Тръмп: Действията на Русия и Иран в Сирия са срам

Kорнелия Нинова: Борисов да не се крие зад полите на Гинка и Теменужка Гинка да дойде в парламента и да обясни как стана собственик на ЧЕЗ, поиска лидерът на БСП

ЕС реже парите за земеделие и Кохезионната политика

Туск за Брекзит: Позицията на Великобритания е чиста илюзия

Десетки убити и ранени при атентат с две коли бомби в Могадишу

Белград ще ползва опита на София при изграждане на метрото

Омбудсманът Мая Манолова: Ще наблюдавам с повишено внимание сделката за ЧЕЗ

Пенев внесе молба за касиране на изборите за президент на БФС

Пътят Асеновград–Пловдив става магистрален през лятото

Холандия призна Арменския геноцид и разсърди Турция

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в събота, 24 февруари 2018

БАН ще отговори официално на критиките към доклада за „Белене”

Тръмп призна: Плешив съм, крия се с прическата

Губернаторът на щата Флорида иска въоръжен полицай във всяко общинско училище

Кашата с касата се забърка здраво До понеделник смятат дълговете към чужди фондове, данните на шефа на НЗОК не били верни

Давид Трезеге, световният и европейски шампион с Франция, ексклузивно пред „Труд“: Франция винаги ще уважава България заради 1993-а

Полуфранцузин, полуаржентинец и световна легенда. Това е Давид Трезеге. Роден в Аржентина, той стана световен и европейски шампион с Франция. Вкара „златния гол“ във финала на Евро 2000 срещу Италия, където пък се превърна в идол за феновете на „Ювентус“. Интересна съдба на нападател, пред когото всички са се възхищавали. Начело с Краля Пеле, който го избра за един от най-добрите футболисти на ХХ век. Носител е и на наградата „Златния крак“, където е „колега“ с Христо Стоичков.

Големият Давид Трезеге даде ексклузивно интервю за „Труд“.

– Мосю Трезеге, какви спомени имате от българския футбол във вашата кариера?

– Имам много специални спомени от българския футбол. Израснах в Южна Америка и си спомням как гледахме световните първенства. Спомням си България на мондиала през 1994 година в Америка. Тогава Христо Стоичков беше най-известният и емблематичен играч на цялото първенство. Точно в онзи момент беше много силна фигура за целия световен футбол и ние го следяхме с голям интерес. В днешни дни ваше признато име в световния футбол е Димитър Бербатов. С него общо взето сме на една и съща възраст. Израснахме заедно във футбола и по сравнително идентичен начин. България винаги е била значима и е давала интересни играчи. Приемам ви за футболна нация, която трябва да продължи да расте и да се развива.

– Тази година дойдохте в България заради Димитър Бербатов. Какво е вашето мнение за него като нападател?

– За мен беше важно това мое първо посещение в България и то във вашата столица София. Поканата от страна на Бербатов беше чест за мен. Още повече, че става въпрос за събитие, организирано от неговата фондация в полза на децата. Много съм доволен, че бях част от тази футболен спектакъл, от тази футболна фиеста и също, че се насладих на темпераментната българска публика.

– Играл ли сте мач срещу български отбори?

– На клубно ниво никога не съм играл срещу български отбор. Нито в „Монако“, нито в „Ювентус“ след това. А и в националния отбор не съм играл срещу България. Така че на мача на Берба поправих този пропуск на кариерата ми.

– Преди вие да направите големите си успехи за френския национален отбор има един много известен за България мач от 1993 година. Къде го гледахте?

– Да, много емблематичен мач за България. Тогава бях в Южна Америка. И въпреки голямото разстояние тези две тежки загуби от България и преди това от Израел ме съкрушиха. И не само мен, защото останахме извън световното през 1994-а. Това беше шок и може би най-тежкият момент за френския футбол в историята. Но се оказа за добро – след това се амбицирахме и спечелихме световното през 1998 година.

– Тази година Франция гостува на България. Очаквахте ли, че можете да има проблеми с нашия отбор?

– Абсолютно. Франция има голям футболен респект към България. Нямахме победа в София. Мисля, че поколението от футболисти в националния ни отбор сега е супер класно. А треньорът ни Дидие Дешан е много интелигентен. Мисля, че основната задача на отбора ни не е да се класира за световното първенство в Русия, а да направи удар там. А по принцип във Франция българският отбор винаги ще е уважаван и мачовете срещу вас ще продължат да бъдат трудни и оспорвани.

– Като малък можехте да избирате да играете или за Аржентина или за Франция. Как се стигна до решението да изберете тима на „петлите“?

– Реално нямах възможност да правя избор между това да играя за Аржентина или за Франция. Единствената възможност пред мен, за да мога да играя в Европа, беше да съм французин. Разбира се, решението по-късно се оправда, защото в дългосрочен план това доведе до възможност за мен да се изправя срещу колоси като Габриел Батистута и Ернан Креспо. Може би щях да имам своите шансове и в аржентинския национален тим, но все пак успях да стана световен шампион с Франция. И това за мен е един истински повод да се чувствам горд цял живот.

– Златният гол срещу Италия на финала на европейското ли е най-важният във вашата кариера?

– Да, наистина е най-важният. След спечелването на световното през 1998 да вдигнеш веднага и купата на европейското е невероятно. Така станахме тогава първият европейски отбор постигнал такъв дубъл. И да – беше неописуемо, но и адски трудно. Впоследствие след нас същото успя да направи само Испания. И аз съм много, много горд, че бях част от това постижение.

– Тиери Анри ли беше вашият най-добър партньор в атаката?

– Историята ни с Тиери Анри беше много интересна. Той е може би човекът оставил най-дълбока следа в моята кариера. Също мога да кажа и за друга велика фигура – на Алесандро дел Пиеро. Вдъхновявали са ме и други легенди на „Юве“ от славното минало на клуба като Джон Чарлз и Омар Сивори. Гордея се с всички тези хора.

– По ваше време „Монако“ не успя да стигне до успехи като през тази година и през 2004-та. Как виждате малкия Мбапе? Вече го сравняват с вас и с Анри…

– Да. „Монако“ постига наистина впечатляващи резултати след последния спечелен от нас шампионат през 1999/2000 година. Като играч Мбапе е много интересно и настояще, и бъдеще за френския футбол. Той е много талантлив, но и млад. Затова и трябва да му дадем време. Има качества, желание за игра, силна воля и това е много важно в днешния футбол. Трябваше да вземе трудни решения, но пък бъдещето като цяло е пред него и вярвам, че то ще е много интересно. Най-важното в случая е, че Килиан е един наистина интелигентен играч, който е наясно с това, че трябва да расте и да се развива постоянно. И това за него на този етап е наистина най-важното.

– Вие сте жива легенда на „Ювентус“. Защитавахте 10 години цветовете на този клуб. Защо се задържахте толкова дълго? Нямаше ли друг вариант да продължите кариерата си? Например в Англия, Испания или на друго място?

– Имал съм много предложения и възможности, но никога не почуствах нужда да си тръгна от „Юве“. В този клуб получавах всичко от което имах нужда и затова и останах толкова много време. Цели 10 прекрасни години. Да си чуждестранен играч и да успееш да се задържиш толкова време в голям отбор е безспорен успех за мен.

– Вие, Джиджи Буфон, Дел Пиеро… Всички от тази славна компания останахте дори и във втора дивизия, когато отборът беше изваден от елита. Толкова ли е сплотено семейството на „Ювентус“?

– В онзи важен момент ние направихме един абсолютно мъжки избор. И беше наистина правилно и достойно за уважение това решение да подадем ръка на клуба, който тогава преминаваше през един от най-трудните моменти в историята си. За късмет днес нещата са много по-добре и „Юве“ отново е отборът, който тежи на мястото си в Европа.

– Тегне ли някакво проклятие над „Ювентус“, който вече шест пъти губи във финал на Шампионската лига. Включително тази година, а и веднъж с вас през 2003-та?

– Това е трофей, който много липсва в историята на „Ювентус“ през новия век. При толкова много успехи, подкрепа, емоционалност и колорит наистина тежи, че най-ценният трофей ни се изплъзва по една или друга причина. Това създава и психологически проблеми, защото нямаме окей в графата основна цел на клуба. Но пък съм сигурен, че в тази посока усилията ще продължат и триумфът в турнира няма как да не се постигне в един хубав ден.

– Десет сезона сте играли задно със славния Джиджи Буфон в един отбор. Как може човек да му вкара гол дори и на тренировка?

– Буфон безспорно е един от най-добрите вратари в света. Това е така вече практически от две десетилетия. Възхищавам се на големия му професионализъм, на скромността и желанието му за още успехи и титли. А в тази си мисия той се наслаждава максимално на футбола. И това е най-определящото за него. Говорим за една наистина голяма фигура, която носи слава и прави най-доброто за имиджа на футбола.

– Защо решихте да завършите кариерата си в „Ривър Плейт“? Имахте носталгия към Аржентина ли?

– Това си беше една мечта, която не бях успял да превърна в реалност. Затова и на финала на кариерата си, когато получих възможността да играя в Аржентина, го изживях по възможно най-интензивния начин и с огромно желание.

– В България сме слушали много за Ел Суперкласико на „Ривер Плейт“ срещу „Бока Хуниорс“. Какво е чувството да играеш в този мач?

– Футболът в Южна Америка се изживява по един коренно различен начин от Европа. Адски много страст. Това е разликата. Футболът в Южна Америка и в частност в Аржентина не е само един спектакъл. Той е и много страст, любов и изобщо пълен делириум. Това превръща нещата в неописуемо шоу, а съперничеството отива понякога към крайности и излиза извън рамките на спорта. Всички тези неща показват и още нещо – реално колко важен е футболът за народите от Южна Америка.

– Имате много персонални награди като например играч №1 на италианското първенство. Избиран сте в Идеалния отбор на УЕФА за Шампионска лига. Кой е вашият любим трофей?

– За мен най-важният от всички персонални и групови трофеи е победата на световното първенство. Една сбъдната детска мечта. Нещо, което си сънувал толкова години и накрая то се превръща в реалност. От гледната точка за персоналните награди това всъщност за мен е и най-високата персонална награда. Смятам така, защото в крайна сметка именно на мондиала играят най-добрите играчи от целия свят.

– А какво е да сте сред 100-те най-велики футболисти на ФИФА, избрани от Пеле?

– За мен беше наистина голям мотив за радост, едно наистина огромно признание е да съм в тази фантастична група от легендарни футболисти. Наистина бях много щастлив, че Пеле ме избра да бъда включен.

– С какво се занимавате в момента? Има ли шанс да ви видим като треньор?

– Не. Не ми харесва работата на треньора. Харесва ми повече страната на футбола, свързана с маркетинга. Посланик съм на „Ювентус“ съм в момента. Пътувам много, за да се запознавам с различни важни фигури и личности от света на спорта и това засега са нещата, които най-много ми харесват.

– Последен въпрос. В качеството ви на посланик на „Ювентус“, какво да очакваме от този клуб в следващите години?

– Ключовата дума е РАСТЕЖ. „Юве“ показа, че на национално ниво е номер едно. Имаше възможност и категорично доказа на терена, че е най-значимият клуб в Италия. Поставена е ясна цел и тя е да бъде спечелена Шампионската лига. Освен това клубът трябва да продължи да расте по важност на международно ниво и това е общо взето най-ключовото от посланието към хората на „Юве“ по целия свят.

– Добре ли е за „Ювентус“, че „Милан“ и „Интер“ не са в състоянието, в което сме свикнали да ги виждаме?

– Важно и добро за италианския футбол ще бъде „Интер“ и „Милан“ да влязат в кондицията от силните си години. Това ще вдигне нивото на шампионата и на италианския футбол. Така че е добре тези клубове да си върнат старата мощ.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.