Глобална епидемия от обездвижване сред децата

Спешен медик е уволнен в Габрово заради пациентка, починала от масивен инфаркт

Вучич: Руснаците не ни дават нищо даром

ООН: Въздушните удари в Йемен са намалели рязко

Берлускони в болница, паднал на конгреса на ЕНП в Загреб

Учител предотврати масова стрелба в сръбско школо

Ваксините за грип свършиха Няма нито една доза в аптечната мрежа, няма да има и нови доставки

„Труд Уикенд“ – един вестник за два дни

Българска фирма измами Енрике Иглесиас, турнето му е отменено

Четири часа остана блокиран пътят София-Варна след тежката катастрофа

Двигател на пътнически самолет се подпали над Лос Анджелис (ВИДЕО)

Еврокомисията проверява сделката на „Фолксваген“ с Турция

Бактерия убива комари, преносители на треската денга

Нинова потвърди, че няма да продава БСП Шефката на БСП обвини премиера, че плащал да я свалят от партийния пост

ВиК-Перник източвала от яз. „Студена“ повече вода от разрешеното

Гласувай, човече! Бюлетината е като столевка - ако ти не я използваш, друг я взема и ти губиш двойно

Карикатура: Иван Кутузов – Кути

Властта е сто процента. Не съществува вероятност обществото да остане без власт

Марк Твен казва: „Ако гласуването можеше да помени нещо, нямаше да ни го позволят“ (If Voting Made a Difference, They Wouldn’t Let Us Do It). Няма как да не обожаваш Марк Твен с неговото чувство за хумор и няма как да му вярваш точно на тази сентенция. Самият той казва, че всички обобщения са грешни, включително и тази.

Но е прав за нещо друго: „Политиците и пелените трябва да се сменят често – по една и съща причина.“ Застои ли се нещо в пелените, по добре е да не си наоколо – гарантирам ви. За политиците се отнася същото. Има обаче разлика между пелените и вота: че първото зависи от природата, а второто – от бюлетината ти.

Властта е сто процента. Не съществува вероятност обществото да остане без власт. Веднага чувам понятието „анархия“. Бих се съгласил – ние разумните същества нямат нужда от владетели и от началници, но това само по себе си е утопия. Утопия, защото болшинството от хората искат някой да поеме отговорността за тях. Щом има болшинство, това вече е демокрация.

Та, властта е сто процента и само изборите могат да определят на кого ще делегираме управлението на демокрацията.

Най-големият номер на дявола е да ни убеди, че няма такова нещо като демокрация. „Не гласувайте – казват ни – нищо не зависи от това. Всички са маскари.“ И за всеки случай демагозите правят всичко възможно да ни откажат, да се отвратим от изборите и да не отидем пред урната. Така демагозите побеждават. Защото тази власт просто си стои, някой трябва да се настани в стола на премиер, кмет, депутат.

Изборите винаги зависят от колебаещите се. Има твърди ядра на партии – с тях не се спори. Целта на централите е просто да ги мотивират и активират. Има такива, които посмъртно не отиват да гласуват. С тях дори не се разговаря – те са темерути, които нищо не може да ги трогне. Иначе те ще мрънкат, ще ви кажат, че всичко им е ясно, ще ви извадят теории за конспирацията и ще се чувстват чудесно в кожата си на маргинали.

Около партийните ядра винаги има гравитиращата сила на улицата. На хора, които неподготвени, но сляпо вярващи гласуват (най-често за управляващите), защото „така трябва“.

Един от най-ярките журналисти в нашата история – Данаил Крапчев, пише през свирепата 1921 година следното: „Неподготвената улица стана играчка в ръцете на разни демагози, които гъделичкат нейните страсти и нейната суета, нейното чувство за онеправданост и нейната дива завист и злоба. Взели веднъж по такъв начин тълпата в свои ръце, полукултурните демагози си играят с нея, като u внушават, че бялото е черно, а черното бяло. Невъзпитана политически и неподготвена, тълпата взема като евангелски истини думите на ония, които по гърба са се изкачили до властта.

Демагозите, обаче, не винаги хитруват с тълпата. Излезли от самата нея, те са ограничени и неподготвени­ умеят само да гъделичкат. В ласкателствата са съвършени. Те винаги знаят гъдела на онеправданата простотия. Обаче те живеят и с илюзията, че всичко знаят и всичко могат. Оттук иде тяхната претенциозност и самонадеяност.“

Най-опасни за демагозите са колебаещите се. Под „колебаещи се“ не трябва да разбираме хора, които са мекушави и нямат идея за кого да гласуват. Това са хора, които наистина правят избор. Дори да не гласуваш, според волята си – също е избор, макар и лош. Те слушат, четат, виждат програмите и потенциала на кандидатите. Обикновено това са една четвърт от избирателите, които в последната минута могат да обърнат вота, а това е нежелано от демагозите.

Когато върви битка за определен пост и не разчиташ на идеи, а на подкупи, колебаещите се са най-опасното нещо, което може да те връхлети. Твърдото ядро, плюс купеният – корпоративен и свободно продаващ се вот, са достатъчни, ако е ниска избирателната активност. Ето затова най-голямата задача на демагозите е да отвратят хората от изборите и да играят на сигурно.

Разбира се, изборите не са само калкулация на вот, в който има плюс и минус. В изборите има и умножение по нула. Ако управляваш държавата, е лесно да образуваш дело, да арестуваш или омърляш някой кандидат, който ти обърква сметките. Тези номера винаги вървят, когато няма желаещи за гласуване. Ниската избирателна активност е мафиотски рай. А това не е демокрация. В никакъв случай, когато начело на държавата или града застане човек, примъкнал се на поста чрез купен вот, чрез твърдоглавите ядра на партията не могат да донесат нищо добро на обществото. Това са търговци, а демокрацията никога не е била бизнес. Купувам място, за да се изплатя на поръчителите и да заделям за себе си.

Пак Данаил Крапчев казва, че хората са измислили демокрацията, за да има контрол. Рано или късно, който и да е във властта, злоупотребява. Затова са въведени изборите, затова са отделени четирите власти.

Гласуването обърква всички сметки. Няма значение за кого се гласува. Високата избирателна активност повишава до невъзможност цената на един кметски пост, на един съветнически пост. В един малък град, понякога е достатъчно да купиш 200 гласа и да станеш незаобиколим фактор в решаването на делата на обществото.

Един много опитен човек навремето казваше, че дори и да си най-почтения човек на света, няма как да се измъкнеш от столичния парламент без някой и друг милион.

Ето затова гледаме шоу, психопатия, национализъм в клинични форми, демагогия и какво ли още не, което ни отвращава. Лумпените, корпоративният вот и свободният пазар на гласове ще определи кой ще управлява общините ни през следващите четири години. Дори кметовете да се сменят, общинските съвети ще останат. Ако си стоим по домовете, правейки се на отвратени, шансът да ни управляват непочтени хора, неграмотни хора, но добри търговци е огромен.

Да гласуваш означава да се подиграеш с демагозите, означава да обезцениш мръсните им пари, да объркаш предварително раздадените поръчки и предварително взетите пари.

Да гласуваш означава това малцинство от четвърт колебаещи се да надвие над мъртвите души, над… некадърността най-общо казано.

Активността е свирепа опасност, която има силата на действащ закон в нормално общество. Всички се страхуват от него. Дори да нямаш идея за кого да гласуваш, самата активност вече е заплаха. Тази заплаха кара политиците да работят, а те работят само когато се страхуват да загубят властта си. Тогава площадите стават по хубави, магистралите по-гладки, полицията по-учтива, престъпниците богобоязливи.

Гласувай, човече!

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.