Турция удължи извънредното положение в страната с още 3 месеца

Ограничено е движението за всички превозни средства през Троянския проход

Тир се обърна на пътя Монтана-Видин

С лихвоточки да се плащат данъци Жилищно-спестовните влогове ще може да се наследяват

Двоен самоубийствен атентат в Нигерия взе най-малко 12 жертви

Президентът награди разузнавачи посмъртно Депутатът Таско Ерменков с отличие от министъра на отбраната

Пълна каша с Истанбулската конвенция Няма нужда от нов превод, документът се ратифицира на езика, на който е договорен

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в четвъртък, 18 януари 2018

Искрен Веселинов: Ние от ВМРО сме категорични, че няма да подкрепим Истанбулската Конвенция, независимо колко превода и бъдат направени

Болниците искат парите си от НЗОК по съдебен път Въпреки решението на съда, здравната каса отказва да плати надлимитната дейност

Училища и градини с по-ниски сметки за парно Потребили сме по-малко топлоенергия през декември

Без субсидии за хора с увреждания, ако имат фирма Отпускат до 20 хиляди лева на кандидат за започване на собствен бизнес

Населението на Велико Търново се увеличава За кратко време жителите на старата столица са се увеличили с 1000 души

Прокуратурата образува досъдебно производство по случая с дъщерите в Свищов Анкета е показала, че са лица в риск, а нямат личен лекар

Слаба охрана улеснила атентата на летището в Сарафово Никой не е забелязал терориста, поставил бомбата в автобуса с израелски туристи

Главният архитект на столицата Здравко Здравков пред „Труд“: София ще бъде модерен град с пешеходен исторически център

Снимка ПЛАМЕН СТОИМЕНОВ

– Г-н Здравков, напоследък се появи нова полемика, която раздели столичани – строителството на небостъргачи в София. Пасва ли този вид сгради на визията за развитието на града?
– С Общия устройствен план от 2009 година се определиха смесени многофункционални зони. В тях няма ограничение на кота корниз, тоест липсва лимит за височина. В комбинация с член 27, алинея 3 от Закона за устройство на територията, в който също има пропуски, се дава възможност да не се спазват градоустройствените параметри за височина, плътност на застрояване и коефициент на интензивност.

– На прост език това какво означава?
– Има един градоустройствен параметър – озеленяване (другото може да се заобикаля – б.а.). Така започна състезанието с високите сгради между самите предприемачи. В момента имаме една сграда от 125 метра на „Цариградско шосе“. Издадох разрешение за строеж на втора, която е зад нея и по проект е 202 метра, а сега идва следващата инициатива за 215 метра на бул. „Черни връх“. На този етап ограничението, което имаме за кота корниз, е само изискването на Ръководство „Въздушно движение“ за безопасен коридор за самолетите, кацащи на летище София.

– Как ще се регулира високото строителство?
– Идеята е да създадем законови правила, които да регламентират височината – да е ясно ограничението в кота корниз. Защото вземането на решения по целесъобразност е изключително неправилно. Отделно е необходимо да намерим мястото на бъдещото сити. Една част от него вече се формира около метростанцията на Интер експо център. Естествено е високите сгради да бъдат около Централната гара, както е в много държави. В западното направление ще се развие бъдещото продължение на метрото по бул. „Царица Йоанна“ до Околовръстното шосе и там би могло да се направи комплекс от високи сгради. За всички останали райони трябва да се намери регламентация на височината, защото в момента липсват правила в тази сфера и е съвсем логично предприемачите да се възползват.

– Наистина ли има състезание между предприемачите за все по-високо строителство?
– Това състезание е най-малкият проблем. По-важното е, че подобна сграда увлича към себе си огромен брой автомобили и натоварва територията, където е построена. Защото тази територия вече е с определени градо­устройствени параметри. Затова искаме да създадем система за дефиниране и анализ на трафика. Тоест трафикът към тези сгради да бъде изследван не само на базата на местата за гариране и паркиране, а да е ясно как се стига и влиза в самото здание. Защото повечето инвеститори във вече оскъдната градска територия искат да захранват сградите през 6-метровите улици. При едностранното паркиране на тези артерии пропускливостта им става изключително ниска. И ако във въпросната сграда бъдат изградени например 500 паркоместа и тези коли трябва да минават през улица с широчина 6 метра, с паркирали коли от едната страна, представете си какво става – реално до „небостъргача“ ще се стига и влиза повече от час. При обратния вариант – излизането, ще е същото. Трябва да си дадем сметка, че в България не сме свикнали да живеем и работим в такива места. Тепърва ще трупаме горчив опит, защото подобно работно пространство се напуска от половин до един час.

– Тогава къде е мястото на тези сгради?
– Мястото им е там, където има перфектна логистика, обезпеченост с метро, всякаква инженерна инфраструктура – нови водопроводи, ток, канализация, за да не се претоварва градската мрежа. Така че дебатът в обществото води в посока създаване на правила, с които да се определи къде да се издигат високите сгради.

– Регламентът на София изостанал ли е, или просто не може да се развива с темповете на новото строителство?
– При последното изменение на Общия устройствен план през 2009 г. може би никой не е очаквал, че технологиите ще се развият толкова бързо. Опитът, който натрупаха инвеститорите, дава възможност за високо строителство. Но то е изключително скъпо. Има и много сериозни изисквания за обезпечаването му, за да бъде сградата сигурна.

– Как ще се намери балансът между новите високи сгради и идеята София да бъде зелен и дишащ град?
– Ще намерим място на ситито и така ще определим точно къде е територията за развитие на модерното строителство. Трябва да запазим историческия център с ясно ограничаване в кота корниз, като този център ще е основно пешеходен. Така София може да бъде прекрасен зелен град. Плътността на застрояване на историческия център дава възможност да се развият максимален брой пешеходни връзки. Зеленият град е система от мерки, които включват не само озеленяване, но и мобилност. Както казах, ако някоя висока сграда бъде построена на място, до което не стига достатъчно градски транспорт, до нея хората ще отиват с автомобилите си. Но да вземем за пример Париж – там от няколко месеца има забрана до и в офисните сгради да има паркоместа. Така се преминава към вариант обществен паркинг, който е скъп. Във френската столица няма как да се паркира неправилно и хората започват да ползват градски транспорт или да пътуват за работа с велосипед. Това е пример за система от мерки, които реализират зелени политики. Защото зеленият град всъщност е съставка от много компоненти.

– Споменахте историческия център. Паметниците на културата не са във вашия ресор, но като експерт как ще коментирате случая със събарянето на Двойната къща на бул. „Васил Левски“, който предизвика обществен дебат?
– Чудесно е, че има такъв дебат, защото обществото показва, че обръща внимание на случващото се и това променя мисленето на инвеститорите. Имаме желанието да регулираме нормативната уредба и в тази посока. Двойната къща беше оставена като паметник на културата в подробния устройствен план. Трябваше да се запазят фасадите й, като това решение все още е в сила. Считам, че е необходимо тези сгради да бъдат защитени в максимална степен с бъдещи промени в законодателството, но не само с репресивния механизъм на глобите. Той е едната страна. Другата трябва да се търси. Каква ще е тя – данъчни облекчения за собствениците, директни субсидии или чрез други механизми, не мога да кажа. В момента собствениците на паметници на културата не ги виждат като историческа ценност, а като възможност за голяма печалба. За да запазим духа на София и същевременно да я превърнем в модерен европейски град, трябва да съхраним нейното минало. Там се крие духът на столицата.

– Какви са проблемите на София, които трябва да бъдат решени през следващите 4-5 години? Какво предстои след това, защото се работи по визия на града до 2050 г?
– В краткосрочен план можем да посочим коригирането на всички пропуски в нормативната уредба, даващи възможност да се претоварва градът. Идеята на кмета г-жа Йорданка Фандъкова, която подкрепям напълно, са промени, спиращи практиката да се действа по целесъобразност. Тоест когато разгърнете плана на София, да сте абсолютно наясно във вашата собственост какво може да се прави и строи. Тази информация трябва да стане обществено достъпна и ние вече работим по това. Необходимо е и да намерим формулата, по която Столичната община да започне да придобива терените, нужни за реализирането на улици, озеленяване. При бюджета, който имаме, трябва да посочим ясни приоритети и затова създадохме работни групи, които да ги очертаят. Спешните неща в града са породени от вече реализираното застрояване, което е направено, без да има подходяща инфраструктура, улици, тротоари. В по-дългосрочен хоризонт общинският съвет възложи изработването на визия до 2050 г. В тази визия трябва да посочим целите си – да сме наясно какъв искаме да бъде нашият град. В момента нивата на моторизация тук са едни от най-високите в Европа. Промяната в приоритетите идва от инвестициите, които прави Столичната община в развитието на градския транспорт, в изграждането на велоалеите. Трябва постепенно да убедим хората да слязат от автомобилите, като им предложим два фактора – цена и време. Когато им покажем, че има начин да се придвижат от точка А до точка Б по-бързо и по-евтино, отколкото с личната си кола, те постепенно ще свикнат.

– Може ли да посочите конкретно някой проблемен район?
– Проблемите, които възникнаха след реституцията през 90-те години, са във всички квартали без изключение. Напоследък доста се шуми за „Младост“, но ситуацията е идентична в „Левски Г“, „Обеля“, „Мусагеница“, „Дружба“. Реституцията на земя в реални граници създаде всичко това. Не може в градоустройствено планираната схема на даден комплекс, където са подредени училища, детски градини, жилищни блокове, зелени площи, да се върнат имоти във вида, в който са били преди десетки години. Много от тези имоти се възстановиха от съда и сега основното напрежение е между техните собственици и хората в блоковете. Подробните устройствени планове са гражданският договор, който трябва да се спазва. Когато такъв план е приет, той е единственият законов механизъм, по който да се развива правилно комплексът.

– Подробният устройствен план на „Младост“ е приет сравнително скоро, през 2009 г., нали така?
– Да, след поредица от тежки обществени обсъждания. Той представлява един вид договор между собствениците на имоти и притежателите на жилища. Въпросът е, че когато се обяснява как този план е остарял, трябва да се предложи нещо друго. Подчертавам, че в изработването на тези документи участват всички страни – не само онези, които имат апартаменти, но и собствениците на терени. Разглеждат се исканията за застрояване на имотите. Ако обърнем внимание на първия вариант на плана до този, окончателно одобрен през 2009 г., то трябва да се каже, че застрояването е намалено с около 70%. Тръгне ли се към нов план, всички хора с искания за ново строителство ще бъдат въвлечени отново в процеса и ще могат пак да изтъкнат аргументите си. Както сега се поемат конкретни обещания, че „Младост“ ще стане зелен, да не се случи точно обратното. Защото параметрите на комплекса като плътност на застрояване са 21%. В нашия анализ, който неведнъж съм цитирал, пише, че 117 000 квадратни метра частни терени вече са резервирани за озеленяване. Тепърва предстои процедура за изкупуването на тези имоти.

– Откъде дойдоха данните за над 400 000 кв. м в „Младост“, които са предвидени за ново застрояване?
– Анализът, който се направи, е на базата на подробните устройствени планове, които не са тайна. От 2009-а стоят на сайта ни. Лесно е да се направи сметка като брой етажи, разгъната застроена площ. Именно планът предначертава къде може да се строи. Инвеститорите го гледат и си правят сметка. Така са сключени доста сделки. Сега идват хора и казват: „Аз съм си купил имот заради одобрения устройствен план на „Младост“. Сега не мога да строя, както е записано в плана. Кажете ми какво да правя?“ Такива собственици на имоти ще заведат дела и ще ги спечелят. Последствията – всички софиянци ще плащат съответните неустойки. Затова накарах колегите да направят анализ на предвиденото в устройствения план на „Младост“ застрояване и показах данните. Но веднага тръгнаха спекулации по отношение на площта за нови строежи спрямо квадратурата на комплекса. Препоръчвам, преди да се прави това, малко и да се чете. Процентът на озеленяване в „Младост“ е изключително висок. При нормативен процент за жилищните комплекси от 15 на сто във всички микрорайони на „Младост“ зелените площи са 28,89% – почти двойно. При плътността за застрояване – нормативен процент 40, в момента е 21 на сто – двойно по-малко.

– Има ли изход от този омагьосан кръг, в който са собственици на имоти с окончателни съдебни решения в тяхна полза и жителите на кварталите, които не искат да се строи?
– Именно заради това поддържаме непрекъсната комуникация с районните кметове, които най-добре познават всеки случай. Не подхождаме с общо решение, защото има реституирани имоти в детски площадки, такива, които са буквално под прозорците на някой блок. Търсим изход за всеки казус.

– Това не отклонява ли вашето звено от същинската работа?
– Затова седя на този стол, за да намирам решения. Не трябва да се тръгва с позиция „Ще направим мораториум върху строителството“. Да, такава забрана е решение, но временно. То ще ни даде възможност, на мен и на кмета на дадения район, да си седим спокойно и да си почиваме в следващите две-три години. Повярвайте, на мен ще ми е най-комфортно – няма да се налага да издавам разрешителни за строежи, да се срещам с гневни хора. Но така прехвърляме проблема на следващото управление, при което ще изтече забраната. Това не е решение на задачата, а просто нейното отлагане. Собствеността върху терени в комплексите е законен факт. Нека намерим начин, който минава през диалог. Никой не иска да му се строи под прозорците.

Нашият гост
Здравко Здравков е роден в Плевен през 1972 г. Завършва специалност “Архитектура” в Университет по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) през 1997 г. Административният му опит започва в община Плевен през 1998 г., където става главен специалист в сектор “Градоустройство”, а две години по-късно го оглавява. Бил е главен архитект на община Червен бряг, а от 16 май 2016 г. е главен архитект на Столичната община към направление “Архитектура и градоустройство”.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (11)

  1. Първо – разкарайте тези грозни и разнородни конструкции ХАЛЕТА по ПЕШЕХОДНИЯ булевард „Витоша“!!! Нека да останат само масите със столовете както в другите европейски столици. Не си напълниха гушите и наемателите, и бившия арх.Диков, брей!

  2. Казусът „Фандъкова и нейнете протежета архитекти и зам.кметове“ тепърва ще се нужде от преброяване на щетите нанесени на град София от многобройните диваци-предприемачи, унищожители на традиционната градска среда и „създатели“ на нов „модерен“ град задоволяващ само алчните потребности на шепа имотни далавераджии.

    Както казват в Съюза на архитектите “ Те бетонираха 350км морска ивица, та София ли ще им се опре?“

  3. Вие какво предлагате – и най-важното, как…Стига хленч, зелени псевдопартии и очакване на Годо!!!

  4. Г-не гл.архитект страхувам се, че не познавате проблемите на града, мисля, че до една година София окончателно ще се задръсти от автомобили-никой не спазва забраните за паркиране, то не е едностранно както твърдите а двустранно и никакви велоалей няма да решат проблема докато не премахнете БЕЗПЛАТНОТО и повсеместно паркиране, вече има семейства с по 5 автомобила, не е лошо да посетите някоя Европейска столица.

  5. Какъв „зелен и пешеходен“ град с небостъргачи в подножието на Витоша, без обществени гаражи на няколко етажа във всеки квартал, без интегриран транспорт и с един от най-скъпите билети в сравнение с доходите. Силно замърсен въздух, кални локви по улиците… и на всичко това – доволната Фандъкова и нейните архитекти.

  6. “Казусът „Фандъкова и нейнете протежета архитекти и зам.кметове“ тепърва ще се нужде от преброяване на щетите нанесени на град София от многобройните диваци-предприемачи, унищожители на традиционната градска среда и „създатели“ на нов „модерен“ град задоволяващ само алчните потребности на шепа имотни далавераджии.

    Както казват в Съюза на архитектите “ Те бетонираха 350км морска ивица, та София ли ще им се опре?““

    Абсолютно точно казано:) Ако строителната мафия и дружки си оправдават печеленето на незслужени парета и ненормалната алчност с думата хмм “модерен“то това не значи, че наистина е модерен. Това, че са презастроили София с хиляди хамбари, стоящи празни, не я прави модерен, напротив, прави я противен и невъзможен за живеене, с изключение на някои квартали. София има своите предимства пред много европейски градове, но не ги използва и развива. Защо в Европа да не я знаят като града-градина на европа? Още като ценен архелогически, исторически град, който всеки ще иска да посети, за да се докосне до миналите столетия чрез многото архелогически разкопки. Защо алеята на розите, свързваща Княжево с Руски Паметник е превърната в грозна пътечка, разделена на 4 части, макар че е около 3 м широка. Защо розите са унищожени? Защо лифт Княжево-Копитото е разбит и частите му са оставени да гният..Този от снимката е поредната пионка на мафиозиите в България. Той е некадарен, послушен, не познава и НЕ ОБИЧА София, защото не е израснал в нея…Какво ще стане с 1000++ празни хмм нови строежи, които с години стоят празни? Какви мерки се взимат за възстановяване на разбитите къщи и квартали. Един град-градина беше превърнат в бетонно гробище и бездомни кучета и котки + клошари, наркомани и други “модерни“ аксесоари:( някои трябва да са доволни, нали?

    1. Ти пък нали в Канада живееш, бре? Какво те брига как се оправяме ние?

  7. А на лизача, кой му е казал, че в Младост има свободни парцели за строеж? Може би имотната мафия, която с лекота окраде хиляди народни имоти, институти, заводи, фабрики? Земите на Младост са били ягодови полета, държани от няколко собственици, като един от тях е бил дядото на наш приятел. След 9-ти септември, всичката земя там се конфискува в името на Народа и на нея започват да се строят блокове, които акомодират хилядите новодошли в столицата. След 9 ноември земята не може да се върне на дядото на нашите френдове, не можем да съборим блоковете и да изхвърлим хората на улицата, но те получават някакво обезщетение. Така че в Младост няма свободни парцели по закон. Всичко е платено на наследниците. Как сега изведнъж Червеното брягче ни обяснява, че имало много свободни места и имало много новоизлюпени собственици? Това е кражба както беше кражба “приватизирането“ на Кремиковци. Някой “демохрат“го купил за 1 лв. а после го продал на индиец/китаец за милиони $$$? По същия начин се процедира с хотели по морето – хотел Добруджа в Албена, откраднат и продаден на австриец. Как можеш да продаваш чужда вещ или къща и да се обогатяваш за сметка на собствениците й? Затвор и съд и тоя паразит да изчезва. в Черен бряг имали голееема нужда от него…

    1. „ягодови полета, държани от няколко собственици, като един от тях е бил дядото на наш приятел“ Какъв приятел, собственик на наследствени земи може да имаш ти бре, комуне? Моя дадо имаше много земи и приятели с уродливо мислене, като твоето никога не сме имали. С пот на челото и акъл дедите ми са натрупали имот. С руски шпагени такива, като твоя баща ни го отнеха. От нулата започнах и пак се оправих, ама ако на теб ти вземат краденото, гладен ще умреш, защото даже като ръкопляскаш си разминаваш ръцете. Да не говорим, че умствените ти способности не заслужават да ги носят два крака, а четири! Айде братушка, пускай си „Говорит Москва“ и бегай от нашия форум!

  8. Мазнето съвсем се е побъркало горкото:)) Не само, че сме имали приятели с наследници на земи, но и нашия род от Пиринска България е притежавал доста декара плодородна земя:) Сега част от тези благословении земи са наши:) Трябваше да са повече, но демохратите ни го окрадоха.. Близо са до Банско:))) И нека мазнето да не завижда:) завистта му разяжда душата и тялото и затова никой не го обича:) А голяма част от дк-рите сме ги дали на далечни роднини без земи и работа та ги обработват – хранят се и се докарват допълнително пари. Не им искаме никакъв наем:) Колко сме различни от мазнето и подобните им. Добре е, че по бордовете няма много такива като тях:) Съчувстваме им:) И стига строежи в София..Кой се нуждае от тях, когато 10000 стоят празни с години? подобно е положението и в другите големи градове и по морето..

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.