Останалите от ПП се страхуват какво ще стане, ако техните лидери продължат да полудяват

От „Продължаваме промяната“ казали, че Бойко Борисов държал 59-имата народни представители на ГЕРБ-СДС „като слуги“. Няколко пъти в парламента помолих колегите от ПП, а и от други партии, да внимават с обобщенията и да не го правят „лично“. Някои разбраха, ПП не. Направиха го лично, за пореден път. Нека им отговоря, лично.

1. Аз лично никога в живота си не съм се чувствал толкова свободен, колкото като народен представител от коалицията ГЕРБ-СДС. Един от тези 59-има, които те наричат „слуги“.

2. Никога, никой не ми е казвал как да гласувам, дали да се изказвам или не и ако реша да се изказвам какво да кажа.

3. Всички решения за това, каква позиция да заемем по един или друг въпрос, както и как да гласуваме, сме ги взимали в парламентарната група, след обсъждане, с изслушване на всички мнения и сме ги осъществявали в комисиите и в залата с огромно удоволствие. Мисля, че си личеше.

4. Никога не съм попадал в група, която да действа толкова сплотено, единно и безконфликтно. Не съм виждал друга група, в която хората да си имат толкова доверие.

5. Това е защото в парламентарната група на ГЕРБ-СДС беше концентриран невероятен по обем и качество човешки, професионален и политически опит. Абсолютно всеки член на тази група имаше уникален управленски и административен опит в определена сфера, което в дебатите се демонстрираше по безапелационен начин. И понеже всеки беше виждал в живота си 2 и 200, никой нямаше каквито и да е комплекси.

6. Иначе казано - в групата на ГЕРБ-СДС нямаше случайни хора, което не може да се каже за останалите, а особено за групата на „ПП“.

7. Случайните хора от ПП можеха да се научат, ако имаха желание. Аз имах желание да ги науча на това, което знам. Те не можаха да се възползват.

8. Не можаха, защото Кирил, Асен и Лена им бяха забранили да говорят с народните представители от ГЕРБ. Единственото, което им беше разрешено беше да ни обиждат и ако изобщо вземеха думата, да говорят с клишета. Или да извадят една реплика на Дани Каназирева от контекста, да я извъртят и да се кикотят като деца в детска градина.

9. Представям си колко депресиращо им е било да са без никакъв опит, но да трябва да се изправят и да говорят пред 59 души, между които министри, заместник-министри, областни управители, кметове и двама вицепремиери. Какво фактологично вярно можеха да им съобщят? Нищо. Всеки един от 59-имата от ГЕРБ знаеше повече от всичките 67 от ПП. Не е ли депресиращо? Поради това единственото, което остана на ПП, беше да обиждат.

10. Нека се опитаме да разберем депутатите от ПП. Те бяха разядени от страх. Страхът, че не са на мястото си. Страхът, че ще се изложат. Страхът, от осъзнаването, че не знаят и не могат да управляват държавата.

11. Страхът роди в тях гняв, гневът роди омраза.

12. Днес отново приказват как щели да си отмъстят на Бойко Борисов. Не мога да не си спомня сцената от романа на Джонатан Суифт, когато лилипутите овързват Гъливер с въженца и го побоцват с копийцата си, докато Гъливер се размърдва, разкъсва въженцата и се изправя, а лилипутите се разбягват с писъци от страх. Страхът на Кирил и Лена от Бойко Борисов изглежда вече е патологичен. Трябва някак да им се помогне да го преодолеят, иначе ще получат трайни психически отклонения. Останалите от ПП, предполагам, се страхуват какво ще стане, ако техните лидери продължат да полудяват.

13. Останалите от ПП, обаче, много добре знаят какво вършеха техните лидери. Те много добре разбираха, че решенията, които техните водачи и водачки налагаха в енергетиката са корупционни, че решенията в социалната сфера са авантюристични, че системните нарушения на Конституцията и законите са срамни и че решението да бъде арестуван лидера на най-голямата опозиционна партия беше самоубийствено за тях. Разбираха, но ги беше страх да се противопоставят. Този страх от собствените им водачи раждаше гняв, а гневът - омраза. Първо към ГЕРБ, после към всички останали. Самозащитна реакция, иначе трябваше да намразят собствените си водачи.

14. Младите хора от ПП бяха принудени да повтарят до умопомрачение тезите за това колко корумпирани са били „предишните“. Същевременно виждаха, че нито едно от обвиненията срещу предишните не може да бъде доказано и се срамуваха от Бойко Рашков. Едновременно с това знаеха какво ги принуждават да гласуват и най-малкото се досещаха кой колко ще спечели от едно или друго тяхно гласуване. И отново се срамуваха.

15. Те се срамуваха да наблюдават как техните лидери се гърчат в страховете си и невъзможността си да вземат нито едно ясно външнополитическо решение. Нито за Северна Македония, нито за оръжието за Украйна.... Те се срамуваха от това, че трябваше да наблюдават как ГЕРБ става мотор за вземането на най-отговорните външнополитически решения. Страхуваха се, че техните лидери стават смешни и жалки.

16. Беше им внушено, че съдебната реформа означава „Гешев да си ходи!“ И изпитваха срам, когато виждаха, че техните „водачи“ не могат да измислят начин как това да стане. Изпитваха срам, защото започваха да схващат, че т. нар. „съдебна реформа“ е нещо много по-комплексно и мащабно, отколкото могат да си представят. И се страхуваха, че ще стане ясно, че те не само, че не могат да я извършат, но даже не могат и да я формулират. Затова си останаха с крясъците и гнева.

17. Те и досега не разбират, че т. нар. „съдебна реформа“ може да се извърши само заедно с хората от съда, прокуратурата, следствието и останалите органи, които имат отношение към тези теми. Казваха им, че като сменят заварените хора и сложат „свои хора“ всичко ще тръгне по мед и масло. Видяха, че там където сложиха „свои хора“ стана батак. Пример - КЕВР. Но не знаеха какво друго биха могли да направят, защото никой не им беше казал. За това трябва опит. Страшно е да си дадеш сметка, че нямаш опит, но са те натоварили с отговорност, която няма как да понесеш. И че този, който те товари с отговорност, също няма опит.

18. Днес се страхуват, че истината за управлението на Кирил, Асен и Лена може да излезе наяве. Тя ще излезе наяве, без съмнение. И тогава ще се окаже, че те - народните представители от ПП - са били ахмаци, които са прикривали с гърдите си действия и бездействия на своите „водачи“, от които много скоро ще се срамуват публично. Страхът от предстоящата дискредитация на управлението на „Кирил Петков“ е голям страх. Разбирам ги.

19. През следващите два месеца ще им трябва виновен. Виновен за техния провал. Страхът, че могат да изгубят следващите избори, а те ще ги изгубят, ги разгневява в аванс. И омразата, която ще изсипят върху нас ще бъде страшна. Колкото повече ни мразят, колкото повече ни обиждат, толкова повече това ще означава, че се страхуват.

20. А не бива да се страхуват. Ето, например, в последния ден от работата на 47-то Народно събрание младите колеги от ПП се съгласиха дневният ред за пръв път да бъде предложен от ГЕРБ. Прочете го Десислава Атанасова и беше приет единодушно. В този ден бяха гласувани закони, които представляват 10% от всички приети закони от това Народно събрание! За един ден - 10% от цялата законодателна програма. Какво ли щеше да бъде, ако всеки ден ГЕРБ, в консенсус с останалите партии, предлагаше законодателната програма? Колко въпроси щяха да бъдат решени? Без гняв и без омраза?

21. В следващото Народно събрание тези от ПП, които влязат в него, ако имат желание да се учат, ще бъдат научени. И ще станат много добри. Единственото, което им трябва е през следващите два месеца да анализират в себе си източника на страховете, които раждат гнева и омразата им. Ако разберат откъде идват страховете им и кой им ги внушава, ще се освободят и ще са готови за голямата политика. Сигурен съм, че ГЕРБ ще е готов да работи с всеки един от свестните бъдещи депутати. С тези, които са решили за себе си, че повече няма да се страхуват и че няма да обслужват комплексите, маниите и неудовлетворените амбиции на неколцина техни случайни водачи, които ги карат да се срамуват и да се страхуват. И които ги водят със страшна сила към Тъмната страна.

Засега толкова. Но ако продължат да ни обиждат и да го правят лично, няма да е добре. В този случай ще се материализират най-големите им страхове. Това не е заплаха. Това е информирана позиция на човек, който е преживял много, видял е много и знае, че в живота има едни дълги причинно-следствени връзки, които действат неумолимо. Например: „Страхът ражда гняв, гневът ражда омраза, а омразата е пътят към Тъмната страна.“ Това, впрочем, не е оригинална мисъл на мастер Йода, а принцип, формулиран преди 2000 години. Но, Кирил и Лена няма как да знаят това, те карат слугите си да мразят. Затова никой от тези слуги няма да стане рицар-джедай. Хубавото е, че и Дарт Вейдър няма да стане, то за това се искат умения.