Бюрократите умират да ни убеждават колко нормални са високите данъци, стига те да не ги плащат

Напоследък все по-често бюрократите в Брюксел призовават за данъчна унификация в съюза под флага на справедливостта. Няма да коментирам лицемерието на тези чиновници, които са се самоосвободили от данъци, но смятат, че останалите трябва да плащаме уеднаквени, и то високи данъци. Но то винаги е било така, будалите да плащат високите заплати на тарикатите. Не остават по-назад и някои български политици, които са просто по-лошокачествено издание на европейските.

Само 25 години, след като беше подписан договорът от Маахстрихт, благодарение на некадърни, но алчни за власт лидери ЕС започна да показва дефекти и мнозина вече открито предричат срив и разпад на съюза, който иначе беше заченат като една прекрасна идея - уви, безнадеждно опорочена от чиновническа некомпетентност.

Пишман икономистите много обичат да дават за пример една или друга държава, когато искат да ни убедят колко всъщност са нормални високите данъци и как всички развити, или „бели“ държави, видите ли, имали високи данъци. Подобно избирателно сочене на примери от една или друга страна, разбира се, не само не е коректно, но и дълбоко заблуждаващо. Тези шарлатани всъщност натаманяват примерите така, че да докажат тезата си.

Да видим, дали високите данъци наистина са типични за високоразвитите държави?

Вместо да критикувам ЕС, искам да ви разкажа за един положителен пример. Една страна, която съществува от столетия и се радва на завидно благосъстояние и в която не само няма данъчна унификация, а напротив, има данъчна конкуренция. По-знаещите сигурно са се досетили, че става въпрос за Швейцария. Ако някъде има що-годе добре развит демократичен процес, това е там.

За да може да се направи коректно сравнение как се отразяват високите или ниските данъци, трябва да има съпоставимост в културата, икономиката, валутата, законите и регулациите, условията на живот и какво ли още не. Затова е много трудно, а всъщност и неправилно да се сравняват данъчните системи/режими на различни страни, и то в различни периоди от време.

Швейцария обаче ни дава възможност да направим такова сравнение.

Как е устроена данъчната система в Швейцария?

Швейцарският данъчен федерализъм е противоположен на това, което се предполага в много други страни и в частност в ЕС. Политическата власт е построена от долу на горе. Швейцарското федерално правителство черпи своята легитимност от 26 кантона, а не обратно. В резултат на това централното правителство играе само субсидиарна роля - има само ограничени компетенции, които съответстват на по-малко от една трета от общите данъци и разходи.

Всичките 26 кантона се радват на действителен данъчен суверенитет, докато централното правителство може да налага данъци само дотолкова, доколкото това е предвидено в конституцията, а нейната легитимност произтича от по-голямата част от кантоните и гласоподавателите. Централното правителство не само получава своята легитимност от кантоните, но и неговата власт да облага с данъци е ограничена във времето. Неговата възможност да налага данъци върху доходите и данък добавена стойност, т.е. 60% от неговите данъчни приходи, периодично се подлага на преоценка чрез референдум (последният през 2004 г.) и в момента е валидно до 2020 г., когато ще има нов референдум, на който ще му е необходимо двойно мнозинство на кантоните и гласоподавателите.

Например гласът на най-малкия кантон Ури, с 35 хил. жители, има същата тежест като гласа на най-големия кантон Цюрих с милион и 300 хиляди жители. Кантоналният суверенитет ограничава „тиранията на мнозинството“ и защитава правата и свободата на избор на жителите на по-малките кантони.

На кантонално ниво различните общини (2800 на брой) се радват на суверенитет в различна степен в зависимост от кантоналната конституция. Кантоните, включително общините, играят далеч по-значителна роля в данъчната система. В повечето случаи решенията за изразходване на публични средства се вземат на същото ниво, на което се налагат и данъците, като има много малко разминаване между данъчния суверенитет и разходите. Всеки кантон има свободата да определя сам данъците и е независим от другите кантони. По този начин данъчната конкуренция играе положителна роля да държи под контрол данъчните ставки и публичните разходи.

Тъй като гражданите и компаниите могат да избират свободно своето местожителство, политиците и администрациите са принудени да предлагат привлекателни комбинации на публични услуги при минимална данъчна тежест. Швейцария е живото доказателство, че данъчната конкуренция всъщност не довежда до толкова ниски нива на данъците, че обществото да страда. Напротив, във властта на гражданите е да одобряват или да отхвърлят едни или други данъци и обществени проекти.

Благодарение на данъчното разнообразие Швейцария ни дава възможност да видим на практика резултатите от една или друга данъчна политика, тъй като юрисдикциите са почти идентични като култура, икономика, обща валута.

Един показателен пример е сравнението на два съседни кантона - Нидвалден и Обвалден. Първият прилага една от най-привлекателните данъчни политики в продължение на много години. В резултат на това БВП на глава от населението сега е 44% по-висок, отколкото във втория, който до 2006 г. имаше най-високото данъчно бреме в Швейцария и оцеляваше единствено благодарение на субсидиите от централното правителство.

Именно благодарение на възможността за такива различия в данъчните режими на две съседни долини, каквито всъщност са двата кантона, най-сетне грешната данъчна политика на Обвалден беше призната. Положителното е, че негативните последствия бяха ограничени до тази малка територия, чиито продуктивни граждани могат лесно да се преместят в друг кантон. При едно напълно централизирано правителство това обаче не може да се случи, особено когато сравнението може да се прави само с други държави, което е трудно и често заблуждаващо.

Предполагам, че мнозина вече са готови да спорят и да обясняват защо Швейцария е богата и че причината е в банковата й система и офшорния й статус. Бъркате. Несъмнено финансовата система играе съществена роля, но за по-малко любопитните искам да привлека вниманието им към факта, че Швейцария е третата страна в света по индустриализация. И това не са банки и шоколади, а машиностроене, химия, фармацевтика и какво ли още не.

Когато следващия път чуете някой европейски или местен политик или пишман икономист с много титли, но без никакъв практически житейски опит, да ви обясняват как високите данъци водят до справедливост и са необходимото зло, за да живеем по-добре, сетете се за този пример. Истината е съвсем друга. Всички тези търтеи просто искат да живеят на наш гръб. Ако сме луди, ще ги оставим да изядат баницата, която ние сме изработили.

* Авторът е основател на Българската фондова борса.