Глад за БГ инженери в медицината

Проф. д-р Миглена Темелкова посочи, че имаме нужда от експерти, които ще могат да създават и да поддържат сложно медицинско оборудване.

Вузове търсят решения в условията на пандемия от COVID-19

Четири университета създават нови специалности, за да обучават ценните специалисти

Няма текст в закона, който да казва как да се издават двойни дипломи

Глад за инженери, които работят с медицинска апаратура, изпитва здравният сектор у нас особено отчетливо в условията на пандемия от COVID-19. Затова няколко университета се опитват да отговарят на предизвикателството и да предлагат обучение по специализирани хибридни програми, съобщи пред “Труд” проф. д-р Миглена Темелкова, ректор на Висшето училище по телекомуникации и пощи (ВУТП).

По тях ще се подготвят липсващите в момента инженери, които да имат фундаментални знания в областта на общата медицина. ВУТП това лято сключи меморандуми с три медицински университета у нас за създаване на сдвоените специалности, за които вече има интерес и от страните от Балканите. С университета в Пловдив новата специалност е “Софтуерно програмиране в областта на медицината”, с този във Варна - “Компютърното администриране на медицинска техника и апаратура”, а с Плевенския медицински университет - “Телемедицина”.

Проф. Темелкова казва, че със сключването на меморандумите се изпълнява и още една задача - те са част от ангажиментите, които ректорите поемат при сключването на договорите си с МОН, според Закона за висшето образование, чието изменение бе прието в началото на 2020 г. Идеята е да се развива свързаност между висшите училища в страната и споделяне на общи ресурси.

И докато в новата Стратегията за развитие на висшето образование за периода 2021-2030 г. това е залегнало като приоритет, се оказва, че на практика в закона обучението по подобни хибридни специалности не е обект на регламент. Не са уредени въпросите, свързани с прехвърлянето на средства от едно висше училище в друго, дори и при наличието на съвместни партньорски договори или меморандуми. Няма правна регламентация и как висшите учебни заведения приемат учебната документация по тези хибридни специалности. Не са разписани и въпросите, касаещи акредитацията. Не е дадена и възможност дипломата при обучение да бъде издадена от висшите училища, реализирали реално обучението, обясни проф. Темелкова.

Ако обаче бъде създадена законова основа, още наесен у нас може да започнат хибридните програми. Предвижда се по тях да се обучават по около 25 човека, на малки групи, които да имат достъп до специфичното оборудване за медицинските звена.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Образование