Служители, работещи за изграждането или ремонта на стадионите, избрани да приемат мачове на Мондиала след десетилетие, се оплакват от лошото отношение към тях в Саудитска Арабия. Зловещите подробности от местопроизшествието бяха разкрити в ексклузивен репортаж, публикуван в Daily Mail. Зад билбордове на мястото, украсени с оптимистични лозунги като „Семейна дестинация“ и „Свързване на общности“, стотици работници мигранти живеят от другата страна на мечтата за световното първенство в Саудитска Арабия.

Английският таблоид пише за запустелите условия на строителните площадки в района на Персийския залив: „Когато най-добрите футболисти се подредят в началото на Световното първенство през 2034 г., техният безценен талант ще бъде изложен на стадион Арамко в Ал Хобар, град на източното крайбрежие на Саудитска Арабия. Изграждането на този стадион, едно от 15-те съоръжения, включени в кандидатурата на Саудитска Арабия за домакинство на състезанието, вече е в ход. Снимките на арената с 47 000 места в последния й етап показват елегантните, припокриващи се панели, светещи в златисто на залязващото слънце. Вътре облечени в зелено фенове аплодират саудитския отбор под мотото „Място, където се издигат легенди... Място, където общностите процъфтяват“.

Daily Mail разкри още и цената на смелия опит на Кралството от Персийския залив да остави своя отпечатък върху най-добрия спорт в света: "Кандидатурата на Саудитска Арабия обещава „удивителна обиколка на вълнение и иновации“, но разкритията напомнят шокиращите условия, на които бяха подложени и работниците мигранти в Катар през 2022 г. Ситуация, показваща перспективата светът отново да бъде опетнен от широко разпространени нарушения на правата на човека". Подробностите, събрани и публикувани в Daily Mail, са шокиращи: „Работниците се трудят при над 10-часови смени в ожесточена жега, повдигайки стоманени пръти на място, кули за скелета и сковавайки рамки за огромните бетонни колони, които ще поддържат стадиона. За това някои мъже - които идват предимно от Бангладеш - признават, че дори не печелят 2 евро на час. Освен това те имат огромни дългове от данъците, които е трябвало да платят на „агенти“, за да си намерят работа в Саудитска Арабия“.
„Две години работите безплатно“, казва един от тях, описвайки колко време ще им отнеме само да изплатят дълга си. Някои твърдят, че техните работодатели удържат първите два до три месеца от заплатите им, като на практика ги оставят в безизходица. Друг, който работи на стадиона от четири месеца, но е получил само една месечна заплата, допълва: „Не е лесно да се откажа от тази работа, защото те имат моите пари. Не съм сигурен дали някога ще получа пълното заплащане."

През лятото работата по стадиона продължава денонощно на две смени, с изключение на кратка пауза в средата на деня, въпреки жегата (над 45 градуса) и изключителната влажност. В края на всяка смяна работниците се връщат обратно в долнопробен квартал на града, където живеят в мръсни стаи, изкачвайки се по стълбите, затрупани с боклук, с купища покрити с прах работни ботуши. Те се събличат и падат върху тънки матраци на пода или в двуетажни легла. Петима-шестима мъже са натъпкани в малки пространства като затворнически килии.

Британското издание разкри също, че „работниците нямат договори, нямат фишове за заплати. Единственият им документ е присъствен лист, в който се записват отработените часове. Заплатите се изплащат в брой в замяна на пръстов отпечатък. Те трябва да си платят застраховка, да намерят собствени стаи и всеки месец да предават около седмична заплата на своите саудитски спонсори, за да платят за престоя си.

Чуждестранните работници съставляват повече от три четвърти от работната сила в частния сектор на Саудитска Арабия, но се очаква този брой да нарасне рязко. Бумът в строителството създава търсене на евтина работна ръка, привлечена от страни като Пакистан, Непал и особено Бангладеш.
„Тези нископлатени работници мигранти изграждат инфраструктурата, но също така обслужват в ресторанти, охраняват хотели, метат улиците и карат таксита. Без тях нямаше да има Световно първенство. За някои решението да дойдат в Саудитска Арабия е изгодно. Парите се изпращат у дома, децата се записват в по-добри училища и се строят нови къщи. Има я и другата страна на монетата: за мнозина това е загубен залог", пише таблоидът. 

Паспортите им се отнемат, заплатите не се изплащат, договорите се оказват фалшиви. Затънали в дългове, неспособни да сменят работата си и твърде уплашени, за да се оплачат, мнозина се оказват в един вид съвременно робство. Други имат по-лоша съдба. Бангладешци умират в Саудитска Арабия, повечето от тези смъртни случаи остават необясними, обяви още Daily Mail. За кралството, където нарушенията на човешките права са нещо нормално, това е печеливш залог преди бляскавата церемония по откриването на Мондиал 2034.