Гитхорн – приказният свят на водните хора

И възрастни, и деца се придвижват с лодки

Знаете ли, че в холандското село Гитхорн няма пътища. Дотам може да стигнете по шосе, но не и да ходите дълго пеша между красивите, потънали в цветни градини къщи и дворчета. И как ви се струва след работа да се прибирате у дома по вода, с лодка, спирайки на мостик или малък кей, на брега на самата вода, а когато се изтегнете на дивана или на дървената пейка отвън, да продължавате да наблюдавате приказната гледка наоколо, потънала в тишина, зелена наслада и пълно спокойствие.

[modula id="3297568"]

Тук тишината е погълнала целия живот, хората са свикнали да са винаги заобиколени от вода, дори когато през зимата студът е сковал всичко наоколо, а каналите са се превърнали в отлична ледена пързалка. Тогава идва ред на кънките, шейните и ските за придвижване от едно място на друго или за развлечение и спорт. Защото

тук няма пътища

Местните жители си ходят на гости единствено прекосявайки водата с лодка. И няма улици, оживено движение, шум и суета. Човек може да се разхожда бос по тревата, докато подрежда градината си, или просто да си прочете вестника или електронната поща до плисъка на водата. В Гитхорн няма коли, нито автобуси. Почти няма пътища, като се изключат няколкото пешеходни пътеки.

Малките живописни къщички са разположени на острови, на места по една на цял остров. На мостика стърчи пощенската кутия, тук редовно се получава пресата и личната кореспонденция. Между къщите, събрани на няколко места, няма огради. Просто прекосяваш малкото дървено мостче и си при съседа на изстудена бира и рибни деликатеси. Дори пазарът за хранителни продукти е по брега на островчетата. Децата също ходят на училище с лодка – то се намира на един от островите.

Селцето е с над 60 къщи, повечето запазили старинния стил, характерен за областта, затова са

със сламени покриви

Това е местна традиция, наследена от предишни векове, когато всеки строителен материал трудно е достигал дотук, пренасян изключително с лодки. Сламените покриви са традиционни и заради голямото изобилие от тръстика в блатистата местност. Тръстиката е била най-евтината суровина за къщите, за плетовете, за отопление през зимата.

Историята на това живописно селце започва през 1230 г., когато група бежанци от южната част на Холандия открива това прекрасно зелено място. Дошлите тук хора виждат, че районът е богат на торф. Започват да го изкопават и така, година след година, с времето се появяват първо изкопи, пълни с вода, които постепенно прерастват в езерца и накрая в мрежа от канали, която е реалност днес. Къщите в селото, разположени предимно по островите, са свързани с дървени мостчета, коитo са повече от 50 на брой. Надуваемите и обикновени дървени лодки се отдават под наем. Всички са с електромотори, без дизел, и

нищо не нарушава мирния дух на природата

стаен в селцето. Но и тук не липсват шумни тълпи от турсити, разбрали за това райско място, искащи да се уверят с очите и с другите си сетива, че тук е не само отлично място за живеене на романтици, чудаци или самотници, но и прекрасен район за разходка по вода.

През последните десетилетия Гитхорн става все по-известно и посещавано от хиляди туристи през цялата година, особено през лятото. На мнозина напомня романтичната Венеция, но е съвсем различно заради потъналата в зеленина и спокойствие райска действителност. Съвремието обаче е навлязло и тук с високите си технологии и информационна достъпност. На доста от постоянните жители въобще не им се налага да напускат домовете или островите си, те работят у дома на компютър, осигурени откъм пълно спокойствие и отдаденост към това, което вършат. Между някогашните покрити със слама къщички кокетно се усмихват и новопостроените, с керемиди. Прозорците с нови дограми наблюдават всяка минаваща лодка. Въпреки това, местните хора си държат на традициите. Заради това къщите са с доста солени цени, ако решите да си купите или вземете под наем, но пък, ако искате да си осигурите пълно спокойствие и усамотеност, заслужават си вложените средства.

И така, островчетата с времето се разрастват, но днес хората не бягат от населените райони, подгонени от природни бедствия, а за да намерят пълен покой за себе си и за семейството. Благоустрояването на района е в резултат от човешка дейност, но при премерени, обмислени усилия, съобразени с местните традиции.

В Гитхорн можеш да се почувстваш попаднал

в друго измерение на времето

което хем те връща с няколко века назад, хем те прави актуален и настоящ човек. Дори и дрехите си можеш да сменеш с такива, дето са били носени някога, запазили своите модни линии отпреди стотици години.

Дошлите някога бежанци намерили купища кози рога по тези места, донесени от течението. Мястото не само ги очаровало, но и решили да му сложат името Гитхорн, от израза „Goat horns“ („Кози рога“), като създадат своя рай и място за живеене в тези изключителни условия, непонятни и донякъде странни за съвременния прагматичен човек.

Коментари

Задължително поле