На 23 май 2019 да почерпят

Лидерът на Камарата на общините в британския парламент подаде оставка заради Брекзит

Златна гъска храни „еколозите“ Прибират милиони евро за опазването на „застрашения вид“

НАТО обяви, че срещата на върха в Лондон тази година ще бъде на 3 и 4 декември

Генералният директор на ЮНЕСКО идва в България

Балъков се разделя с „Етър” с емоционално обръщение към феновете

Партиите си надписват сметката по закон Държавните субсидии са постоянно завишавани над определения размер още от 2002 г.

Стоичков дари Албер II с албум и екип

Данъци за отдаване на апартамент и кола на туристи

За 24 пъти бяха връчени отличията „Златно перо“ за принос към българската култура и изкуство

Маршал Халифа Хафтар отказа предложение за примирие в Либия

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в четвъртък, 23 май 2019

Събират три месеца оферти за АЕЦ „Белене” (обзор) Интерес има от компании от Китай, Франция и Русия

Вижте документалния филм на Би Би Си за отвлечените деца от норвежката служба за закрила на детето „Барневерн“ (видео със субтитри)

137 млн. лв. кредити дръпнали студенти Теглят средно по 9584 лв., cумите се отпускат само за обучение у нас

Големият германски нападател Кевин Курани ексклузивно пред „Труд“: Мнозина са се учили от Балъков

Кевин Курани е странна птица, превърнала се в един от най-големите модерни нападатели на Германия. Родителите му са от Унгария и Панама, роден е в Рио де Жанейро. Но стана звезда в „Щутгарт“. Като дете е можел да избира да играе за националните отбори на Бразилия, Панама и Унгария, но предпочете Бундестима. С него стана европейски вицешампион през 2008 година. Без никакви проблеми говори немски, английски, испански, португалски, унгарски и дори руски. Сега е сред най-високо котираните коментатори в Германия.
Кевин Курани даде ексклузивно интервю за „Труд“.

– Здравейте, хер Курани! Защо избрахте да играете за световния отбор вместо за Германия на световното снежно първенство в Ароза?
– Защото бившият национален вратар на Германия Лутц Пфаненщил е селекционерът на световния тим и ме покани. Помоли ме и нямаше как да му откажа.

– Може ли да се каже, че вие представяте също така Бразилия, Унгария и дори Панама на турнира?
– Точно казано. Абсолютно. Мога да представям много страни. Аз съм мултикултурна личност. Затова много добре ми пасва да играя в световния отбор.

– Към коя от тези страни имате най-голяма симпатия?
– Трудно ми е да отговоря. Към Панама, Бразилия и Германия имам еднаква симпатия, защото съм израснал там. Преживял съм безброй хубави моменти. Обичам и трите държави.

– Унгария не е ли сред тях?
– Е, и Унгария, но по-малко. Заради дядо ми.

– Как избрахте преди да играете за Германия?
– Защото там започна професионалната ми кариера като футболист. Баща ми вече имаше германско гражданство и за мен беше чест да представям бундестима. Това е един от най-големите отбори в света.

– Започнал сте кариерата си в отбора „Серано“.
– Точно така.

– От кого се научихте на футбол.
– Различни хора са повлияли на живота и кариерата ми. Когато бях млад, в Бразилия работеше един чудесен треньор на юноши. Той много ме научи.

– През 1993 година сте играл в панамския „Лас Промесас“. Какъв опит получихте в тази не толкова футболна страна?
– Научих се какво е да се играе футбол на лоши терени. Понякога не ми се излизаше на терена. Но всичко това калява футболиста. А и не само – калих се като човек.

– Какъв беше животът ви като дете в Бразилия? Роден сте в Рио де Жанейро.
– Много беше хубав. По цял ден играех футбол на улицата. Създадох приятелства, които пазя и до днес. Идолът ми беше Ромарио. А съм луд фен на „Фламенго“.

– Кой език най-често използвате?
– Трудно ми е да отговоря. У дома говорим на немски. С брат ми се разбираме на португалски. С майка ми си приказваме на испански. Винаги различно и дори се обърквам понякога.

– Как се стигнахте до „Щутгарт“, където започна кариерата ви?
– Баща ми е родом от Щутгарт. Успя да ме уреди да отида на проби. Харесаха ме и останах.

– Когато вие бяхте новобранец в „Щутгарт“, Красимир Балъков беше голямата звезда на отбора. Какво беше неговото влияние върху отбора?
– Красимир е един от най-добрите футболисти, с които съм имал честта да играя заедно. У него имаше толкова много качества. Беше уникален лидер. Бала е футболистът, който успя да вдигне сам нивото на „Щутгарт“. Ние, младите, го гледахме в очите и в краката. Опитвахме да правим нещата, които за него бяха рутина на терена.

– Какво най-много научихте от него?
– Много. Но най-вече езика на тялото. Научих се да бъда лидер, да водя отбора към победата. Красимир обединяваше всичко и затова „Щутгарт“ винаги ще го почита.

– Колко гола сте вкарал след негови асистенции?
– Много са. Не мога да ги изброя. Веднага в главата минават мои попадения след неговите подавания. Благодарение на Бала станах голям футболист. Имах късмета като малък да бъда край него.

– В последния му сезон „Щутгарт“ се класира за първи път в Шампионската лига, а вие станахте голмайстор на Бундеслигата. Какъв беше този сезон?
– И до днес го наричат сезона на „лудите млади“. Бяхме край опитните Балъков и Звонимир Солдо. Заедно станахме отбор, който беше конкурентоспособен на най-добрите в европейския футбол.

– Феновете на „Щутгарт“ избраха Балъков за най-добрия за всички времена в една класация. Мислите ли, че това е коректно?
– Ако не е на първо място, то със сигурност е сред тримата най-добри. Балъков промени не само „Щутгарт“, той допринесе много за световния футбол. Мнозина са се учили от неговите умения. В такива анкети винаги е трудно да се каже кой е на първо място. Но Бала няма как да излезе от Топ 3 на „Щутгарт“.

– Тимо Хилдебранд, Александър Хлеб, вие – ето ги „лудите млади“ на „Щутгарт“. Играехте много романтичен футбол. Защо не се задържахте заедно по-дълго?
– Да, би било много хубаво, но във футбола се случва така. Всеки иска да опита ново предизвикателство. Иска да види нови възможности. Затова и рядко един човек остава дълго време на едно място.

– Вие избрахте „Шалке“. Защо?
– „Шалке“ винаги е бил един от най-големите отбори на Германия. Исках да направя стъпка, да дишам нов въздух. Според мен взех правилно решение.

– Трудно ли беше да играете за „Шалке“ срещу „Щутгарт“?
– Със сигурност не беше лесно. Много е специално да се завръщам в Щутгарт, при първия ми професионален отбор. Но нямаше вариант – играех с всички сили.

– С “Шалке“ бяхте често и в Шампионската лига. Кой е най-паметният ви мач?
– Имаше много запомнящи се мачове. Най-паметни за мен остават двата осминафинала срещу „Порто“ през 2008 година. Отстранихме португалците с дузпи и се изправихме срещу „Барселона“. За съжаление там отпаднахме.

– Вкарвал ли сте много голове на Мануел Нойер, който тогава беше в „Шалке“?
– О, разбира се. Беше млад по това време, но личеше какъв вратар ще стане.

– Сега и „Щутгарт“, и „Шалке“ са в незавидна позиция. „Хамбургер“ дори изпадна преди година. Какво се случва с традиционните клубове в Германия?
– Имат твърде много дългове. Новите клубове като „Лайпциг“ и „Хофенхайм“ са структурирани по съвсем различен начин. Работят много модерно и опитват да развиват футбола, да го правят по-добър. Склонни са повече да налагат младите таланти отколкото традиционните клубове. Затова е време да се започне да се работи из основи и при динозаврите. И да не се трупат толкова много дългове.

– По ваше време доминацията на „Байерн“ не беше чак толкова осезаема. Превърна ли се тя в проблем за Бундеслигата?
– Не мисля. „Байерн“ винаги е бил пред останалите в Германия. Понякога не са убедителни шампиони, както през този сезон битката ще е до последно. Но „Байерн“ си е „Байерн“ – рекордьорът по титли в Германия. Няма да се промени никога.

– Има ли друг германски клуб, който би могъл да спечели европейска купа с изключение на „Байерн“?
– „Борусия“ (Дортмунд) има много силен отбор. Там развиват отлично младите таланти. Със сигурност Германия може да покаже и друго силно лице извън „Байерн“.

– В кариерата си сте играл основно в три отбора – „Щутгарт“, „Шалке“ и „Динамо“ (Москва). Как решихте да отидете точно в Русия?
– Дойде време, когато спряха да ме викат в националния отбор. Тогава реших, че е дошло време да направя нещо ново в кариерата си. Москва беше опцията, която се появи на хоризонта. Там се чувствах прекрасно. Всичко ми се получи по най-добрия начин.

– Голяма ли е разликата между германския и руския футбол?
– Две напълно различни страни на играта. Футболът в Германия е организиран по съвсем различен начин. Конкурентен е на най-високо ниво. Бундеслигата е много силна в лицето на всички свои членове. В Русия винаги има само 3-4 отбора, които биха се справили добре и в европейските турнири. Останалите изостават с много.

– Уважението в Русия към вас беше голямо. Избраха ви и за капитан на „Динамо“. Как го приехте?
– Направиха ми и бях много горд. Цялото ми време в „Динамо“ беше прекрасно. Намерих много добри приятели. С всеки се разбирах отлично. „Динамо“ ми даде пет чудесни и успешни години.

– Можете ли вече да говорите и руски?
– Малко мога.

– Руските хулигани са много известни по света. Имал ли сте проблеми с тях?
– Аз лично никога. Но веднъж моят отбор имаше проблем заради тъмнокожи футболисти, които бяха освирквани. Беше единичен случай.

– Расизмът все още е проблем в Русия.
– За съжаление – да. Но не само в Русия, а и в много други държави.

– Страхувал ли сте се да играете на места като Махачкала или Грозни?
– Беше нещо странно. Виждах по улицата много хора с автоматични пушки. Но чак много да съм се страхувал… Не мога да кажа това.

– Срещал ли сте се с руски олигарси?
– Да. Запознах се с няколко от тях. Никога не съм им гостувал. Запознавали са ме, говорили сме няколко пъти.

– Кой е най-паметният мач от кариерата ви в Русия?
– Трудно ми е да отговоря. Но нека да отделя един. Беше срещу „Том“ в Томск. Навън беше минус 20 градуса. Не знам как издържах. Беше ужасен студ. Помня, че завършихме 0:0.

– Вярно ли е, че много германски клубове не инвестират толкова много пари, колкото повечето от руските?
– И германските дават. „Байерн“, „Борусия“ (Дортмунд), „Шалке“ са готови на огромни инвестиции. Но руските също могат да си позволят мащабни инвестиции.

– ЦСКА (Москва) и „Зенит“ спечелиха Купата на УЕФА през този век. Но повече от десетилетие вече руски тим не може да стигне и до финала. Защо?
– Защото отборите от Западна Европа се подобриха твърде много. Английските клубове инвестираха страшно много пари. Конкуренцията стана по-голяма от преди десет години. Според мен това е основната причина.

– Добро световно първенство ли направи Русия?
– За мен това е най-добре организираното първенство, което съм виждал. Всичко около мондиала беше просто перфектно. Тип-топ! Перфектно!

– Защо Германия се провали?
– Мисля, че отборът беше поизхабен от успехите. Много неща не се получиха на това световно.

– Само четири години по-рано Германия победи Бразилия със 7:1 и стана световен шампион. Какво толкова се промени? Къде сбърка Германия?
– В отбора липсваше огънят. Имаше нужда от промени. Много футболисти играха под възможностите си.

– Имате 52 мача и 19 гола за Бундестима. Защо играхте толкова кратко?
– Твърде млад се отказах от отбора. Или по-скоро твърде млад не ми позволиха повече да играя.

– На финала на Евро 2008 срещу Испания бяхте на пейката. Можеше ли Германия да стане шампион?
– По това време Испания имаше може би най-добрия си отбор. Много красиво играеха. И въпреки това финалът беше много оспорван. Победиха ни с 1:0. Можехме обаче и ние да спечелим. Но така е във футбола.

– Няколко месеца след този мач се скарахте със селекционера Йоаким Льов. Какво се случи?
– Всичко тръгна от това, че не ме постави в групата за една контрола, която се игра на стадиона на „Борусия“ (Дортмунд). Като футболист на „Шалке“ не исках да стоя на трибуните на този стадион.

– Не можахте ли да го разясните на Льов?
– Вероятно направих грешка. Но го реших по време на мача.

– Мислите ли, че Льов заслужаваше още един шанс след провала на световното в Русия?
– Защо не? Той заслужи това доверие със спечелената световна титла в Бразилия. Доказал е, че може да прави шампионски отбор.

– Играл сте с Красимир Балъков, но вероятно познавате и други български футболисти. Какви спомени имате от нашия футбол?
– О, много спомени имам. В „Динамо“ играх с един българин. Беше десен бек. Не мога да си спомня името му.

– Станислав Манолев.
– Да, точно. Беше добър футболист. България е известна със своите таланти.

– Срещал ли сте с български отбори?
– Мисля, че да, но не мога да се сетя за конкретно име. Много време мина. Случваше се по време на тренировъчни лагери. Няколко пъти съм играл и срещу отбори на Балъков.

– Съперник ви е бил Димитър Бербатов. Вие сте централен нападател, той също. Как бихте го оценили?
– Бербатов беше един от най-класните голмайстори в Бундеслигата. В Англия стана шампион с „Манчестър Юнайтед“. Футболист с впечатляващи и рядко срещани качества.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.