Протестирането без основателна причина обезценява само себе си

За какво са изборите

Демокрацията се състои от два компонента - право на глас и защита на интерес. Всеки има право да излезе с гласа си в защита на своите лични или съсловни интереси. Но колкото повече се усъвършенстват обществените отношения, толкова повече вторият компонент се размива. Да, всеки може да излезе с гласа си, но сигурен ли е, че защитава точно своя личен или съсловен интерес? Човекът е обществено животно (ζῷον πολιτικόν), индивидът се влияе от общността, личното мнение се влияе от общественото. Затова днес има и такава професия - лидер на обществено мнение: ако нямате мнение по даден въпрос, той ще ви услужи.
Всеки път, когато по улиците се извият шумни и колоритни протести, се питам: наясно ли са хората чии интереси защитават? Разбира се, за всички протести е виновен преди всичко онзи, срещу когото се протестира. ГЕРБ допуснаха и допускат много безобразия. ГЕРБ са вече от 10 години на власт и това не само дразни, но и вбесява опозицията. През годините ГЕРБ развиха надменност и нерешителност, което понижи качеството на управлението им - надменност, защото си повярваха, че са самодостатъчни, и нерешителност, защото вече не се борят да спечелят, а се борят да удържат. А и природата на борбата им се промени, като делът на междувидовата намаля за сметка на дела на вътревидовата, както става при всички големи популации без достатъчно опасни външни врагове. Очевидно у нас всеки политически проект е краткотраен, затова мнозина са на мнение, че ГЕРБ трябва да си вървят, дори и само по причина че твърде дълго се заседяха - чудесен пример за демократическа ирационалност.

Но защо протести и контрапротести?! За какво са изборите, за какво е „демократичният процес“? Той по-негоден ли е да защити личните и съсловни интереси на протестиращите? Или в случая изобщо не става дума за тях...

Лошото е, че всяка екстремна проява, каквато е протестът, засилва контраста на изображението, докато фигурите станат или само черни, или само бели: който не е с нас е против нас! Така казват всички революционери и така нормалният човек в очите на привържениците на Радев става „гербераст“, а за привържениците на Борисов - „комунде“. Ужасява ме мисълта, че българите са народ, състоящ се от „герберасти“ и „комундета“!

Да, знам, сигурен съм, че мечтата на „лидерите на обществено мнение“ е точно тази - хората да бъдат или „герберасти“, или „комундета“, защото така ще слушат техния, на „лидерите“ глас, а не гласа на съвестта си, който и без друго трудно надвиква модерните оглушителни високоговорители на медиите. Жреците на демокрацията напяват: „Глас народен - глас Божи!“. Но гласът на улицата не е гласът на народа, нито пък гласът на народа е гласът на Бог. Гласът на Бог е съвестта.

Много е важно човек да определя позицията си и да взима своите решения свободно, вслушвайки се в съвестта си. Не искам да казвам никому как да постъпва, за да не се превърна в поредния „лидер на обществено мнение“, но ми се ще всеки да се замисли, преди да размаха юмрук. В повечето битки от безкрайната война за власт, независимо от драматизма, независимо от напрежението, независимо от стоновете, воплите и лозунгите, с протести или без протести, никой не иска да прави никакви промени в уютната политическа действителност, освен кадрови. Нашата политика деградира по пътя на въпросите от „Какво?“ през „Как?“, та най-сетне единствено до „Кой?“. Някои го изписват: „#КОЙ?“. В първата фаза спорът е: „Нашата цел е по-добра от вашата“. После идва: „Тя целта е една, ама ние знаем по-добър начин“. И накрая: „Всички знаем какво и как трябва да се направи, само че ние имаме едно момче, #КОЕТО ще се справи така, че всички интереси да са защитени“.

И понеже сме демократи, всичко минава през общественото мнение (гласа народен), изразено или на избори, или на протести, в случаите когато не е сигурно, че изборите могат да бъдат спечелени по нормален начин. Тогава „лидерите на обществено мнение“ са най-яростни в усилията си да убедят масите кои са техните правилни лични и съсловни интереси. Тогава всеки щедро ти предлага готово мнение, за да не се главоболиш да си съставяш собствено.

Но, моля ви! Главоболете се! Имайте собствено мнение! Какво например търся аз, когато се гримирам за ролята си на суверен, който великодушно ще даде властта на един или друг желаещ? Дали идеологията на желаещия, неговите ценности, светините му, морала му? Дали опита му, експертния му и кадрови капацитет да управлява? Дали външнополитическата му ориентация и авторитета му пред международните институции и другите държави? Всичко това - да! Но за да имам някакъв по-обективен ориентир, за да съм сигурен, че се ръководя от гласа на съвестта си, а не от гласа на изкусен „лидер на обществено мнение“, винаги търся три неща: истината, свободата и правдата (справедливостта), независимо дори и от това дали някой от кандидатите ги носят в пълнота.

Истината. Ще кажете: проста работа е. Но не и когато истината е относителна, не и когато е аргумент в борбата за власт. Представете си, че двама души ви казват каква е температурата вън. И двамата са правоспособни синоптици, нещо повече - и двамата ви съобщават една и съща температура. Обаче излиза така, че единият носи добра новина, а другият ¬- лоша: 1. „Двайсет и пет градуса! Температурите се покачват! Стягайте се за море!“; 2. „Двайсет и пет градуса! Температурите се покачват! Иде суша, глад и глобално затопляне!“. Очевидно истината не е само твърдение, отговарящо на действителността, но и нещо повече.
Свободата. Тя е задължителен инструмент за осъществяване на човешкото предназначение. Мислите, че човек няма предназначение? Това сигурно ви го е казал някой „лидер на обществено мнение“. Предназначението на човека е да направи правилния избор, а за това му е нужна свобода. Политиката трябва да гарантира свобода, като най-добрата гаранция за свободата е собствеността. Но защо тогава казват, че висша добродетел е да се откажеш от собствеността? А ако нямаш собственост, от какво да се откажеш? Отказът от собственост е акт, възможен единствено в условията на свобода, породена от собственост. Човек, отказал се от собственост, е свободен; човек, лишен от собственост, не е.

Правдата. Иначе казано това е справедливостта. Не желая кандидатите за власт да ми обещават върховенство на закона, а върховенство на правдата. Защо всеки с достатъчно парламентарно мнозинство, спечелено кой знае по какъв начин, може да приеме каквито закони си пожелае и след това да ми каже, че са върховни. Върховно мерило трябва да е правдата, а тя е практическо проявление на истината.

Ето ги трите: истината, свободата и правдата. Знам, че никой не може да ми ги достави в съвършенство, но ще се опитам да преценя при кои условия ще бъдат най-малко увредени.

Отдавна се знае, че не съм привърженик на протестирането - най-малкото заради това, че протестирането без основателна причина обезценява само себе си. Протестите биват или от отчаяние, или за изнудване или за забавление. Последните са много удобни, когато някой се нуждае от обществена легитимация. Къде е демокрацията? Когато дойде вот на недоверие, гласовете на депутатите се котират като суровия петрол на борсата. Ако ДПС, което е „част от #хунтата, защото управлява заедно с ГЕРБ“, гласува в подкрепа на вота, какви ще се окажат протестиращите пред президентството - „герберасти“ или „комундета“? Ако успеем да се преборим за предсрочни избори, да не се окаже, че те ще се проведат по-късно от редовните? Какво, отлагаме „победата“ ли? Ако нещата стигнат до служебно правителство, то по-демократично ли ще бъде? Кой ще носи отговорност за действията му - неколцина протестиращи ли? Ами истината, свободата и правдата?

Организаторите на днешните протести, утре на свой ред ще бъдат обект на протести, единствено протестиращите може да се окажат същите. Протестите не са израз на демокрация, а обратното - ограничаване, подменяне на демокрацията чрез суспендиране на изборите като най-легитимното демократично средство за придобиване на властта. Справедливо е да се протестира или когато изборите са далеч и държавата ще се съсипе, докато ги дочака, или когато е ясно, че изборите ще бъдат похитени и опорочени. Еднолично назначени правителства са по-малко легитимни в сравнение с правителства, излъчени от демократично избрани парламенти. Така мисля. Освен това, драги „герберасти“ и „комундета“, мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.