Много хора са безработни и след изтичане на срока, в който получават обезщетение за безработица, все още не са започнали нова работа. Затова в рубриката на “Труд news” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за плащане на здравни вноски в тези случаи. Допълнително разглеждаме правилата за облагане на разходи за квартира на персонала.

I Здравни вноски след края на обезщетение за безработица

Човек получава обезщетение за безработица, но до изтичане на срока, в който има право на обезщетение, още не е започнал нова работа. Поставен е въпросът: как човекът трябва да продължи да плаща здравни осигуровки след изтичане срока на получаване на обезщетението за безработица?

Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл.33 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Доходите, сроковете и начинът за внасянето на здравни вноски по видове осигурени лица, които са в кръга на лицата, подлежащи на задължително осигуряване в НЗОК, са регламентирани в чл.40 от ЗЗО.

За времето, през което лицата получават обезщетение за безработица са осигурени за сметка за държавния бюджет (чл.40, ал.1, т.8 от ЗЗО). За периодите, през които лицата не са трудово активни, не подлежат на задължително здравно осигуряване по реда на чл.40, ал.1 от ЗЗО и нямат друго основание за осигуряване, е приложима разпоредбата на чл.40, ал.5, т.1 от същия закон.

Видно от посочената норма, лицата, които не подлежат на осигуряване по реда на чл.40, ал. 1, 2 и 3 от ЗЗО са длъжни да внасят здравни вноски за своя сметка върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване - до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. В случай, че тези лица през годината са получили доходи, подлежащи на данъчно облагане, те извършват годишно изравняване на осигурителния доход, съгласно данните от данъчната декларация по чл.50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, като окончателните осигурителни вноски се внасят в срока за нейното подаване (чл.40, ал.5, т.1 от ЗЗО).

Лицата по чл.40, ал.5, т.1 от ЗЗО имат задължение да подават декларация образец №7 (приложение №5 към чл.2, ал.6 от Наредба №Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица) в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца на възникване на това обстоятелство, в която посочват, че ще се осигуряват по реда на чл.40, ал.5, т.1 от ЗЗО и избрания осигурителен доход.

Законът допуска осигурените по чл.40, ал.5 лица да могат да платят здравните вноски авансово за избран от тях период (чл.43 от ЗЗО).

След изтичане на периода за получаване на обезщетение за безработица, за да продължи човек да бъде с непрекъснати здравноосигурителни права и в случай, че не е лице, обхванато от хипотезите на чл.40, ал. 1, 2 и 3 от ЗЗО, за него възниква задължение за подаване на декларация образец №7 и за внасяне на дължимите здравни вноски като лице по чл.40, ал.5 от същия закон.

Във връзка с прилагане на осигурителното законодателство, свързано със задължителните осигурителни вноски, в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2024 г. е посочено, че минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се е 933 лв. Това означава, че хората, които сами внасят задължителните си здравни вноски (например трайно безработни, които не получават обезщетение за безработица и не се осигуряват от държавата и др.) и не упражняват трудова дейност като самоосигуряващи се по смисъла на Кодекса за социално осигуряване, трябва да се осигуряват върху поне 466,50 лв. на месец и дължат месечно не по-малко от 37,32 лв. за здравна вноска. Размерът на здравната вноска е 8 на сто.

II Разходи за квартира на персонала

Предметът на дейност на дружеството е машиностроене. Предприятието се нуждае от специалисти шлосер-монтьори и заварчици. Поради затруднение в набирането на персонал търсят работници от Турция. Работниците са с двойно гражданство, техническо образование и опит в сферата на машиностроенето. Те ще бъдат назначени на трудов договор. За да бъдат наети, е необходимо предприятието да им осигури квартира. Поставен е въпросът: Счита ли се наемът за квартира на наетите лица за присъщ разход за дейността на предприятието?

Нормите на ЗКПО определят кои счетоводни разходи не се признават за данъчни цели. Признаването на счетоводни разходи е в зависимост от това дали тези разходи са необходими с оглед изпълнението на предмета на дейност на предприятието, доколко същите са документално обосновани, задължителни ли са по силата на законови разпоредби на специализирани закони, дали са начислени с цел получаване на облага на едни лица за сметка на предприятието и други.
Поемането на разходи за квартира на работници от Турция за сметка на дружеството следва да бъде разгледано в няколко аспекта.

Ако дружеството предоставя на всички свои работници и служители квартири и поема разходите за наем и това е част от социално-битовата и културна програма по смисъла на чл.294 от Кодекса на труда (КТ) и отговаря на изискването на определението за социални разходи, дадено с §1, т.34 от допълнителните разпоредби на ЗКПО, следва да се приеме, че това са социални разходи, предоставени в натура. Съгласно определението, дадено в закона, едно от основните изисквания е социалните придобивки да са общодостъпни до всички наети лица, т. е. всички да имат право да ги ползват. Социалните придобивки, предоставени в натура при спазване на разпоредбите на чл.293 и чл.294 от КТ и изискванията на ЗКПО, са облагаеми с данък върху разходите по реда на чл.204 от закона и са данъчно признат разход на основание чл.206 от ЗКПО.
Когато дружеството начислява счетоводни разходи за наем за квартири за работниците от Турция във връзка с полагания труд в страната и ако има нормативен акт, който задължава дружеството да извършва тези разходи, то те са признати за данъчни цели по смисъла на чл.11 от ЗКПО. При липса на нормативен акт, следва да се разгледа хипотезата за получаване на доход в натура от тези лица, назначени на трудов договор в предприятието.

При условие че горните две хипотези не са изпълнени и разходите представляват част от възнагражденията на наетите лица, се прилага Законът за данък върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). На основание чл.24, ал.1 от цитирания закон, облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал.2. Когато тези разходи не могат да бъдат определени като социални разходи, предоставени в натура, изключенията, посочени в чл.24, ал.2, са неприложими. Включени във възнагражденията на лицата, тези разходи са данъчно признати за целите на ЗКПО и облагаеми по смисъла на ЗДДФЛ.

В случай че разходите не могат да бъдат определени като социални разходи или като разходи, които са задължителни по смисъла на нормативен акт или не са включени в дохода за облагане на наетите лица, ще се считат за разходи, несвързани с дейността на предприятието. Те не са признати за данъчни цели на основание чл.26, т.1 от ЗКПО, съгласно която разпоредба не се признават за данъчни цели счетоводните разходи, несвързани с дейността.