Кандидатът за премиер Росен Желязков обяви, че ще бъде внесен проект за бюджет, когато финансовото министерство е готово
Точка първа от днешния дневен ред на парламента е гласуването на редовно правителство с премиер Росен Желязков. След преговорите е осигурена подкрепа на 126 депутати. Това са гласовете на ГЕРБ, БСП, ИТН и на “Демокрация, права и свободи-ДПС”.
“Формулата, около която се обединихме, изразява изкуството на политически възможното, разбира се не на максимално желаното”, заяви Росен Желязков пред президента Румен Радев по време на връчването на мандата.
Желязков изтъкна, че ще търси партньорство и в лицето на Радев.
“Задачата на правителство е да търси широко съгласие и институционално партньорство, включително и във ваше лице, в съдебна власт и т. н.”, обърна се Желязков към държавния глава.
До месец ще представим и управленска и законодателна програма, подчерта Желязков.
Пред репортери Росен Желязков поясни каква точно ще е ролята на ДПС-ДПС.
“Когато “Демокрация, права и свободи” заявиха, че искат да са част от коалицията, ние смятаме, че след случилото се в ДПС не можем да бъдем гръмоотводът за това напрежение.
Той обяви, че приоритет номер едно на кабинета ще е искането за конвергентен доклад предвид покриването на критерия за инфлация, стабилизиране на институциите и приемане на Бюджет 2025.
“Ще внесем проект на бюджет за 2025 година, когато Министерство на финансите е готово за това”, добави Желязков.
Денят на получаване на мандата - 15 януари е носител на стабилност, но привидна, с ясно изразена невъзможност да бъде постигната, заради вибрация 15, която е носител на непочтеност. Това означава, че скрити за обществото остават договорки, които задоволяват било партийни интереси, било лични, но с първенство пред тези на държавата. Потвърждение за скрита непочтеност е съвпадащата вибрацията на поредния парламент - 51.
Датата на гласуване на правителството “Росен Желязков” е продължение на заложеното от 15 януари.
На 16 януари съдбата налага подчинение на изискванията на вибрация 16, което отрежда второ място по значимост на правителството, а това означава, че партиите ще ръководят действията на своите представители във властта. Денят забранява материалните стремежи на политиците и не допуска импулсивност и импровизации в поведението на правителството.
Композитната карта между двете дати е знак, че е възможна глобална промяна за България, при това положителна, а дали ще се случи или живота на това правителство ще е твърде кратък зависи от часа на гласуването.
Договорено
Включването на ДПС - Доган в управляващото мнозинство на ГЕРБ, БСП и ИТН зад кабинет с премиер Росен Желязков, е регламентирано със специално приложение, в което са цитирани определени точки от основното споразумение.
Първата точка регламентира избор на зам.-министри, областни и заместник-областни управители без квотен принцип.
Втората гарантира участие на двама представители на “Демокрация, права и свободи” - ДПС в Съвет за съвместно управление, в който другите три формации ще имат до трима представители.
В третата се гарантира участието на ДПС - ДПС в избора и подкрепата за кабинета.
В четвъртата се говори за избора на членове на държавни органи от Народното събрание - списък, който към момента включва десетки позиции в множество ключови ведомства. При тези решения щели да се следват “принципите на публичност и прозрачност на процедурите и ще издигат и избират кандидати с обществено доверие, професионални качества и независимост.”
Амбиция
В срок до 30 дни от новосформираното управляващо мнозинство в 51-вото Народно събрание на ГЕРБ, БСП, ИТН плюс ДПС - Доган ще изготвят и подпишат хронограма за избор на контролни и регулаторни органи, според която всички 16 органи с изтекъл мандат следва да бъдат попълнени в рамките на една година. Това предвижда споразумението между четирите формации.
Приоритетни ще бъдат ВСС и Инспекторатът към съдебния съвет, омбудсманът, комисиите за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и Сметна палата.
Всички органи, които депутатите следва да изберат, са: Комисията за защита на личните данни и Комисията за защита на конкуренцията, главен инспектор и 10 инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет (ВСС), 11 членове на ВСС, председател на Комисията за финансов надзор, управител и подуправител на Националния осигурителен институт, двама заместник-председатели и двама членове на Сметната палата по предложение на нейния председател, председател и двама членове на Комисията за енергийно и водно регулиране, председател и по негово предложение заместник-председател и трима членове на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, трима членове на Комисия за противодействие на корупцията, омбудсман и по негово предложение избор на заместник-омбудсман.
Министър-председател - Росен Желязков (ГЕРБ-СДС)
Роден на 5 април 1968 г. в София. Завършва магистратура по право в СУ.
През 1994 г. започва работа като юрисконсулт в район “Средец” на СО. Между 1998 и 1999 г. е зам.-кмет по “Законност и контрол” на район “Лозенец”. В периода 2003-2009 г. е секретар на СО.
Между 2009 и 2013 г. е главен секретар на МС. От 2014 до 2016 г. съветник на министър-председателя по въпросите на държавната администрация и електронното управление. Избран от НС за министър на транспорта на 20 септември 2018 г. с мандат до април 2021 г.
Вицепремиер и министър на иновациите и растежа - Томислав Дончев (ГЕРБ-СДС)
Роден на 6 август 1973 г. в Габрово. Завършва математическата гимназия в родния си град. Има магистърска степен по философия и по стопанско управление във ВТУ.
За местните избори през 2007 г. е издигнат от ГЕРБ за кандидат-кмет на Габрово. На 18 март 2010 г. става министър по еврофондовете.
В началото на ноември 2014 г. е вицепремиер по европейските фондове. Избран за заместник министър-председател през 2017 г. Депутат от 42-рото НС досега в 51-вото.
Вицепремиер без портфейл - Атанас Зафиров (БСП - ОЛ)
Роден през 1971 г. в Бургас. Завършил е три магистратури - “Национална сигурност” във Военна академия “Г. С. Раковски”, “Финанси” и “Български език и история” във ВТУ.
Народен представител от 42-рото до 51-вото НС. Три мандата е делегат в Парламентарната асамблея на НАТО. През юни 2024 година е избран за временен председател на БСП.
Министър на вътрешните работи - Даниел Митов (ГЕРБ-СДС)
Роден в София през 1977 година. През 2002 г. завършва политология в СУ.
През 2006 г. става член на партия ДСБ. През 2012 г. се присъединява към партията на Меглена Кунева.
На 6 август 2014 г. е министър на външните работи в правителството на Георги Близнашки. Запазва поста за второто правителство на Борисов.
През 2021 г. е избран за депутат от ГЕРБ-СДС. След изборите през 2021 е предложен за министър-председател. От май 2021 г. е зам.-председател на ГЕРБ.
Министър на външните работи - Георг Георгиев (ГЕРБ-СДС)
Роден на 20 октомври 1991 г. в София. Завършва политология в СУ, а след това магистратура по политическо консултиране. През 2017 г. е назначен за зам.-министър на външните работи в кабинета “Борисов III”.
Депутат в 51-вото НС. Бил е народен представител в 43-тото, 45-то, 48-ото, 49-ото и 50-ото.
Министър на правосъдието - Георги Георгиев (ГЕРБ-СДС)
Български юрист, учен и общественик, председател на Столичния общински съвет от септември 2021 г. до ноември 2023 г. Главен асистент по търговско право в Юридическия факултет на СУ.
Роден е на 26 май 1986 година в Раднево. Завършва Търговската гимназия “Княз Симеон Търновски” и право в СУ. Депутат в 50-ото и 51-вото НС.
Министър на отбраната - ген. Атанас Запрянов
Генерал-лейтенант от запаса. Роден е на 16 април 1950 г. в село Драгойново. През 1974 г. се дипломира във Висшето народно военно училище “В. Левски”. През 1982 г. придобива магистърска степен по военно дело в Санкт Петербург. През 2002 г. е назначен за началник на ВА “Г. С. Раковски”. През 2006 г. става военен представител на Българската армия в Делегацията на България към НАТО. От 2010 до 2013 г. е съветник в кабинета на министъра на отбраната и от януари 2015 г. отново е на тази длъжност. На 5 юли 2015 г. е назначен за заместник-министър на отбраната.
Министър на финансите - Теменужка Петкова (ГЕРБ-СДС)
Родена на 18 януари 1967 г. Бивш министър на енергетиката в кабинета “Борисов II” и “Борисов III”. Възпитаник на УНСС. Магистър е по “Счетоводство и контрол”.
От 2007 г. е директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), а в периода 2010-2013 г. е директор на АДФИ.
Служебен заместник-министър на финансите в правителството на проф. Георги Близнашки.
Министър на икономиката и индустрията - Петър Дилов (ИТН)
Финансист, работи в БНБ от 2011 г. Финансов експерт на ИТН.
Завършва УНСС и след това магистратура във Великобритания. В БНБ стига до позицията на водещ експерт по процеса на сътрудничество с ЕЦБ за присъединяването на страната ни към Единния надзорен механизъм и приемането ни в Европейския валутен механизъм ERM II.
В момента е и представител на БНБ в работните формати на ЕЦБ.
Министър на енергетиката - Жечо Станков (ГЕРБ-СДС)
Роден е 4 август 1982 г. в Бургас. Магистър по икономика от университет Regensburg, Германия. Съосновател и секретар на “Българска асоциация компресиран природен газ”. Бил е председател на БЕХ, както и зам.-министър на енергетиката във кабинета “Борисов II”.
Депутат е от ГЕРБ-СДС в 44-тото и от 46-ото до 51-вото НС.
Министър на регионалното развитие и благоустройството - Иван Иванов (БСП - ОЛ)
Роден на 13 август 1975 година в Шумен. Завършил е “История” в СУ и “Право” във ВТУ. Притежава две докторски степени: доктор по история и доктор на науките по управление на информационни процеси. Народен представител от БСП (от 2013 г. досега).
Министър на земеделието и храните от 2021 до 2022 г. Зам.-председател на ПГ на “БСП - ОЛ” в настоящото 51-во НС.
Вицепремиер и министър на транспорта и съобщенията - Гроздан Караджов (ИТН)
Роден на 14 декември 1966 г. в Стара Загора. Завършва Първа английска езикова гимназия в София и право в СУ.
На изборите през 2014 г. е избран от листата на Реформаторския блок. От 27 ноември 2014 г. до 9 декември 2015 г. е председател на транспортната комисия в НС. Напуска поста заради бламиране на съдебната реформа от страна на ГЕРБ.
Избран от 47-ото НС за зам. министър-председател по регионалното развитие и регионален министър на 13 декември 2021 г. Подава оставка на 9 юни 2022 г.
Министър на електронното управление - Валентин Мундров
Валентин Мундров бил зам.-министър на електронното управление в кабинета “Денков”, а сега е служебен министър със същи ресор при Главчев. Бил е ИТ консултант в Националната здравноосигурителна каса. Бил е експерт в Агенция “Митници”, както и в Министерството на здравеопазването.
Магистър със специалност “Индустриално инженерство” в ТУ-София, завършил е и “Електронен бизнес и електронно управление” в СУ.
Министър на земеделието и храните - Георги Тахов
Доктор по икономика, притежава магистърски степени по “Счетоводство и контрол” от ВФСИ “Д. А. Ценов”, Свищов, “Право” от ВТУ, както и “Стратегическо ръководство и управление на сигурността и обществения ред” от Академията на МВР.
Специализирал е икономика и управление на промишлеността в Германия. Служебен министър със същия ресор в кабинета на Димитър Главчев.
Министър на труда и социалната политика - Борислав Гуцанов (БСП - ОЛ)
Роден на 17 юни 1967 г. Завършва Математическата гимназия “Д-р Петър Берон” във Варна, след това - ВВМУ “Н. Й. Вапцаров”. През 2021 взема докторска степен специалност “Военно политически проблеми на сигурността” във ВА “Г. С. Раковски”. Председател на Общински съвет-Варна от 2005-2010 г., председател на Националната асоциация на председателите на общински съвети през 2007 г. Съпредседател на ПГ на “БСП-ОЛ”.
Министър на здравеопазването - Силви Кирилов (ИТН)
Роден на 17 декември 1950 година в Славотин. Доктор на медицинските науки, доцент - уролог. Завършва Висшия медицински институт в София през 1974 г. Специализирал е в Москва и Гьотинген. След 2002 г. е бил последователно на ръководни длъжности в УМБАЛ “Александровска”. През 2011 г. оглавява Изпълнителна агенция по трансплантациите. Депутат от ИТН.
Министър на образованието и науката - Красимир Вълчев (ГЕРБ-СДС)
Роден е на 9 юни 1975 г. в София. Израства в село Априлово. Завършва Икономически университет - Варна и е магистър по публични финанси. През 2002 г. започва работа в Министерството на финансите. От септември 2009 г. до февруари 2017 г. е главен секретар на МОН, с прекъсване в периода от ноември 2013 г. до август 2014 г., когато е директор на дирекция “Бюджет и финанси” в МВнР.
От 2017 г. до 2021 г. министър на образованието и науката в кабинета “Борисов III”.
Министър на околната среда и водите - Манол Генов (БСП - ОЛ)
Роден на 14 юни 1960 г. в Асеновград. Завършил е руска филология в ПУ.
Народен представител от БСП от 2014 г. досега. Зам.-председател на ПГ на “БСП-ОЛ”. Бивш зам.-кмет на Асеновград и общински съветник. От 2014 г. член на Комисията по околната среда и водите, 4 пъти е бил неин заместник-председател, като в периода 2021-2022 г. е и председател.
Министър на туризма - Мирослав Боршош (ГЕРБ-СДС)
Роден на 8 декември 1972 г. Завършва “Културология” в СУ. Бил е член на СДС.
В периода 2014-2017 г. е директор на НДК. През 2021 г. става зам.-кмет на Столична община по направление “Култура, образование, спорт и младежки дейности”. Общински съветник от ГЕРБ-СДС в СОС.
Министър на културата - Мариян Бачев (ИТН)
Роден е на 8 юли 1976 година. Завършва 14. СОУ “Проф. д-р Асен Златаров”, после НАТФИЗ. Започва работа в театъра в Габрово, после в Шумен, следвани от 5 години в Театър “София”. Има десетки роли. Снимал се е в множество филми. Има редица отличия, включително 4 номинации за “АСКЕЕР”. Има и 2 награди за главна мъжка роля от Фестивала “Нова българска драма”.
Министър на младежта и спорта - Иван Пешев (БСП - ОЛ)
Роден на 4 февруари 1986 година в София. Завършил “Икономика на търговията”. От 2019 до 2023 г. е общински съветник в столицата, а в настоящия състав на СОС е зам.-председател на икономическата комисия.
Дългогодишен член на БСП. Към момента е зам.-председател на Градския съвет на БСП-София.
Труд
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш