Делото „Анчови” - скандален пример за бавно правосъдие

След 19 заседания съдийката от СГС Мирослава Тодорова се досетила, че Димчо Полицая е бил служител на МВР

Процесът е продължил 18 г. и 2 месеца и 2 дни

Семейството на Марина и Веско Анчови, пострадало при въоръжен грабеж в дома им в софийското село Чепинци през 1998 г., е станало жертва и на забавено правосъдие. Делото по случая е продължило 18 години, 2 месеца и 2 дни, посочиха в официално съобщение от Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС).

Въпреки че имената на пострадалите не са цитирани, скандалният процес “Анчови” е във фокуса на медиите още от 2012 г. Тогавашният вътрешен министър Цветан Цветанов го огласи като пример как действа българската съдебна система и по-точно тогавашната председателка на Съюза на съдиите Мирослава Тодорова. През 2006 г. дамата от Софийския градски съд (СГС) след 19 заседания прекратила делото, защото се досетила че един от седмината подсъдими - Димчо Димов, по прякор Димчо Полицая, през 1998 г. е бил служител на МВР и по тогавашните закони процесът е трябвало да се гледа от тогавашния Софийския окръжен военен съд.

В доклада на ИВСС се сочи още, че на досъдебна фаза делото “Анчови” се е точило 5 г. и 9 месеца, като се сменили по шестима следователи и прокурори. След 3 години при Тодорова в СГС, бавенето при военните съдии продължило 4 г. и 9 месеца. Престъпниците били оправдани и на два пъти Военно-апелативния съд като втора инстанция потвърждавал това, но Върховният касационен съд отменял оневиняването и връщал делото. Най-накрая - чак през 2016 г. шестима от подсъдимите получили по 10 г. затвор, но само трима влезли зад решетките, защото останали избрали свободата по примера на Братя Галеви и още се издирват.

Проверката на ИВСС дава на семейство Анчови възможността да получи обезщетение за забавено правосъдие и без да води дело срещу България в Страсбург. Сключено е споразумение с правосъдното министерство за по 10 000 лв. на пострадалите.

Коментари

Задължително поле