при раждането му, с печалбата ще могат спокойно да го оженят, когато стане на 26. Дърветата започват да дават плод на осмата година, най-много – към 50-ата, някои доживяват 800 години! Шамфъстъкът се използва и като залог – ако нямаш пари да си изплатиш колата, можеш да го направиш, когато прибереш реколтата.
Като заговорих за шамфъстък, не мога да не спомена за антепската баклава, за кадаифа, катмера – всички тези сладости са добре натъпкани отвътре и поръсени отгоре с вкусните зелени ядки. Даже кафето сервират с шамфъстък отгоре! Но кулинарните изкушения, при това на съвсем прилични цени, са друга тема, за която няма да ми стигне сега мястото. Както и за учудването на нашия екскурзовод Енес, когато го питам вярно ли е, че Газиантеп е родният град на актрисата от много турски сериали Хазал Кая…
Спасената Зеугма
На 65 км от Газиантеп, на брега на днешния язовир Биреджик на река Ефрат, се намира античният град Зеугма, построен преди около 2300 години, вероятно от Александър Велики или от негови пълководци.
Първоначално се е наричал Селевкия и е бил важно средище по Пътя на коприната още преди римляните, но последните го кръщават Зеугма, което означава мост. Този град е трябвало да бъде потопен под водите на язовира, но когато започват строителни работи, е открито безценно богатство – десетки римски мозайки със сцени от гръцката митология. Усилена археологическа работа изважда на бял свят изкусните творби, които сега са подредени в специален Музей на мозайките в Газиантеп – най-големият подобен музей в света, твърдят местните. Разкопките по хълмовете около река Ефрат продължават и посетителите могат да видят как работници разкриват мозайките и ги мият както някога – с вода и пясък.
Интересна е историята на една от мозайките – „Главата на Циганката“, която е била изнесена от чуждестранни археолози в САЩ. След дълги преговори и преписки находката миналата година тя е върната и в момента се намира в специална и строго охранявана зала в музея. Някои предполагат, че на нея е изобразен самият Александър Велики, други подозират, че това е слугинята Гая, но истината няма как да излезе наяве, защото е запазена само една част с изразително гледащи и следящи те от всяка посока очи.
Град-герой
Улисани в шляене по медникарската и другите чаршии, както и в опитването на различни видове шамфъстък, който продавачите щедро ни подават, за малко да затворят крепостта. Все пак ни пускат и дори ни придружават догоре, откъдето се открива гледка към града. Антеп се е наричал така до 1921 г. Дотогава е владян от Франция, бидейки част от Сирия. През същата тази 1921 г. местното население се вдига на бунт и удържа крепостта до идването на Ататюрк. Тук са избити много защитници, заради което той го нарича „гази“ – Газиантеп, град-герой.
Продължение – в следващия брой.