Брюксел повери на Копенхаген контрола на руските танкери под Йоресундския мост

Целта е орязване на нефтените приходи на Русия, с които финансира войната в Украйна

Ще се използва трик със сключване на застраховки

Брюксел възложи на Копенхаген да контролира руските петролни танкери, които преминават през тесния пролив Йоресунд между Дания и Швеция.

Задачата на датската брегова охрана е да спира натоварените с нефт от Урал плавателни съдове, да ги проверява и да ги изпраща обратно в отправните им пристанища. ЕС смята, че по този начин ще ограничи максимално продажбите на руски суров петрол - в момента през Йоресунд преминава над 60% от предназначения за износ и поставен под ембарго нефт, чрез който Кремъл финансира войната си в Украйна.

Копенхаген ще използва за спирането и връщането обратно на танкерите съвсем законен трик - те трябва да плават със застраховки срещу евентуално причиняване на щети на природната среда. А подобни полици могат да сключват само мощни западни компании, но наложените на Русия икономически санкции им го забраняват. Така плавателните съдове на Москва са принудени да се движат без покритие или със застраховки в малки дружества, които не покриват изцяло международните корабоплавателни и търговски нормативи за щети. Съответно пред тях ще светва винаги червен семафор.

Но къде ще действа датската брегова охрана? Според британския икономически всекидневник “Файненшъл таймс” сцените на контрол и връщане обратно на руските танкери ще се разиграват близо до гигантския мост Йоресунд, който свързва Копенхаген с шведския град Малмьо. На практика това е вратата от тясното Балтийско море към по-голямото Северно море и оттам към океанските простори. По-специално “капанът” на датските стражари през следващите месеци ще бъде задействан до големия “отвор” на моста, предназначен за преминаване на плавателни съдове със солиден тонаж.

Надеждите на Брюксел са, че така ще бъде попречено на руския петрол да стига до световните пазари, въпреки ембаргото под формата на ценови таван от 60 долара за барел. Защото ако се вярва на “Файненшъл таймс”, който междувпрочем цитира чиновници в Европейската комисия, през последния месец руският суров петрол никога не е бил продаван под 80 долара за барел. Като всъщност суровият петрол на Москва е надвишил с щедрите 30-35 процента тавана от 60 долара, който западните страни, водени от Съединените щати и ЕС, се опитаха да наложат миналата година на останалия свят. Не само това - напоследък руският петрол демонстрира, че се харчи, следвайки тенденцията на международните цени на финансовите пазари на суровини, които през октомври са варирали между 90 и 83 долара за барел според референтния за Европа индекс “Brent”. Тоест за експертите таванът от 60 долара бил ефикасен само при старта на санкцията, когато вниманието и контролът на Запада са били по-силни.

Бритаският всекидневник обаче смята, че изпълнението на поставената на датчаните задача няма да бъде никак лесно. Просто защото напоследък Русия си била организирала истински “сенчест флот” от петролни танкери, плаващи под “удобни флагове”, стъпването на чиито палуби може да се окаже проблематично.

Освен това Москва можела да пренасочи нефта си към пристанища в Азия, където великите сили на региона Китай, Индия и Индонезия никога не са осъждали руската инвазия в Украйна.