Има вече шест машини, произведени в бившата ГДР

„Бежко“ вдига цели 120 км/час

Кристиян Димитров е един от най-сериозните собственици на автомобили в Монтана. В двора на къщата си в града и в две близки села той е паркирал 6 коли от прочутата марка и планира да купи още. Разработил е и план за изграждане на модерен автосервиз с шоурум.

„Нищо особено! Нормален бизнес на предприемчив човек“, ще кажат мнозина.И е така! Но Кристиян е само на 16 години, а автозаниманията си е започнал още преди 5 години. В пети клас. При това машините му не са какви да е, а истински легенди. Всички са „Трабант“, гордостта на социалистическото автомобилостроене през миналия век, а част от тях са направо изкопани, като съкровища.

Страстта към старите машини пламнала у момчето от срещата с един „лебед“, разказва десетокласникът. Дядо му - багерист в Чипровските мини, имал „Москвич“ - бял и лъскав, който всички във фамилията с любов наричали „Белия лебед“.

- По цял ден седях в него, въртях волана и мечтаех да имам такъв, спомня си момчето. После приятел на баща му го качил в „Трабант“ - малолитражна кола, създадена в Германската демократична република, и малчуганът направо се влюбил в напетия като немски войник мъник. От мерак към колите хлапакът започнал да колекционира минимодели, но бързо разбрал, че не го радват като големите коли. И всеки ден молел родителите си да му купят истински автомобил.

Отказите с думите, че още е малък и не може да има кола, въобще не го разубедили. И започнал тайно да събира пари, за да си купи сам. Отделял от джобните, от левчетата за закуски и рождени дни и когато събрал 250 лева се заровил в Интернет за подходяща машина. Открил я в Монтана - стар „Трабант“, от който собствениците явно се мъчели да се отърват.

Придумал баща си да му помогне в мечтаната сделка, отвел го на адреса и без пазарлък купили картонената автореликва. Когато видяла мърлявия „Трабант“, довлечен пред дома им, майка му зяпнала от изненада, а баща му отнесъл калая за тайния алъш-вериш, спомня си момчето.“Но аз бях най-щастливият човек на земята...“, казва десетокласникът. С баща му Красимир - негов пръв помощник и съучастник, откарали возилото в дядовия двор в планинското село Железна, и в свободното си време Крис започнал да разглобява немската машина. Нищо не разбирал от автомобили, но с бащината помощ и съвети от познати се учил в движение. Разкостил всичко до последния чарк, а после няколко седмици човъркал и лъскал детайлите. „Всяка част мина през ръцете ми и стана като нова!“, гордее се ученикът.

Съсед автомайстор пък потегнал и боядисал купето и така на бял свят се появил „Трабантът“, наречен заради цвета си „Бежко“. Грейнал от радост, Кристиян обявил в Интернет придобивката си и веднага станал член на клуба „Трабант“. Ежедневният обмен на информация в мрежата за достойнствата на „мукавените коли“ обаче още повече разпалил любовта му към тях. И замечтал да се сдобие с още. Крис издирвал возила в заключени от години гаражи и работилници, по сайванти из селата...И ги купувал за по 100-200 лева. Големият си удар направил преди година в село Славотин, където в потънал в прах и паяжини гараж попаднал на два „Трабанта“ и то от по-мощните за времето си машини, модел 601 - цели 26 конски сили. „Вратите на гаража бяха заринати с пръст, наложи се да разкопваме с мотика, за да извадим колите“, спомня си момчето.

С двойния късмет обаче машините му станали шест. Част от тях още не са в движение, но чакат, прибрани под навеси, възкресението си. Цялата си енергия и мерак засега десетокласникът е вложил в първата си придобивка - Трабантът „Бежко“, който е снабден с нов бял кожен салон, изпипан е до последен детайл и лети по пътищата не само на Монтана, но и в страната. Всяка година Кристиян и баща му Красимир се включват с „Бежко“ във фестивала на „Трабантите“ в Тетевен. Това лято за пръв път с разрешението на родителя и организаторите Кристиян седнал зад волана и минал в парада през балканския град.

Участвал и в кръга за майсторско шофиране, а после с всички участници - над 80 души от цяла България, поднесли венци в местността „Костина“ пред лобното място на войводата Бенковски. Всички били впечатлени от страстта и познанията на момчето за старите машини и Кристиян получил награда за най-млад участник. Интересът на младежа към двутактовите ветерани, който в началото бил посрещнат с недоверие и дори присмех от мнозина, вече му е спечелил уважение и сред съученици, и сред учители. Някои се снимат пред легендарните машини, други го разпитват с интерес за възможностите им. „Трабантът е машина, произвеждана от 1957 до 1991 г. в някогашната ГДР.

Купето не е от картон, а от дуропласт. А двигателят, макар и двуцилиндров, е уникален. Колата е изключително здрава и ефективна. Може да се поправи с парче тел и чорапогащник за ремък...“, смее се Кристиян. Старата немска машина е и доста бърза, преди дни „Бежко“, шофиран от баща му, вдигнал 120 на магистрала „Хемус“, обяснява момчето. Дали заради проучването на автоветераните и епохата им и общуването с белокосите им собственици, но и речникът на тийнейджъра е изпъстрен с романтика и непознати за връстниците му думи. „В „Трабанта“ има неописуем чар, красиви форми, специфична миризма. Усетиш ли ги веднъж, тръпката остава!“, казва с блеснали очи Крис.

Покрай старите коли той е развил и перспективен бизнес проект, с който е спечелил областния кръг на Националния онлайн конкурс за млади предприемачи „Имам бизнес идея“. Инициативата е част от общоевропейската кампания „Европа в моя регион“ , организирана от мрежата от областни информационни центрове в страната. Планът на десетокласника е да изгради модерен автосервиз за ремонт на ретро автомобили. Част от експонатите ще продава, други ще предоставя за разходки на мераклии да опитат от екзотиката на социалистическите возила. Кристиян е сигурен, че в близките години ще го реализира. Въпреки че учи математика и информатика в Природоматематическата гимназия в Монтана, той вече е решил да следва двигатели с вътрешно горене и да превърне хобито си в професия.

Покрай трабантите момчето започнало да колекционира и всякакви вещи от социализма - номера на коли, радиоапарати, телевизори. И мечтае да отвори в Монтана музей на социализма, като във Варна...

Историята се учи най-добре като се потопиш в онова време чрез вещите, използвани от хората, смята младежът. И призовава, който има стара кола или джунджурии от соцепохата, да му се обади.