Големият германски нападател Кевин Курани ексклузивно пред „Труд“: Мнозина са се учили от Балъков

Кевин Курани е странна птица, превърнала се в един от най-големите модерни нападатели на Германия. Родителите му са от Унгария и Панама, роден е в Рио де Жанейро. Но стана звезда в „Щутгарт“. Като дете е можел да избира да играе за националните отбори на Бразилия, Панама и Унгария, но предпочете Бундестима. С него стана европейски вицешампион през 2008 година. Без никакви проблеми говори немски, английски, испански, португалски, унгарски и дори руски. Сега е сред най-високо котираните коментатори в Германия.

Кевин Курани даде ексклузивно интервю за „Труд“.

- Здравейте, хер Курани! Защо избрахте да играете за световния отбор вместо за Германия на световното снежно първенство в Ароза?

- Защото бившият национален вратар на Германия Лутц Пфаненщил е селекционерът на световния тим и ме покани. Помоли ме и нямаше как да му откажа.

- Може ли да се каже, че вие представяте също така Бразилия, Унгария и дори Панама на турнира?

- Точно казано. Абсолютно. Мога да представям много страни. Аз съм мултикултурна личност. Затова много добре ми пасва да играя в световния отбор.

- Към коя от тези страни имате най-голяма симпатия?

- Трудно ми е да отговоря. Към Панама, Бразилия и Германия имам еднаква симпатия, защото съм израснал там. Преживял съм безброй хубави моменти. Обичам и трите държави.

- Унгария не е ли сред тях?

- Е, и Унгария, но по-малко. Заради дядо ми.

- Как избрахте преди да играете за Германия?

- Защото там започна професионалната ми кариера като футболист. Баща ми вече имаше германско гражданство и за мен беше чест да представям бундестима. Това е един от най-големите отбори в света.

- Започнал сте кариерата си в отбора „Серано“.

- Точно така.

- От кого се научихте на футбол.

- Различни хора са повлияли на живота и кариерата ми. Когато бях млад, в Бразилия работеше един чудесен треньор на юноши. Той много ме научи.

- През 1993 година сте играл в панамския „Лас Промесас“. Какъв опит получихте в тази не толкова футболна страна?

- Научих се какво е да се играе футбол на лоши терени. Понякога не ми се излизаше на терена. Но всичко това калява футболиста. А и не само – калих се като човек.

- Какъв беше животът ви като дете в Бразилия? Роден сте в Рио де Жанейро.

- Много беше хубав. По цял ден играех футбол на улицата. Създадох приятелства, които пазя и до днес. Идолът ми беше Ромарио. А съм луд фен на „Фламенго“.

- Кой език най-често използвате?

- Трудно ми е да отговоря. У дома говорим на немски. С брат ми се разбираме на португалски. С майка ми си приказваме на испански. Винаги различно и дори се обърквам понякога.

- Как се стигнахте до „Щутгарт“, където започна кариерата ви?

- Баща ми е родом от Щутгарт. Успя да ме уреди да отида на проби. Харесаха ме и останах.

- Когато вие бяхте новобранец в „Щутгарт“, Красимир Балъков беше голямата звезда на отбора. Какво беше неговото влияние върху отбора?

- Красимир е един от най-добрите футболисти, с които съм имал честта да играя заедно. У него имаше толкова много качества. Беше уникален лидер. Бала е футболистът, който успя да вдигне сам нивото на „Щутгарт“. Ние, младите, го гледахме в очите и в краката. Опитвахме да правим нещата, които за него бяха рутина на терена.

- Какво най-много научихте от него?

- Много. Но най-вече езика на тялото. Научих се да бъда лидер, да водя отбора към победата. Красимир обединяваше всичко и затова „Щутгарт“ винаги ще го почита.

- Колко гола сте вкарал след негови асистенции?

- Много са. Не мога да ги изброя. Веднага в главата минават мои попадения след неговите подавания. Благодарение на Бала станах голям футболист. Имах късмета като малък да бъда край него.

- В последния му сезон „Щутгарт“ се класира за първи път в Шампионската лига, а вие станахте голмайстор на Бундеслигата. Какъв беше този сезон?

- И до днес го наричат сезона на „лудите млади“. Бяхме край опитните Балъков и Звонимир Солдо. Заедно станахме отбор, който беше конкурентоспособен на най-добрите в европейския футбол.

- Феновете на „Щутгарт“ избраха Балъков за най-добрия за всички времена в една класация. Мислите ли, че това е коректно?

- Ако не е на първо място, то със сигурност е сред тримата най-добри. Балъков промени не само „Щутгарт“, той допринесе много за световния футбол. Мнозина са се учили от неговите умения. В такива анкети винаги е трудно да се каже кой е на първо място. Но Бала няма как да излезе от Топ 3 на „Щутгарт“.

- Тимо Хилдебранд, Александър Хлеб, вие – ето ги „лудите млади“ на „Щутгарт“. Играехте много романтичен футбол. Защо не се задържахте заедно по-дълго?

- Да, би било много хубаво, но във футбола се случва така. Всеки иска да опита ново предизвикателство. Иска да види нови възможности. Затова и рядко един човек остава дълго време на едно място.

- Вие избрахте „Шалке“. Защо?

- „Шалке“ винаги е бил един от най-големите отбори на Германия. Исках да направя стъпка, да дишам нов въздух. Според мен взех правилно решение.

- Трудно ли беше да играете за „Шалке“ срещу „Щутгарт“?

- Със сигурност не беше лесно. Много е специално да се завръщам в Щутгарт, при първия ми професионален отбор. Но нямаше вариант – играех с всички сили.

- С “Шалке“ бяхте често и в Шампионската лига. Кой е най-паметният ви мач?

- Имаше много запомнящи се мачове. Най-паметни за мен остават двата осминафинала срещу „Порто“ през 2008 година. Отстранихме португалците с дузпи и се изправихме срещу „Барселона“. За съжаление там отпаднахме.

- Вкарвал ли сте много голове на Мануел Нойер, който тогава беше в „Шалке“?

- О, разбира се. Беше млад по това време, но личеше какъв вратар ще стане.

- Сега и „Щутгарт“, и „Шалке“ са в незавидна позиция. „Хамбургер“ дори изпадна преди година. Какво се случва с традиционните клубове в Германия?

- Имат твърде много дългове. Новите клубове като „Лайпциг“ и „Хофенхайм“ са структурирани по съвсем различен начин. Работят много модерно и опитват да развиват футбола, да го правят по-добър. Склонни са повече да налагат младите таланти отколкото традиционните клубове. Затова е време да се започне да се работи из основи и при динозаврите. И да не се трупат толкова много дългове.

- По ваше време доминацията на „Байерн“ не беше чак толкова осезаема. Превърна ли се тя в проблем за Бундеслигата?

- Не мисля. „Байерн“ винаги е бил пред останалите в Германия. Понякога не са убедителни шампиони, както през този сезон битката ще е до последно. Но „Байерн“ си е „Байерн“ - рекордьорът по титли в Германия. Няма да се промени никога.

- Има ли друг германски клуб, който би могъл да спечели европейска купа с изключение на „Байерн“?

- „Борусия“ (Дортмунд) има много силен отбор. Там развиват отлично младите таланти. Със сигурност Германия може да покаже и друго силно лице извън „Байерн“.

- В кариерата си сте играл основно в три отбора - „Щутгарт“, „Шалке“ и „Динамо“ (Москва). Как решихте да отидете точно в Русия?

- Дойде време, когато спряха да ме викат в националния отбор. Тогава реших, че е дошло време да направя нещо ново в кариерата си. Москва беше опцията, която се появи на хоризонта. Там се чувствах прекрасно. Всичко ми се получи по най-добрия начин.

- Голяма ли е разликата между германския и руския футбол?

- Две напълно различни страни на играта. Футболът в Германия е организиран по съвсем различен начин. Конкурентен е на най-високо ниво. Бундеслигата е много силна в лицето на всички свои членове. В Русия винаги има само 3-4 отбора, които биха се справили добре и в европейските турнири. Останалите изостават с много.

- Уважението в Русия към вас беше голямо. Избраха ви и за капитан на „Динамо“. Как го приехте?

- Направиха ми и бях много горд. Цялото ми време в „Динамо“ беше прекрасно. Намерих много добри приятели. С всеки се разбирах отлично. „Динамо“ ми даде пет чудесни и успешни години.

- Можете ли вече да говорите и руски?

- Малко мога.

- Руските хулигани са много известни по света. Имал ли сте проблеми с тях?

- Аз лично никога. Но веднъж моят отбор имаше проблем заради тъмнокожи футболисти, които бяха освирквани. Беше единичен случай.

- Расизмът все още е проблем в Русия.

- За съжаление – да. Но не само в Русия, а и в много други държави.

- Страхувал ли сте се да играете на места като Махачкала или Грозни?

- Беше нещо странно. Виждах по улицата много хора с автоматични пушки. Но чак много да съм се страхувал... Не мога да кажа това.

- Срещал ли сте се с руски олигарси?

- Да. Запознах се с няколко от тях. Никога не съм им гостувал. Запознавали са ме, говорили сме няколко пъти.

- Кой е най-паметният мач от кариерата ви в Русия?

- Трудно ми е да отговоря. Но нека да отделя един. Беше срещу „Том“ в Томск. Навън беше минус 20 градуса. Не знам как издържах. Беше ужасен студ. Помня, че завършихме 0:0.

- Вярно ли е, че много германски клубове не инвестират толкова много пари, колкото повечето от руските?

- И германските дават. „Байерн“, „Борусия“ (Дортмунд), „Шалке“ са готови на огромни инвестиции. Но руските също могат да си позволят мащабни инвестиции.

- ЦСКА (Москва) и „Зенит“ спечелиха Купата на УЕФА през този век. Но повече от десетилетие вече руски тим не може да стигне и до финала. Защо?

- Защото отборите от Западна Европа се подобриха твърде много. Английските клубове инвестираха страшно много пари. Конкуренцията стана по-голяма от преди десет години. Според мен това е основната причина.

- Добро световно първенство ли направи Русия?

- За мен това е най-добре организираното първенство, което съм виждал. Всичко около мондиала беше просто перфектно. Тип-топ! Перфектно!

- Защо Германия се провали?

- Мисля, че отборът беше поизхабен от успехите. Много неща не се получиха на това световно.

- Само четири години по-рано Германия победи Бразилия със 7:1 и стана световен шампион. Какво толкова се промени? Къде сбърка Германия?

- В отбора липсваше огънят. Имаше нужда от промени. Много футболисти играха под възможностите си.

- Имате 52 мача и 19 гола за Бундестима. Защо играхте толкова кратко?

- Твърде млад се отказах от отбора. Или по-скоро твърде млад не ми позволиха повече да играя.

- На финала на Евро 2008 срещу Испания бяхте на пейката. Можеше ли Германия да стане шампион?

- По това време Испания имаше може би най-добрия си отбор. Много красиво играеха. И въпреки това финалът беше много оспорван. Победиха ни с 1:0. Можехме обаче и ние да спечелим. Но така е във футбола.

- Няколко месеца след този мач се скарахте със селекционера Йоаким Льов. Какво се случи?

- Всичко тръгна от това, че не ме постави в групата за една контрола, която се игра на стадиона на „Борусия“ (Дортмунд). Като футболист на „Шалке“ не исках да стоя на трибуните на този стадион.

- Не можахте ли да го разясните на Льов?

- Вероятно направих грешка. Но го реших по време на мача.

- Мислите ли, че Льов заслужаваше още един шанс след провала на световното в Русия?

- Защо не? Той заслужи това доверие със спечелената световна титла в Бразилия. Доказал е, че може да прави шампионски отбор.

- Играл сте с Красимир Балъков, но вероятно познавате и други български футболисти. Какви спомени имате от нашия футбол?

- О, много спомени имам. В „Динамо“ играх с един българин. Беше десен бек. Не мога да си спомня името му.

- Станислав Манолев.

- Да, точно. Беше добър футболист. България е известна със своите таланти.

- Срещал ли сте с български отбори?

- Мисля, че да, но не мога да се сетя за конкретно име. Много време мина. Случваше се по време на тренировъчни лагери. Няколко пъти съм играл и срещу отбори на Балъков.

- Съперник ви е бил Димитър Бербатов. Вие сте централен нападател, той също. Как бихте го оценили?

- Бербатов беше един от най-класните голмайстори в Бундеслигата. В Англия стана шампион с „Манчестър Юнайтед“. Футболист с впечатляващи и рядко срещани качества.

Коментари

Задължително поле