Дипломатът Антон Гицов за преместване на парламента: Традициите са част от историята на една нация

В британския парламент дори няма места за всички

Какво стана с Женския пазар, с площад „Славейков” и с кварталните кина?

Преместването на българския Парламент от неговия исторически дом в тронната сграда на комунистическия режим е върхова гавра със скрижалите и духа на нацията. Вестник “Труд” пое национална кампания за връщането на Народното събрание на България обратно там, където е писал историята. 

Очакваме всички граждани на Републиката да я подкрепят, за да възстановим в пълна мяра величието и трагизма на българския Парламент.

Днес ви представяме коментара по темата на дипломата Антон Гицов.

 

Една ли има по-голям символ за традиция в нашата държава от сградата на Народното събрание, в която първото заседание на български депутати се е състояло на 28 май 1885 г. Красивата сграда, създадена по проекти на известни български и чужди архитекти е била свидетел на исторически събития, не могат да се изброят имената на всичките големи български държавници, политици и народни представители от различни политически партии, които за произнасяли знаменателни  речи. А фасадата й е украсена с известният на всеки българин надпис „Съединението прави силата”.

Тази  сграда на Народното събрание би следвало да приютява и за поколения напред българските народни представители, като символ на българската държавност и традиции.

Но не би. Нечии умни глави са решили другояче. Не била добра вентилацията на сградата. Било им далече на депутатите да се разходят от кабинетите си в бившия партиен дом до Народното събрание. Може да ги поиздуха зимния вятър и да понастинат, а и по-лошо, да ги пресрещнат досадни журналисти с неудобни въпроси. А в новия парламент - от кабинетите надолу с асансьора за една минута в залата, а е и измислено, така че журналистите да бъдат натикани в някаква отдалечено помещение, за да не им се пречкат в краката. 

Тези хора не знаят какво значи традиция и нейната роля в изграждането но национално самосъзнание и самочувствие. Като че не са виждали снимки на британския парламент, където в неудобна зала депутатите не седят на банки, а един до друг на редици столове, като в кинотеатър, с папки документи на коленете. 

Не им е най-удобно, но и не помислят да бъде построен за тях нов модерен парламент с всички екстри и удобства.  Защото техният парламент като институция има 800-годишна история и в днешния му вид е изграден на мястото, където през 1215 г. е приета от тогавашния парламент Магна Карта, която ограничава кралската власт и полага началото на английската, а и на световната демокрация. Традицията за британските парламентаристи е свещена. И много от депутатите живеят извън Лондон и всеки ден пътуват до парламента с личен, а някои и с обществен транспорт.

Не е така у нас с традициите. София дава ред примери в това отношение.  Какво направиха с Женския пазар, където десетилетия производители продаваха своите градински продукти? Изтикаха ги, настаниха се разни прекупвачи, които наемат нелюбезни и ниско културни продавачи, които мамят хората с разни търговски трикове. После решиха, че имало мръсотия, въртели се много цигани, имало кражби, проблеми, които при добра воля се решават и преустроиха пазара - чучнаха му голяма табела „Женски пазар”, но това вече не е Женският пазар, традицията е унищожена, само снимки на плакати напомнят за миналото му. Началото на „модерния” пазар е наситено с празни пространства, закусвални, пейки за отдих, като че това е парк, с магазини, продаващи всякаква стока, но не и с щандове за плодове и зеленчуци, които са натикани в края на пазара, в близост до Лъвов мост.

А какво стана с ремонта на площад „Славейков”? Там беше създадена традиция, букинисти продаваха книги, работата им не беше лесна, всяка сутрин и вечер мъкнаха тежки кашони с книги, но професията им беше благородна, софиянци обичаха да ровят из изложените книги и да намират стари издания, романи, че и учебници, които другаде  не се предлагат. Уж щяха да им построят щандове на букинистите, но нищо не направиха, защото тези, които преустроиха площада и софийската община - пет пари не дават за традицията.

На бул. „Авенида де Майо” в Буенос Айрес се намира кафене „Тортони”, открито през 1885 г., което е било средище на културния и политически елит на Аржентина. По стените му са окачени снимки на знаменитите личности, които са му били патрони. Обявено е за национален исторически паметник. В Барселона и днес може за посетите „Четирите котки“, любимо заведение на испанските поети и художници, където може да пиете кафе на масата, на която е обичал да сяда Пикасо. Бирарията „У Флеку” в Прага е построена някъде през 1499 г., сегашното име й дава през 1762 г. закупилият я предприемач Якуб Флековски, описана е от Ярослав Хашек в романа „Приключенията на храбрия войник Швейк”. През 1945 г. дошли комунистите на власт, но не я пипнали, дошла демокрацията, а бирарията си останала все същата, символ на чешката традиция.

Не в същия мащаб, но и в София имаше подобно кафене - „Бамбука”, до Народния театър. По спомените на Атанас Славов, имало е в София доста места, където са се събирали писатели, артисти и интелектуалци, но нищо не  е можело да се сравнява с „Бамбука” по интензивност на бохемщината му, продуктивността на идеите му и жизнеността му. Няма го „Бамбука” вече, както ги няма и на ул. „Раковски” ресторантът „Прага” и Унгарския ресторант, любими места за много софиянци.

И други традиции бяха погазени. Изчезнаха почти всички малки киносалони в центъра на София, както и кварталните кина, много от тях построени в първите десетилетия на миналия век с имена като Европа Палас, Модерен Театър, Балкан, Роял, Рекс. Киното  „Модерен театър” известно днес на софиянци с името „Цанко Церковски” е построено през 1907 г. От 35-36 кина е останало едно единствено - кино Влайкова на ул. „Цар Иван Асен II”, и то защото е собственост на едноименното читалище.  Останалите, след приватизацията са превърнати в чалга клубове и базари. Тези кина бяха с достъпни цени, днешните луксозни киносалони в моловете обикновени са полупразни, заради скъпите билети, непосилни за бедните и възрастни хора.

И не са само кината. На пл. „Св. Неделя” на ъгъла с бул. „Стамболийски” се намираше известна на всички столичани и обслужваща ги с десетилетия денонощна аптека. Олигархът Огнян Донев приватизира „Софийски аптеки” и я отдаде на „Райфайзен банк”. Удобството на хората, традицията нямаха значение за Министерството на икономиката и за приватизатора, можело е да го задължат да запази аптеката, но не са го направили.

Традициите и спазването им са важен белег за културата и историята на една нация. Те са, които вдъхват уважение и национално самочувствие. Но упадъкът в това отношение явно продължава, най-ярък пример за което е преместването на българския парламент от великолепната сграда на Народното събрание в бившия партиен дом.

Коментари

Задължително поле