„Събуди се, румънецо, от сън дълбок, в който те газят варвари и тирани. Сега или никога, промени съдбата си, в която да сразиш своите душмани.“

Цяла седмица националният химн на Румъния отеква в северната ни съседка. И по особен начин се смесва с химна на улицата, написан от вокала на популярната група „Волтаж“ Калин Гоя - „Имам още 8 дни, в които да крещя, преди да се върна на студа. Имам само 7 дни да ги спра. Онези, които без милост ме пожертваха.“

Отвъд Дунава времето вече е относително понятие. Стрелките на часовника сякаш са замръзнали на 21,30. А календарът е застинал на датата 31 януари. Нощта, в чиято сянка правителството тайно и набързо одобри спешен указ със спорни промени в Наказателния кодекс. Оправда се с Конституционния съд, който искал по-ясна дефиниция на понятието „злоупотреба с власт“. Но постановлението щеше да даде възможност на множество политици да избегнат наказателно преследване. Щеше, защото също толкова набързо, но пък в светлата част на деня, същото това правителство анулира спорния указ, който предизвика масови протести в страната.

Стотици хиляди хора отвъд Дунава обуха вълнени чорапи, нахлузиха кубинки, увиха се в топли шалове, грабнаха термоси с горещи напитки и напук на минусовите температури излязоха на площад „Виктория“ пред сградата на Министерския съвет, за да заявят и изкрещят недоволството си от случващото се в родината им. Показаха, че не са просто тълпа, а колективен орган.

Замениха вувузелите с плакати, за да не смущават децата си. Донесоха цветя, запалиха свещи. И както по време на Революцията през 89-а, ясно заявиха, че искат да се отърват от Диктатора. За да живеят в един по-демократичен свят.

Но се намериха недоброжелатели, които се усъмниха в тяхната спонтанност. Представители на лявото в Румъния защитиха тезата, че бившият президент Траян Бъсеску е основният задкулисен играч на последните протести. А целта му е да отслаби социалдемократите и победоносно да се върне на трона на властта на следващите избори. Дали за да не буди подобни подозрения, броени дни преди протестите Бъсеску подаде оставка като лидер на създадената от него партия „Народно движение“ с мотива, че е постигнал политическите си цели? Ще оставим на любителите на конспиративните теории да доразплетат тази нишка!

От дълбините на медийното пространство изплува и друго име - това на Джордж Сорос. Репортери изчислиха, че от 1989 досега американският милиардер от еврейско-унгарски произход е налял в северната ни съседка 200 млн. долара. Свързаха го с Националлибералната партия и сравнително новото движение „Обединени ще спасим Румъния“. Преплетоха дейността му с тази на доскорошния премиер технократ Дачиан Чолош, Михай Ръзван Унгуряну - бивш външен министър и бивш премиер, Моника Маковей - бивш министър на правосъдието и настоящ евродепутат.

Във времената, в които живеем, официалната измама, тайното наблюдение и манипулирането на миналото и настоящето наистина звучат модерно. Но още по-актуално звучи „1984” на Оруел. Цитират я не само в САЩ.

„Партията се стреми към власт изключително заради самата себе си.“

„Власт е да разкъсаш човешките умове на парчета и да ги сглобиш в нови форми по твой избор.“

„Властта не е средство, тя е цел.“

Социалдемократите трудно ще се откажат от властта. Но правителството виси като леден къс от покрив точно преди голямото снеготопене. Не случайно видна астроложка предсказа по една от водещите румънски телевизии, че до 4 март дните за управляващите ще са трудни. Дали принасянето в жертва на правосъдния министър Флорин Йордаке ще омилостиви демонстрантите? Едва ли. А бездната между управляващата коалиция и президента либерал Клаус Йоханис ще продължи да се задълбочава, докато не погълне напълно единия от политическите играчи. Държавният глава е крайно неудобен на социалдемократите. Не само защото има различни политически убеждения. Според Алина Мунджиу-Пипиди, професор по демократични науки в Берлин и бивш лидер на румънската антикорупционна коалиция за чист парламент, държавният глава контролира тайните служби, и по-специално Румънската информационна служба, важен източник на доказателства за обвиненията в корупция.

Как ли ще приключи Зимата на румънското недоволство? Вероятно с предсрочни избори. Прав е бил Чърчил. Балканите произвеждат повече история, отколкото могат да консумират. Особено напоследък.

*Авторката е водеща на Новините ON AIR и международен редактор, специалист на тема Румъния.