Знаменитият фейлетон няма давност в политическата ни история

Той е посветен на автора на националния химн Цветан Радославов

В неделя има избори и политическите главатари пак ще съберат около себе си Бочоолу, Гочоолу и Дочоолу. Героите в знаменития фейлетон на Алеко Константинов. Щастливеца предсказа, че нацията е обречена на едно непоправимо нещастие. Изборната шашмалогия, която издига случайници за народни водачи. "Бай Ганю прави избори" трябва да се чете преди всяка разходка до урните. Защото няма давност в политическата ни история.

Как се появи тази емблематична творба?

През 1894 г. на власт е Народната партия на Константин Стоилов. Тя няма нищо общо с народа. В нейните редици тежко стъпват милионерите Иван Евстратиев Гешов, Теодор Теодоров, Димитър Яблански, Георги Губиделников, Атанас Буров.

На 11 септември са насрочени парламентарни избори. Шумно е разгласено, че гласуването ще е напълно свободно. "Окръжният управител има заповед да се придържа строго в границите на закона", телеграфира Стоилов на Алеко в Свищов. Неговата кандидатура е издигната от Демократическата партия.

Двамата се виждат в крайдунавския град и премиерът крепко стиска ръката на кандидата. "Господин Константинов, ще ми бъде твърде приятно да се срещнем и в Народното събрание!", уверява го той.

"А бе Стоилов и на мене каза същото", споделя опозиционер от Радомир. Оказва се, че с тази фраза народняшкият водач замазва очите на политическите противници. Инак на ухо нарежда да се вземат всички мерки за изборна победа. "До урните да бъдат допуснати само наши!", шепне премиерът на окръжните и околийските управители в обиколката си из страната.

"В надвечерието на изборите, в събота, окръжният управител с Атанаса Данков, един от "избраните", беше тръгнал от кафене на кафене, от кръчма на кръчма да "влияе", хроникира Алеко Константинов. В нощта срещу неделя народняците организират ударен отряд от власи и цигани. Вино и ракия палят бабаитлъка на шайката, призвана да осигури изборната победа. Заранта в центъра на Свищов започват да се стичат избиратели.

"По едно време – пише Алеко – откъм Крайната махала се зададе с музика начело една тълпа от пияни чудовища, с кървави от всенощно пиянство очи, предвождана от А. Данкова, Няголовци, Копоевци и подобни тям личности, лишени от граждански и политически права за позорни престъпления."

"Дивата орда от пияни изверги нахлу в двора на училището. Боже! Колко грубост, колко арогантност, колко тъпа свирепост в тези изпъкнали кървясали очи, в тези бабаитски движения, в тези провокаторски погледи!", рисува тълпата Щастливеца в "Бай Ганю прави избори".

Инструкцията на Константин Стоилов е спазена, на 4853 избиратели е отрязан пътя до урните. Правителствената листа отбелязва блестяща победа в Свищов и тамошните няродняци стягат бохчи за парламента. Покрусеният Алеко също се прибира в София, да облече Бай Ганю в депутатски одежди.

"Бай Ганю прави избори" е писан без желание. "Изборите за VIII обикновено народно събрание неочаквано поставиха Алека рязко, лице с лице, с живия Бай Ганя. От тая лична борба на автора с хероя Алеко излезе надвит", отбелязва Пенчо Славейков.

Найчо Цанов пък свидетелства, че след изборната драма видял сълзи в очите на писателя. "Аз виждам и сега благия поглед на Алека; аз си припомнювам, че на очите му се показаха две сълзи", разказва Найчо.

Проваленият кандидат-депутат подостря перо и сяда зад белия лист. "Почнах вече "Бай Ганю прави избори", но работя без охота", съобщава той през октомври на д-р Кръстю Кръстев.

"Не ми дрънкайте много-много, аз ви казвам, че трябва да изберем правителствени!", цитира Алеко директивата на Бай Ганю. "А бе как ще изберем правителствени, откъде ще изкопаем избиратели? Ами че ти бе, бай Ганю, нали си уж либерал", осмелява се да възрази Бочоолу.

"Кой ти каза, че съм либерал!", пита строго Бай Ганю. "Как кой ми каза? Ами че не помниш ли колко консерватори си пердашил, колко си ги псувал, как да не си либерал Не знаеш ли - ти сам каза, - че даже на Иречека си се хвалил, че си либерал?", аргументира се Бочоолу.

"Ей че си прост! Че какво, като съм казал на Иречека, дума дупка прави ли! А бе, ахмако, че аз, един Иречек ако не метна, кого ще метна?", отвръща Бай Ганю.

"Имаш право, твоя милост! Бочоолу, налягай си парцалите, недей го опява! И аз съм консерватор", декларира Гочоолу.
"Ами че аз на гроб камък ли съм! Аз съм пък хептен консерватор", авторитетно се произнася и Дочоолу. "Я стани и ти бе, Бочоолу, един консерватор, че да ги пипнем онези, да не могат да мръднат", насъсква го той.

Текстът е завършен през февруари 1895 г. Следващия месец се появява в Кръстевото списание "Мисъл". Под заглавието е отбелязано: "Този очерк посвещавам на моя неоценим приятел Цветан Радославов."

Той е съгражданин и връстник на Алеко Константинов. Учи в Габровската гимназия и завършва с отличие класическа във Виена. После записва история и славистика. Заляга над книгите до есента на 1885 г., когато избухва Сръбско-българската война. В защита на отечеството се вдига целият народ. Под знамената са свикани и българските студенти в чужбина.

С неколцина другари Цветан Радославов потегля по Дунава към родината. На кораба обаче се чува сръбска реч. Прибират се и онези, които след ден-два ще бъдат от другата страна на фронта. Като минават Железни врата, сърбите запяват някаква патриотична песен. Нашите няма с какво да им отвърнат. Не иде да се подхване "Шуми Марица", защото с нея български доброволци се сражават в Сръбско-турската война през 1876 г.

Цветан излиза на палубата с цигулка в ръка. Погледът му шари по хоризонта. Там някъде е родината, взира се момъкът. Лъкът докосва струните, а думите идат една подир друга. Дълго ги е носил до сърцето си:

Горда Стара планина,
до ней север се синей,
слънце Витош позлатява,
към Цариград се белей.

Приятелите се събират около него и запяват:

Мила родина, ти си земен рай,
твойта хубост, твойта прелест,
ах, те нямат край.*

Есента на 1894 г. Цветан отново се прибира у дома да стане свидетел на друга мила родна картинка. Като вижда шайката на Данко Харсъзина, му настръхват косите. "Аз до днес не съм предполагал, че в нашия Свищов живеят такива страшни хора!", възкликва създателят на националния химн.

И дава клетва пред себе си повече да не докосне изборна бюлетина!

* Редактирана многократно и хармонизирана от композитора Добри Христов, през 1964 г. песента става национален химн на България.