Големият Джон Малкович много добре знае, че всички актьорски пътища водят до Рим. Иконичният изпълнител е новото топ име в най-горещия и обсъждан телевизионен проект – “Новият папа” на италианския маестро Паоло Сорентино. Малкович се присъединява към Джъд Лоу, който изигра главната роля в изключително успешния сериал “Младият Папа”, отново дирижиран от Сорентино.

Създателите на новия проект твърдят, че “Новият папа” е вдъхновен от “Младият папа”, но няма да е точно негово продължение. Продуцентите посочват, че новата продукция отново ще разглежда съвременното папско управление.

В “Младият папа” Джъд Лоу бе в образа на Лени Белардо, който прие папското име Пий XIII и стана първият американец начело на Католическата църква. Дали той ще влезе отново в този персонаж в “Новият папа”, все още не се знае, тъй като подробностите около продукцията засега са твърде малко. Особено любопитно е каква ще бъде ролята на Джон Малкович. Той е класен и аристократичен актьор с подчертано европейско излъчване и е идеален за пищни костюмни роли на внушителни обществени фигури със солиден авторитет и двойнствен морал. Работата по сериала “Новият папа” ще започне през ноември в Италия. Сценаристи са Паоло Сорентино, Умберто Контарело (”Великата красота”, “Аз и ти”) и Стефано Бизес (”Гомора”).

Джон Малкович несъмнено ще вдигне артистичните залози за и без това високопрофилната продукция. Той е световноизвестен американски киноактьор, процудент и режисьор от хърватски произход. Има две номинации за “Оскар” в категорията “Най-добра мъжка поддържаща роля” – за играта си в “Място в сърцето” и в “Под прицел”. Кариерата му се простира през три десетилетия основно в киното, а ролята му в “Новият папа” ще е едно от малкото превъплъщения на актьора в телевизионна продукция. Но режисьор е майсторът на мащабните и художествено впечатляващи фрески Паоло Сорентино, така че “Новият папа” със сигурност ще носи усещането за голямо кино, точно както и “Младият папа”. Малкович ще се впише прекрасно, коментират специализирани филмови и тв издания в англоезичния свят и в континентална Европа.

Джон Малкович е роден на 9 декември 1953 г. в Кристофър, Илинойс. В детските си години развива интерес към спорта, след като среща ранни проблеми със затлъстяването. По-късно се записва в Илинойския държавен университет и там изучава екология.

В средата на 70-те години на миналия век младият Малкович става един от основателите на чикагския театър “Степенулф”. Мести се в Ню Йорк през 1983 г. и се появява в пиесата “True West”. Играе на Бродуей с Дъстин Хофман в “Death of a Salesman” (1984). За тази роля получава награда “Еми”, когато пиесата става телевизионен филм. Дебютира в киното с филма “Място в сърцето” (1984), за който е номиниран за “Оскар” за най-добра мъжка второстепенна роля. Отново получава номинация за “Оскар” през 1994 г. за ролята си във филма “Под прицел”, отново в същата категория. Малкович дебютира като режисьор с филма “The Dancer Upstairs”, който излиза по екраните преди 16 години.

Малкович дълги години живее във Франция, но наскоро се завърна в родината си САЩ. Той и приятелката му Николете Пейран имат две деца - Амандин и Лоуи.

Актьорът предизвика противоречия и внушителен медиен интерес във Великобритания през 2002 г., след като иронично заяви, че би застрелял журналиста Робърт Фиск и политика Джордж Галоуей – двамата британци, които бяха обвинени от него и много други хора в симпатии към ислямския тероризъм. Така Малкович се превърна в един от много малкото холивудски звезди, които си позволиха да критикуват мюсюлманския екстремизъм и неговите апологети в западния свят. Обикновено е точно обратното – знаменитостите застават на страната на враговете на собствената си цивилизация и култура. В интервю по повод скандала, актьорът тогава сподели, че не желае да бъде харесван от всички.

Малкович никога не бил просто един от холивудската тълпа. Нещо в излъчването и техниката му на игра винаги го е отличавало от останалите. Той е в своя собствена лига. Класните му изпълнения във филми като “Опасни връзки”, “Изгори след прочитане”, “Комарджии”, “Водопадите Мълхоланд”, “Сянката на вампира”, “За мишките и хората”, “Въздушен конвой” и “Империя на слънцето” са ярко доказателство за това.