Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова и партньори” ООД. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната Агенция за Приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина и един внук.

Все повече хора имат собствен сайт или блог в интернет, на който качват реклами и получават доходи. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това дали получените доходи от реклами в интернет са облагаеми и кога трябва да се подаде декларация за дължимите данъци по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

Дължат ли се данъци за доходи от

реклами в интернет?

Много често физическо лице заплаща хостинг услуга (възможно е да ползва такава и безплатно), където развива своя интернет страница, интернет блог, дневник и т.н. При желание на това лице, може да се вгради код в съдържанието на сайта, чрез който трето лице излъчва реклами срещу заплащане на клиенти на това трето лице. Периодично третото лице заплаща за използването на рекламната площ и превежда пари - с чек, по банкова сметка или чрез система за експресни парични преводи.

Данъчното третиране на тези доходи зависи от целта и предназначението на съответната интернет страница, като практическите възможности могат да бъдат обобщени в две основни хипотези:

1. Физическото лице осъществява стопанска дейност и като такова има интернет страница (сайт, блог и т.н.), съответно заплаща хостинг услуга (или ползва такава безплатно) за поддържането й. В този случай, разходите, както и приходите (доходите) от поддръжката следват данъчното облагане, предвидено в ЗДДФЛ за доходите от съответната стопанска дейност, а именно:

- доходи от стопанска дейност като едноличен търговец - за физическите лица, които са търговци по смисъла на Търговския закон (ТЗ), независимо дали са регистрирани или не са регистрирани като еднолични търговци - облагаемият доход се формира по реда на чл. 26, ал. 1-7 от ЗДДФЛ, а годишната данъчна основа по реда на чл. 28 от закона. Като в случая водещо не е дали физическото лице има регистрация по Търговския закон. Според ТЗ за търговец се смята всяко лице, което по предмет и обем на извършваната дейност изисква неговите дела да се водят по търговски начин.

- доходи от друга стопанска дейност - за физическите лица, които извършват стопанска дейност, но не са търговци по смисъла на ТЗ (упражняване на свободна професия, занаят и др.) - облагаемият доход се формира по реда на чл. 29 от ЗДДФЛ, а годишната данъчна основа по реда на чл. 30 от закона. В тази хипотеза например влиза физическо лице, което упражнява стопанска дейност - счетоводни и одиторски дейности и данъчни консултации, има интернет страница с информация, касаеща данъчното, счетоводното и осигурителното законодателство, т.е. информация, свързана упражняваната от него стопанска дейност.

2. Физическото лице не осъществява стопанска дейност или извършва такава, но сайтьт (интернет страницата), както и заплащаните от него разходи, по никакъв начин не са свързани с осъществяваната от него стопанска дейност. В този случай, доходите попадат в обхвата на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, т.е. представляват облагаем доход от източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на ЗДДФЛ или ЗКПО.

Годишната данъчна основа за тези доходи се формира по реда на чл. 36 от ЗДДФЛ и това е облагаемият доход, придобит през данъчната година, намален с вноските, които лицето може да е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Липсва правна възможност от доходите, подлежащи на облагане по реда на чл. 35 и 36 от ЗДДФЛ, да се приспадат направените разходи.

Има ли разлика, ако доходите са от чуждестранен сайт?

За целите на данъчното облагане няма значение дали физическото лице съхранява сайта си при българска хостинг компания или не. Според ЗДДФЛ, данъци в България плащат местните физически лица, без оглед на гражданството, за съвкупните си доходи от страната и чужбина. Местно е физическо лице, което:

1. има постоянен адрес в България, или

2. пребивава на територията на България повече от 183 дни от годината, или

3. е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, или

4. чийто център на жизнени интереси се намира в България.

Дължат ли се

вноски?

Съгласно разпоредбата на чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност и продължава до прекратяването й.

В случай, че физическото лице няма сключен трудов договор и не работи на друго място, за целите на осигуряването работата по интернет сайт представлява трудова дейност, която лицата извършват за свой риск и за своя сметка. Такива лица по смисъла на КСО са самоосигуряващите се граждани. В това си качество са лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност; лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества; регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители.

Осигуряването на тези физически лица се осъществява по реда на чл. 4, ал. 3 от КСО. Съгласно чл. 6, ал. 8 от КСО осигурителните вноски са за тяхна сметка и се дължат авансово между минималния и максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на ДОО за съответната година. Самоосигуряващите се лица формират и окончателен размер на осигурителния доход, въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ.

Кога се подава данъчна декларация?

Годишна данъчна декларация за доходите от изминалата 2017 г. трябваше да се подаде до 30 април. Физическо лице, което не подаде в срока до 30 април данъчна декларация за доходите си, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. Лице, което не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства в данъчната си декларация, водещи до определяне на данъка в по-малък размер или до освобождаване от данък, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер до 1000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Има ли възможност за корекция?

Ако сте подали годишната си данъчна декларация за доходите в срока до 30 април, но след това откриете грешка или пропуск в декларираните данни и обстоятелства, и определените задължения, имате право, еднократно в срок до 30 септември на годината, следваща годината на придобиване на дохода, да направите промени в обявените доходи като това става чрез подаване на нова коригираща данъчна декларация.