Дъщерята на Дими от „Сленг“ и Ива Екимова с първа авторска песен на 16

Тя не носи просто гена, а влюбването в музиката на своя баща Дими, основател и фронтмен на група „Сленг”, който, уви, загина в брутална катастрофа.

Връзката между дъщеря и баща не е просто меланхолично отношение. Музиката е тънката червена линия в цялото семейство. Известната водеща, пиар експерт и просто прекрасна жена – Ива, се запознава с Дими, когато тя води предаването „Тиририрам” в първата музикална телевизия ММ (и последна от сорта си). Дими е звезда, Дими е секссимвол, Дими е гост на Ива. Той обаче е лекар по образование и призвание, а музиката е другото негово „аз”. Алтер его. Когато Дара трябва да излезе на бял свят, Дими лично акушира... общото щастие.

16 години по-късно Дара дебютира с първия си авторски сингъл - „Луд ли си”.

Изразяването на чувствата и преживяванията си чрез музиката, пресъздадени в първата авторска песен на Дара Екимова е начина, по който баща й влага емоция в творчеството си. До този момент тя направи няколко опита да потърси себе си в огромния свят на музиката, записвайки кавър версии на „Синьо”, „Уморени крила” на Дони и Момчил и „Вървят ли двама” на Мария Нейкова. Днес тя прави своята първа самостоятелна крачка, разказвайки история, която е част от ежедневието на много тийнейджъри.

„Музиката е езикът и средството, през които аз разкривам себе си. Това, което живея и чувствам, това, което преминава през сърцето ми. В живота има чувства и многообразие. Това ме провокира с моите приятели Цветелина Маринова от Експоуз да напишем текста, а с Кристиян Запрянов, Djane Monique и Светлин Къслев да работим върху музиката. Убедена съм, че много мои връстници ще разпознаят преживяванията си в тази песен. Тя е за тях. Вярвам, че другите неща, които ме вълнуват , навярно ще бъдат в друг стил. Човек трябва да намира стила, който най-добре го изразява в момента.” – споделя Дара по повод премиерата на песента „Луд ли си”.

Тя не е от обикновените момичета, дето мечтаят просто за сцената, а на всеки въпрос на „дъртите” казва „Ти нищо не разбираш”. Всъщност може би казва „ти не разбираш”, но когато става въпрос за български език. Тя е от малкото тинейджъри, която пише есемеси, съобщения в социалната мрежа на перфектен български език и не заменя „Ч” с „4”.

От пет годишна Дара учи музика и солфеж, с ръководител Лилия Михайлова.

Освен гласовите и артистични данни, Дара притежава две отличия по лека атлетика и тенис на корт. Без да има спортни амбиции, Дара продължава да играе тенис през лятото и да кара ски през зимата. Тя е участник в школа по творческо писане към Българско школо.

През 2013 година два от текстовете й са публикувани в ежедневното издание... къде? Във в. „Труд”, разбира се.

Дара е отдадена на музиката още от най-ранна детска възраст, като възпитаник на музикална школа Бон-Бон. По-късно продължава да се занимава с музика като част от музикалния и театрален състав на „Българско школо”, където по време на церемонията по откриването на „Българско школо” и учебната 2012/2013 година Дара изпълнява своя версия на вечната песен на Джон Ленън – Imagine. Същата учебна година към училището е създадена театрална школа с ръководител Веселин Мишев, в която Дара е един от основните изпълнители.

Като част от програмата за съхранение на традициите и културно историческото наследство към „Българско школо” Дара се включва и в ансамбъла по народни танци към училището. Артистичните заложби и певческия талант на Дара са забелязани от ръководителите на училището и тя заедно с други възпитаници са включени в тържествената програма по време на церемония по връчването на наградите за социално отговорен бизнес, проведена в зала „Средец” на хотел „Шератон”, София.

„Няма никакво съмнение, че чувствам как продължавам това, което е правел тати, но не е само това. Обичам музиката!” - казва тя.

Изненадващо за нея, този хейтърски свят, в който живеем, се отнася мило с нея. Получава постоянно поздравления за дебюта си в социалната мрежа и при срещите си със случайни хора. Покрай майка си Ива и баща си Дими знае какво е да се излива жлъч и омраза, завист и отрицание и се чувства подготвена за всякакви жълти атаки, но пък какъв изверг трябва си, за да се упражняваш и печелиш върху съдбата на едно 16-годишно момиче, при това талантливо.

Дара знае, или просто осъзнава, колко е трудно да се продължи напред и нагоре, защото голямата кариера може да свърши и с дебюта, но от друга страна няма как да станеш звезда, без да направиш първата стъпка, без да изпееш първата песен. И някак си още от първата си корица преди 16 години, 16-годишното момиче сякаш има божествената закрила да продължи напред с успех.