Титаничен сблъсък между Ралица и Чилева за оставане в Hell’s Kitchen Оспорвана вечерна резервация, съмнения за саботаж и изненадващи похвали ни очакват в Кухнята на Ада тази вечер

Корнелия проби енергийния щит на Цветанов (обзор) Псалм 91 е разковничето на защитата

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в петък, 22 март 2019

Добър въпрос, уважаеми господин премиер

ЕС даде отсрочка за Брекзит до 22 май

Спор за наследство в основата на двойното убийство в Атина

Депутатът Емил Димитров: Държавата няма да строи данъчни складове

Доналд Тръмп: САЩ трябва напълно да признаят суверенитета на Израел над Голанските възвишения

Тръмп обръща НАТО срещу Китай

Пробив на крайнодесните в Холандия Марк Рюте загуби мнозинството си в Сената

Таксита на протест срещу „Максим“ (обзор) КЗК събира доказателства, за да спре приложението

Калоян Паргов: Държавата е длъжна да защити таксиметровия бранш от нелоялната конкуренция

Изяли сме 600 000 тона вносни плодове и зеленчуци Родното производство се продава зад граница

Сини балони на протеста на медицинските специалисти в Сливен

Нургюл Йешилчай получи предложение за брак В момента актрисата се снима в "Гюлпери"

Джордън Бъроуз, суперзвездата в борбата, ексклузивно пред „Труд“: Разучавах с клипове Валентин Йорданов

Борбата е най-древният спорт и винаги е раждал велики легенди. Днес такъв е Джордън Бъроуз. Четирикратен световен шампион в свободния стил (кат. До 74 кг) и олимпийски първенец от Лондон 2012. За първи път българските фенове имаха шанса да гледат чудовищния борец на турнира „Дан Колов – Никола Петров“ в Русе. След като очаквано спечели златен медал, Бъроуз даде ексклузивно интервю за „Труд“.

–  Здравейте, мистър Бъроуз! Спечелил сте толкова много титли по целия свят. С какво ще запомните турнира „Дан Колов – Никола Петров“ в България?
– Едно изключително състезание и голям опит за мен. Много пъти съм бил в Европа, но за първи път дойдох в България. И красивият град Русе наистина много ми хареса. Разбрах също, че българските фенове могат да бъдат доста шумни. Това е важно за нас, борците на тепиха. Обичаме да ни подкрепят. Или дори да ги чуваме само, когато викат за своите. Естествено ще запомня Русе и със златния медал, който спечелих тук. Не беше никак лесно.
– Значи наистина ви впечатлихме с фенове?
– Как няма да се впечатля? Великолепни са. Видях, че в залата имаше много деца. Това означава, че имате традиции в борбата. Предполагам, че като гледат сега, един ден ще искат да станат борци. Имам какво да разкажа на приятелите ми в Америка. С толкова много младежи се снимах. Показаха ми как пускат снимката с мен в инстаграм и туитър. Няма как да не наслаждавам на такава обстановка. Дните, прекарани в Русе, ще останат завинаги като хубав спомен за мен.
– Когато спечелихте златния медал на турнира, поискахте снимка с нашата легенда Валентин Йорданов. Малко беше необичайно, защото обикновено вас ви атакуват за фотоси. Често ли ви се случва вие да сте от страната на фена?
– Имах шанса да видя един от най-великите борци за всички времена. В моята стая у дома имам снимки на най-големите. Имал съм шанса като малък да следя кариерата на Йорданов. Той е легенда в нашия спорт. И животът ми даде шанс да му стисна ръката.
– Има ли нещо общо между вашия и неговия стил?
– Човече, много е трудно да се правят такива сравнения. Неговата техника беше изумителна. Старал съм се да я разучавам. Гледал съм му клипове. Уникална работа. Надявам се видяното да ми е помогнало да подобря в моите технически способности.
– Как се влюбихте в борбата?
– О, това е от детството. Заедно с борбата изминахме един много дълъг и много успешен път. Първото ми световно първенство беше през 2011 година в Истанбул и оттогава продължавам да се наслаждавам на битките в елита и на борбата със същата страст. Всеки сезон става все по-трудно да спечелиш. Вече съм на 30 години, а младите стават много силни, много технични. Най-много ми липсва семейството, което трябва да остава без мен, докато пътувам. Но въпреки това се наслаждавам на спорта.
– Идолът ви от детинство обаче не е борец. Идва от шоуто „Ултимейт уориър“ и се казва Ранди Стевидж. Защо не поискахте да го последвате, а станахте борец?
– Борбата е супер популярна в Америка. Джон Смит и Кени Мъндей са олимпийски шампиони и големи звезди и не можете да си представите колко са обичани в родината ми. Вярно е, че много харесвах Ранди Стевидж от шоуто „Ултимейт уориър“. Също така и Хълк Хоугън от кеча. Само че аз исках да се присъединя към истинската борба.
– Имате толкова много медали в кариерата си. Кой е най-ценният от тях?
– Олимпийското злато. Всеки спортист иска да стане олимпийски шампион. Вярно е, че световното първенство е голямо изживяване. Страхотно е да си най-добър в света. Но олимпийският връх е най-най-великото постижение и затова искам да го стигна отново.
– Кой е най-трудният ви съперник?
– Руснаците. Винаги руснаците.
– Защо те полудяват от радост, в малкото случаи, когато ви победят?
– Вярно е. Не им давам много шансове. Със сигурност за феновете става голямо шоу, когато Джордън Бъроуз е на тепиха срещу руснак.
– Имало ли е съперник, когото сте победил с късмет?
– В схватките на високо ниво винаги ти трябва и малко късмет. Франк Чамизо от Италия е невероятно труден за побеждаване. Както и узбекистанецът Абдулахманов. Българите също са корави. Да не забравя също азиатците. Още и турците, азербайджанците, иранците. Те са много качествени борци. Изобщо в този край на света нашият спортът е изключително популярен и ражда силни личности.
– Избран сте за най-добър атлет на САЩ през 2015 година. Какво означава това признание за вас?
– Уникално чувство! Винаги съм се стремял да бъда най-добрия борец. И в част от кариерата ми съм успял да го постигна. Вижте вашия Йорданов. Колко години беше на върха на борбата? Постоянството е едно от най-трудните неща. А в тази година имах честта да бъда номер едно сред всички спортове в моята родина. И това няма как да не значи много за мен.
– Имало ли е други борци, които са ставали атлет №1 на САЩ?
– Да, Карл Снайдер. Година по-късно. Голям лидер и много добър мой приятел. Също страхотен борец.
– Вие сте на 30 години. Колко години още се виждате в борбата?
– До игрите в Токио.
– Вашият велик сънародник Джон Смит има две титли повече. Не искате ли да му победите рекорда?
– Да, искам. Ако стана световен шампион в Астана и после триумфирам в Токио, ще го задмина.
– С какво американската борцова школа е по-добра от останалите? Каква е магията ви?
– Мисля, че най-важното е, че се запалваме много рано по спорта. Има страшно много клубове в цялата страна. След това борбата е важна част от колежанския спорт. А после борците могат да излязат и на международната сцена. Образователната ни система в борбата изпреварва по този начин останалите.
– Вие сте много религиозен човек. От къде идва тази ваша връзка с Исус Христос?
– Бих казал, че от моето обкръжение. Вярвам, че съм благословен през целия ми живот. Вярвам, че животът е много повече отколкото само борба. Затова и наистина съм много вярващ човек. И съм сигурен, че това ми помага да съм толкова успешен.
– Започнал сте да тренирате едва на 5 години. Някой от по-големите ви братя ли ви запали по борбата?
– Не, аз съм единственият член на семейството, който се бори. Нито баща ми, нито братята ми не са имали кариера борбата, но те много обичат спорта.
– И какво спортуват?
– Баскетбол и американски футбол.
– А кой е любимият ви спорт извън борбата?
– Обожавам сокъра! След световното първенство в Будапеща миналата година отидох със съпругата ми в Барселона. Исках да гледам на живо най-страхотния отбор.
– „Барса“ ли ви е любимият тим?
– Да.
– Значи и Лео Меси.
– Разбира се.
– Вие подготвяхте в Дъблин боеца Колин Макгрегър за ММА шоуто срещу Хабиб Нурмагомедов. Може ли един ден да видим и вас като боец от ММА?
– Не, в никакъв случай. Не обичам и не искам да ме удрят. Беше обаче забавно да потренираме заедно с Колин. Но моят спорт си е борбата.
– Вече сте и дипломиран социолог. Как това ви помага в борбата?
– Социологията е прекрасна наука. Тя е като барометър в днешното общество. Харесва ми и ми даде много в образователен план. Определено помогна за цялостното формиране на моята личност, защото животът не е само спорт.
– Три години и половина не познавахте вкуса на загубата. Усещахте ли напрежение от това, че все един ден някой ще ви победи?
– Много е трудно да удържиш толкова дълга серия. Във всеки срещу теб виждаш човек, който иска да се раздаде докрай, за да те победи. И трябва да си максимално концентриран.
– След толкова време кой беше героят, който успя да ви победи?
– Паднах от друг американец – на турнир в Турция от Ник Мърабъл.
– Имате 163 победи и само 7 загуби. Коя е най-паметната ви схватка?
– Когато станах олимпийски шампион.
– Какво е чувството да сте лидер на САЩ за отборните двубои на митичния площад „Тайм Скуеър“ в Ню Йорк срещу Отбора на света?
– Невероятно преживяване. Всички признават, че това е великолепно измислено и организирано събитие. На едно място се събират всички най-добри борци от целия свят. И е въпрос на чест САЩ да спечели.
– Казахте, че на олимпиадата в Токио ще е последната ви схватка. Има ли борец, който може да ви победи?
– Има много, които ще искат. Но дали някой ще успее? Не мисля.
– Какво ще правите след края на кариерата?
– Ще се занимавам с бизнес. Идва време и за тази мечта.
– Какъв ще бъде вашият бизнес?
– Първо ще създам школа за борци. Надявам се там да излезе някой още по-добър от мен.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.