На 28 януари 2020 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за вторник, 28.01.2020

Софийският административен съд oтмeни зaбpaнaта на Джoĸ Πoлфpиймaн дa нaпycка Бългapия

Слави Трифонов и Маги Халваджиян се уговориха да пият кафе пред Би Ти Ви

Бившият белгийски крал призна, че има незаконна дъщеря

Лондон улеснява с визи експерти

ДАНС по следите на коронавируса Мерки срещу заразата, идваща от Китай

Удължиха бедственото положение в Община Перник заради водната криза

Българинът доплатил 4 млрд. за лекарства Първи сме в ЕС по разходи за медикаменти

220 милиона долара за екшън комедията „Лоши момчета завинаги” Филмът се представя над очакванията

СЗО промени оценката си за коронавируса, вече го смята за високорисков

Турски хакери в мащабна кампания от името на Анкара Властите в Кипър, Гърция, Ирак и Албания на мушка

Самоубилият се пред ДАНС отвлякъл самолет през 1981 г. Емил Крумов трябвало да дава показания за „Луков марш”

За какво може да ни наложат дисциплинарно наказание

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ във вторник, 28 януари 2020

Джордън Бъроуз, суперзвездата в борбата, ексклузивно пред „Труд“: Разучавах с клипове Валентин Йорданов

Борбата е най-древният спорт и винаги е раждал велики легенди. Днес такъв е Джордън Бъроуз. Четирикратен световен шампион в свободния стил (кат. До 74 кг) и олимпийски първенец от Лондон 2012. За първи път българските фенове имаха шанса да гледат чудовищния борец на турнира „Дан Колов – Никола Петров“ в Русе. След като очаквано спечели златен медал, Бъроуз даде ексклузивно интервю за „Труд“.

–  Здравейте, мистър Бъроуз! Спечелил сте толкова много титли по целия свят. С какво ще запомните турнира „Дан Колов – Никола Петров“ в България?
– Едно изключително състезание и голям опит за мен. Много пъти съм бил в Европа, но за първи път дойдох в България. И красивият град Русе наистина много ми хареса. Разбрах също, че българските фенове могат да бъдат доста шумни. Това е важно за нас, борците на тепиха. Обичаме да ни подкрепят. Или дори да ги чуваме само, когато викат за своите. Естествено ще запомня Русе и със златния медал, който спечелих тук. Не беше никак лесно.
– Значи наистина ви впечатлихме с фенове?
– Как няма да се впечатля? Великолепни са. Видях, че в залата имаше много деца. Това означава, че имате традиции в борбата. Предполагам, че като гледат сега, един ден ще искат да станат борци. Имам какво да разкажа на приятелите ми в Америка. С толкова много младежи се снимах. Показаха ми как пускат снимката с мен в инстаграм и туитър. Няма как да не наслаждавам на такава обстановка. Дните, прекарани в Русе, ще останат завинаги като хубав спомен за мен.
– Когато спечелихте златния медал на турнира, поискахте снимка с нашата легенда Валентин Йорданов. Малко беше необичайно, защото обикновено вас ви атакуват за фотоси. Често ли ви се случва вие да сте от страната на фена?
– Имах шанса да видя един от най-великите борци за всички времена. В моята стая у дома имам снимки на най-големите. Имал съм шанса като малък да следя кариерата на Йорданов. Той е легенда в нашия спорт. И животът ми даде шанс да му стисна ръката.
– Има ли нещо общо между вашия и неговия стил?
– Човече, много е трудно да се правят такива сравнения. Неговата техника беше изумителна. Старал съм се да я разучавам. Гледал съм му клипове. Уникална работа. Надявам се видяното да ми е помогнало да подобря в моите технически способности.
– Как се влюбихте в борбата?
– О, това е от детството. Заедно с борбата изминахме един много дълъг и много успешен път. Първото ми световно първенство беше през 2011 година в Истанбул и оттогава продължавам да се наслаждавам на битките в елита и на борбата със същата страст. Всеки сезон става все по-трудно да спечелиш. Вече съм на 30 години, а младите стават много силни, много технични. Най-много ми липсва семейството, което трябва да остава без мен, докато пътувам. Но въпреки това се наслаждавам на спорта.
– Идолът ви от детинство обаче не е борец. Идва от шоуто „Ултимейт уориър“ и се казва Ранди Стевидж. Защо не поискахте да го последвате, а станахте борец?
– Борбата е супер популярна в Америка. Джон Смит и Кени Мъндей са олимпийски шампиони и големи звезди и не можете да си представите колко са обичани в родината ми. Вярно е, че много харесвах Ранди Стевидж от шоуто „Ултимейт уориър“. Също така и Хълк Хоугън от кеча. Само че аз исках да се присъединя към истинската борба.
– Имате толкова много медали в кариерата си. Кой е най-ценният от тях?
– Олимпийското злато. Всеки спортист иска да стане олимпийски шампион. Вярно е, че световното първенство е голямо изживяване. Страхотно е да си най-добър в света. Но олимпийският връх е най-най-великото постижение и затова искам да го стигна отново.
– Кой е най-трудният ви съперник?
– Руснаците. Винаги руснаците.
– Защо те полудяват от радост, в малкото случаи, когато ви победят?
– Вярно е. Не им давам много шансове. Със сигурност за феновете става голямо шоу, когато Джордън Бъроуз е на тепиха срещу руснак.
– Имало ли е съперник, когото сте победил с късмет?
– В схватките на високо ниво винаги ти трябва и малко късмет. Франк Чамизо от Италия е невероятно труден за побеждаване. Както и узбекистанецът Абдулахманов. Българите също са корави. Да не забравя също азиатците. Още и турците, азербайджанците, иранците. Те са много качествени борци. Изобщо в този край на света нашият спортът е изключително популярен и ражда силни личности.
– Избран сте за най-добър атлет на САЩ през 2015 година. Какво означава това признание за вас?
– Уникално чувство! Винаги съм се стремял да бъда най-добрия борец. И в част от кариерата ми съм успял да го постигна. Вижте вашия Йорданов. Колко години беше на върха на борбата? Постоянството е едно от най-трудните неща. А в тази година имах честта да бъда номер едно сред всички спортове в моята родина. И това няма как да не значи много за мен.
– Имало ли е други борци, които са ставали атлет №1 на САЩ?
– Да, Карл Снайдер. Година по-късно. Голям лидер и много добър мой приятел. Също страхотен борец.
– Вие сте на 30 години. Колко години още се виждате в борбата?
– До игрите в Токио.
– Вашият велик сънародник Джон Смит има две титли повече. Не искате ли да му победите рекорда?
– Да, искам. Ако стана световен шампион в Астана и после триумфирам в Токио, ще го задмина.
– С какво американската борцова школа е по-добра от останалите? Каква е магията ви?
– Мисля, че най-важното е, че се запалваме много рано по спорта. Има страшно много клубове в цялата страна. След това борбата е важна част от колежанския спорт. А после борците могат да излязат и на международната сцена. Образователната ни система в борбата изпреварва по този начин останалите.
– Вие сте много религиозен човек. От къде идва тази ваша връзка с Исус Христос?
– Бих казал, че от моето обкръжение. Вярвам, че съм благословен през целия ми живот. Вярвам, че животът е много повече отколкото само борба. Затова и наистина съм много вярващ човек. И съм сигурен, че това ми помага да съм толкова успешен.
– Започнал сте да тренирате едва на 5 години. Някой от по-големите ви братя ли ви запали по борбата?
– Не, аз съм единственият член на семейството, който се бори. Нито баща ми, нито братята ми не са имали кариера борбата, но те много обичат спорта.
– И какво спортуват?
– Баскетбол и американски футбол.
– А кой е любимият ви спорт извън борбата?
– Обожавам сокъра! След световното първенство в Будапеща миналата година отидох със съпругата ми в Барселона. Исках да гледам на живо най-страхотния отбор.
– „Барса“ ли ви е любимият тим?
– Да.
– Значи и Лео Меси.
– Разбира се.
– Вие подготвяхте в Дъблин боеца Колин Макгрегър за ММА шоуто срещу Хабиб Нурмагомедов. Може ли един ден да видим и вас като боец от ММА?
– Не, в никакъв случай. Не обичам и не искам да ме удрят. Беше обаче забавно да потренираме заедно с Колин. Но моят спорт си е борбата.
– Вече сте и дипломиран социолог. Как това ви помага в борбата?
– Социологията е прекрасна наука. Тя е като барометър в днешното общество. Харесва ми и ми даде много в образователен план. Определено помогна за цялостното формиране на моята личност, защото животът не е само спорт.
– Три години и половина не познавахте вкуса на загубата. Усещахте ли напрежение от това, че все един ден някой ще ви победи?
– Много е трудно да удържиш толкова дълга серия. Във всеки срещу теб виждаш човек, който иска да се раздаде докрай, за да те победи. И трябва да си максимално концентриран.
– След толкова време кой беше героят, който успя да ви победи?
– Паднах от друг американец – на турнир в Турция от Ник Мърабъл.
– Имате 163 победи и само 7 загуби. Коя е най-паметната ви схватка?
– Когато станах олимпийски шампион.
– Какво е чувството да сте лидер на САЩ за отборните двубои на митичния площад „Тайм Скуеър“ в Ню Йорк срещу Отбора на света?
– Невероятно преживяване. Всички признават, че това е великолепно измислено и организирано събитие. На едно място се събират всички най-добри борци от целия свят. И е въпрос на чест САЩ да спечели.
– Казахте, че на олимпиадата в Токио ще е последната ви схватка. Има ли борец, който може да ви победи?
– Има много, които ще искат. Но дали някой ще успее? Не мисля.
– Какво ще правите след края на кариерата?
– Ще се занимавам с бизнес. Идва време и за тази мечта.
– Какъв ще бъде вашият бизнес?
– Първо ще създам школа за борци. Надявам се там да излезе някой още по-добър от мен.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.