Много хора търгуват със специфични финансови инструменти и печелят от покачването или понижаването на цените на акции, валути или суровини. Затова в рубриката на „Труд news“ “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за плащане на данъци при търговия с някои от тези финансови инструменти.

Гражданин има сключени договори за разлики (CFD) на валутни двойки и индекси. Това са финансови инструменти, чрез които се търгуват цените на акции, борсови индекси, валути, стоки, дори криптовалути. Обърнете внимание, че чрез тях се търгуват само цените. Когато търгувате договори за разлика не купувате реалните акции и не придобивате реално петрол, злато или долари, а се опитате да спечелите от промяната на цената. Ако смятате, че цената на акциите на една компания ще се повиши, може да купите договори за разлики на акции от компанията. След това печалбата ви ще нараства толкова, колкото поскъпнат акциите. Ако смятате, че цената на акциите ще се понижи, трябва да продадете (къса позиция) договори за разлики. Поставени са следните въпроси:

1. Как се попълва годишната данъчна декларация при реализирани доходи от договори за разлики?

2. Ако е реализирана загуба, може ли да се приспада от печалбата?

I Какво са договори за разлики

Съгласно чл.4, т.9 от Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ) договорите за разлики (CFD) са вид финансови инструменти. Във връзка с изясняване на характера на тези инструменти беше отправено писмено запитване до Комисията за финансов надзор (КФН), която в своето становище посочва следното: „Договорът за разлики е деривативен финансов инструмент, различен от опция, фючърсен договор, суап или споразумение за лихвен форуърд, който има за цел да осигури на притежателя дълга или къса експозиция към колебания в цената, нивото или стойността на даден базов актив. Характерно за дериватите е, че те са договори, базирани на определен актив, група от активи или бенчмарк и тяхната цена по правило се определя от цената на базовия инструмент. Договорът за разлики е договор, който обикновено се сключва между инвеститор и инвестиционен посредник. Разликата между стойността на базовия актив, в момента на сключване на договора за разлика (отваряне на позиция) и цената на базовия актив, когато позицията се затваря, определя това дали при търговията ще се реализира печалба или загуба. Когато инвеститорът придобие определен договор за разлика (открие дълга позиция) и впоследствие цената на базовия актив се повиши, инвеститорът реализира печалба. Ако цената на базовия актив се понижи след придобиването на договора за разлики от страна на инвеститора, последният реализира загуба. Откриването на дълга позиция е способ, при който инвеститорът придобива договор за разлики, като обикновено това се прави с очакването, че цената на базовия актив ще нарасне в бъдеще. Когато инвеститорът очаква цената на даден базов актив да падне, той може да открие къса позиция (позиция за продажба) на договор за разлики върху този базов актив.

Характерно за търговията с договори за разлики е, че същата може и обикновено се осъществява при ливъридж. Ливъриджът (финансов лост) е способ за търгуване със заемни средства, отпуснати от инвестиционния посредник. В случай че ливъриджът е 1:10, а инвеститорът има 100 лв. собствени средства в сметката си, той има възможност да търгува с 1000 лв. Независимо че търговията при ливъридж е със заемни средства, при нея може да се реализира загуба на цялата сума, с която се търгува. Важен момент при извършваната от непрофесионални клиенти търговия с договори за разлики е, че размерът на първоначалния марж (собствените инвестирани средства на клиента) е предварително определен в Приложение 1 към Решение № 918-ИП от 30.07.2019 г. на КФН и инвестиционните посредници нямат право да предлагат на непрофесионални клиенти търговия при различни условия от тези, посочени в решението.

Печалба от търговия с договори за разлики се реализира тогава, когато инвеститорът е открил дълга позиция (закупил финансовия инструмент) и впоследствие цената на базовия актив се повиши, или когато е открил къса позиция (продава финансовия инструмент) и впоследствие цената на базовия актив се понижи.“

II Облагане на получените доходи

На основание чл.16, ал.1 от ЗДДФЛ облагаемият доход се определя за всеки източник на доход поотделно и редът на данъчното облагане е в зависимост от вида на конкретния доход. Според чл.10, ал.1 от ЗДДФЛ в зависимост от източника видовете доходи по този закон са:

1. доходи от трудови правоотношения;

2. доходи от стопанска дейност като едноличен търговец;

3. доходи от друга стопанска дейност;

4. доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество;

5. доходи от прехвърляне на права или имущество;

6. доходи от източници по чл.35 и доходи, облагаеми с окончателни данъци по този закон.

Определянето на облагаемия доход от продажба на акции и други финансови активи, както и от търговия с чуждестранна валута е регламентирано в раздел V “Доходи от прехвърляне на права или имущество” на ЗДДФЛ. Съгласно чл.33, ал.3 от същия закон, облагаемият доход от продажба или замяна на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, както и от търговия с чуждестранна валута е сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка конкретна сделка, намалена със сумата от реализираните през годината загуби, определени за всяка конкретна сделка. Реализираната печалба/загуба за всяка сделка се определя, като продажната цена се намалява с цената на придобиване на финансовия актив, а продажната цена включва всичко придобито от лицето във връзка с продажбата/замяната. Като облагаемият доход се намалява с 10% нормативно признати разходи.

Придобитите доходи от сделки (търговия) с договори за разлики (откриване и закриване на позиции) подлежат на облагане по посочения ред. По отношение на придобиването на тези доходи има правило, заложено в чл.11, ал.2 от ЗДДФЛ, а именно в случаите на продажба, замяна или друго възмездно прехвърляне на права или имущество по чл.33, ал.3, доходът се смята за придобит към датата на прехвърлянето.

В тези случаи придобитите доходи подлежат на деклариране с код 508 в Приложение №5, Част I, таблица 2 от годишната данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ.

Този ред на облагане се прилага когато дейността не се извършва по занятие, т.е. тази дейност не е Ваше основно занимание. В случай, че извършвате дейността системно (по занятие), като предприемате активни действия на пазара (по търговски начин), то приложение ще намерят разпоредбите за облагане на доходите от стопанска дейност като едноличен търговец. Дефинирането на едно физическо лице като търговец не се обвързано само с наличието или липсата на регистрация по реда на Търговския закон. Когато физическото лице осъществява търговски сделки, е без значение дали то манифестира или не участието си в тях като едноличен търговец. Сделките го определят като такъв, а не обратното.
В случай че придобитият доход е вследствие на сключени сделки в качеството Ви на търговец, то облагаемият доход на основание чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ следва да се определя по правилата на чл.26, ал.1 от същия закон. В тези случаи реализираните доходи подлежат на деклариране в Приложение №2 на годишната данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество "Захаринова Нексиа“ ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.