Кризата, породена от COVID-19, е предизвикателство без прецедент не само за България, не само за Европа, но и за целия свят. Икономистите предвиждат по-сериозна криза от тази през 2008 година, но всъщност как стоят нещата? Как Европа и България се опитват да излязат от пандемията? Можем ли да излезем от нея незасегнати? Има ли добър пример, който да следваме на база други държави? За тези и други теми разговаряме с Григор Сарийски, доцент в Института за икономически изследвания на БАН.

- Г-н Сарийски, как светът, Европа и България се опитват да излязат от пандемията?
- Не е лесно да излезеш от една криза, при положение че все още не си се справил с предходната. Неувереният растеж, който Европа успя да постигне в периода 2015-2019 г., се дължи единствено на множеството стимули, които се изсипваха в икономиката за справяне най напред с „голямата рецесия“ от 2008 г., а след това и с дълговата криза. Проблемът е, че през целия период на възстановяване лихвите така и не се нормализираха и в този смисъл отчетеното възстановяване е постигнато единствено под влияние на стимуланти.

В момента сме свидетели на опити за справяне с настоящата криза чрез „още от същото“. Според последния доклад на IIF само за година световният дълг се е увеличил с над 24 трлн. долара, достигайки 355% от БВП. Централните банки (включително и ЕЦБ) изкупуват голяма част от този дълг, за да предпазят дълговите пазари от срив, а правителствата продължават да вземат нови заеми, за да финансират програмите си. Този процес със сигурност ще се ускори, след като Европейската комисия суспендира ограниченията на пакта за стабилност и растеж (за 3% бюджетен дефицит и 60% публичен дълг). Накратко това ще доведе до натрупването на значителен инфлационен потенциал, който може да има тежки последици, ако не се предизвика неговото контролирано изпускане. Такива опити засега се правят във Франция, но вероятно ще бъдат предприети и в други страни от ЕС.

- Къде ни удари ковид кризата? Къде България бе най-уязвима в икономически план?
- Данните на националната статистика дават сравнително добра представа за отражението на кризата. За изминалата година приходите в туризма намаляват почти четирикратно (според НСИ броят на пренощувалите лица през 2020 г. се е сринал със 72%, а приходите на хотелите - със 71,3%). Това има сериозно отражение върху свързаните браншове, като например транспорт, ресторантьорство, спорт и развлечения и пр., заемащи значителен дял от местната икономика. Оборотите в търговията на дребно се сринаха с двуцифрени темпове в началото на пандемията. Те бяха засегнати в цял свят. Проблемът е, че делът на брутната добавена стойност, създавана в споменатите сектори в България, е осезаемо по-голям, отколкото в повечето страни от ЕС (23,1% при 18,9% средно за Съюза през 2018 г.) и това поставя икономиката ни в по-неблагоприятна и по-уязвима позиция. В този смисъл може би у нас най-сериозно пострада илюзията за напредък и развитие. Предстои да осъзнаем, че не може да се развива стабилна икономика с нестабилни сектори.

- Какво трябва да направи страната ни, за да излезе от кризата незасегната, доколкото може?
- При нашата икономическа структура би трябвало да се насочи по-голям ресурс към съхраняването на малкия бизнес. В същото време механизмите за финансиране трябва да се доведат до степен на пълен автоматизъм, с цел да се повлияе върху нагласите на българските предприемачи. Ако погледнете резултатите от редовната анкета на НСИ (за дейността и състоянието на предприятията в условията на епидемична обстановка), ще се убедите че доверието на бизнеса в ролята на държавата е близко до нулата. Делът на респондентите, възнамеряващи да се възползват от мерките на правителството се колебае от порядъка на 6-8%. За сметка на това делът на работодателите, възнамеряващи да пуснат хората си в неплатен отпуск, или просто да ги уволнят през януари, 2021 г. е над 20%, а през първите месеци на пандемията беше двукратно по-голям.
Опростяването на критериите и тяхното съхраняване във времето може да допринесе много за повишаване на ефективността на фискалните стимули. Един от добрите примери в това отношение е Германия, която задели 25 млрд. евро по т. нар. програма re-start за съхраняване на засегнатите предприятия. Критериите за участие са съвсем прости - всяко предприятие, чиито приходи от продажби са спаднали с повече от 60% на годишна база, получава финансиране на 70% от постоянните си разходи. Максималният размер на помощта е ограничен до 150 000 евро, с което автоматично се дава приоритет на малките и средните предприятия.

- Има ли добър пример, който да следваме на база други държави?
- Добрите примери са навсякъде, но местната администрация по правило предпочита да се учи от собствените си грешки и разбира се - на гърба на данъкоплатеца. Това лесно може да се илюстрира със сравнение на една от най-популярните мерки за подпомагане на заетите в засегнатите сектори, т. нар. 60/40, която трябваше да съхрани работни места и да даде известна сигурност на тежко засегнатите от пандемията браншове. На практика се получи точно обратното. Изискването за доплащане на 40% от страна на работодателя доведе до автоматичното блокиране на достъпа на най-нуждаещите се предприятия, които не разполагаха с достатъчен запас от ликвидни средства. Голяма част от работодателите в най-силно засегнатите сектори не можеха да си позволят доплащане на въпросните 40% и това автоматично дисквалифицира по-голямата част от тях, като потенциални бенефициенти. Така само за четири месеца от началото на 2020 г. безработицата у нас скочи от 6% на 9%, а голяма част от българските предприятия предпочетоха да освободят персонала си.

Особено показателно за ефекта от тази мярка е изменението на броя на новорегистририраните безработни. Седмичната справка от бюрата по труда, която НСИ редовно публикува на сайта си, показва, че малко след прекрояването на мярката (през юни 2020 г.) този брой трайно превишава числеността на лицата, постъпили на работа. След краткия период, в който се наблюдаваше изравняване на двата потока (между края на май и края на юли) икономиката получи импулс за нов ръст на безработните. Така например новорегистрираните през първата седмица на август са с 240 души повече от постъпилите на работа. С времето тази разлика нараства, като за първата седмица на декември достига почти 11 хил. души.

Лесно може да се направи сравнение с простотата и ефективността на прилагане на аналогичната мярка в Германия - т. нар. Kurzarbeit, която е структурирана по начин, водещ до автоматичното насочване на средства към най-тежко засегнатите предприятия. На първо място там не се изисква участие на работодателя. Всеки работещ, чиято заетост намалява, получава 60% от трудовото си възнаграждение за съкратеното работно време изцяло за сметка на 23-милиардния бюджет на мярката. Действително, така определената сума за крайния получател е по-малка, отколкото ако работодателят покрива допълнително оставащите 40%, но за сметка на това по този начин се покрива много по-голям контингент. Важен елемент на германския подход е детската надбавка - лицата с деца получават със 7% повече от останалите.

Може би най-интересната особеност на Kurzarbeit е нейният автоматизъм. Вместо да прави изкуствено разпределяне на по-тежко и по-слабо засегнати сектори, германското правителство е предпочело да заложи прогресивно нарастване на размера на помощта в зависимост от времето, в което един работник е с ограничени доходи. Така, ако този период продължи повече от три месеца, коефициентът на заместване на дохода нараства до 70% (респ. 77% за лицата с деца), а след седмия месец достига до 80% и 87%. Ключовото условие за получаване на такова увеличение (не за получаване на помощта изобщо) е намаляването с поне ? на броя на заетите часове. Структурирана по този начин мярката автоматично отсява по-тежко засегнатите заети лица (чиито доходи от трудови възнаграждения намаляват с повече и за по-продължителен период) и гарантира задържането им на работа без оглед на платежоспособността на техния работодател. Излишно е да сравняваме ефективността на двата подхода. В летния си пик безработицата в Германия се увеличи едва с 1,1 пр. п. спрямо януари, достигайки 4,5%.

- Как ще коментирате изпълнението на Националния план за възстановяване на страната, както и европейските средства, които предвиждат ЕС за периода 2021-2027 г.?
- Все още не може да се говори за изпълнение, тъй като засега разполагаме единствено с проект, макар и ревизиран. Все още тече обсъждане на февруарската версия на документа с Европейската комисия, така че одобряването на плана и стартирането на същинската работа по него предстои. Засега се намираме на етапа на обещанията, а те са повече от щедри. Като начало авторите залагат достигане на 62% от средноевропейския БВП на човек от населението до 2025 г. и 21.7% кумулативен икономически растеж за същия период. При това се прави уговорката, че „посочените целеви стойности подценяват значително пълните ефекти от предложените мерки“. Накратко това означава, че през следващите пет години България ще догонва ЕС с минимум 2 пр. п. годишно, което е двукратно по-бързо, отколкото за последните десет години. Съдържанието на документа в никакъв случай не може да ни убеди в постигането на подобна скорост.

- Има ли промяна, която трябва да се направи в изпълнението на плана и как той ще въздейства на икономиката ни в следващите 6 години?
- Заложените в плана мерки не могат да ни убедят в намерението на авторите да се справят с наслоените пороци на българската икономика. С липсата на квалифицирана работна ръка, застаряващото население, концентрирането на все по-големи маси в градовете и обезлюдяването на селата, недостатъчния потенциал на местния бизнес за развиване и налагане на завършен продукт на потребителския пазар. Инициативите в плана имат претенциите да адресират част от тези проблеми, но едва ли някой би повярвал, че пускането на по-бърз интернет в малките населени места ще задържи младите хора в България, или че прехвърлянето на информация от хартиен носител на електронен ще намали злоупотребите и ще направи управлението по-прозрачно. В крайна сметка това не е и целта на плановете за възстановяване за така нареченото „ново поколение“ Европа разчита най-вече на зелените инициативи и дигитализацията, а не на създаване на жизнеспособни конкуренти по периферията на Съюза. Това е и основната причина за трудната комуникация между Комисията и съставителите на плановете.

- Кои са приоритетните сфери на страната ни, които ще се субсидират благодарение на евросредствата? Пари за инфраструктура няма, как ще успеем да довършим и реализираме големи проекти?
- Според авторите на плана неговата основна цел е повишаване на потенциала за растеж на икономиката, както и догонване на европейските доходи. Реално основната част (47%) от предвидените средства ще бъде насочена към т. нар. „зелен преход“, който на хартия изглежда добре, но ще натежи върху бюджета на българските потребители, точно както и предсрочното изпълнение на квотата за възобновяеми източници в общия енергиен микс и в нашия случай по-скоро ще затрудни догонването, отколкото да го стимулира. Инфраструктурата не е приоритет на този план и като цяло Комисията не гледа благосклонно на финансирането на подобни инициативи. Неслучайно основният аргумент, с който през януари беше върнат румънския проект, беше, че съдържа твърде много инфраструктурни проекти и недостатъчно „зелени“. Тук трябва да се отбележи, че макар и в окаяно състояние, местната инфраструктура далеч не е най-сериозната пречка за напредъка на българската икономика. Според Европейската комисия страната с най-лоша инфраструктура в рамките на ЕС е Румъния, но това не попречи на нашите съседи да постигнат 70% от европейския стандарт (измерен чрез БВП на човек от населението), докато България успя да постигне едва 53%.

Нашият гост
Григор Сарийски е доцент в Института за икономически изследвания на Българската академия на науките (БАН). Защитил е дисертация на тема “Управление на риска при банковото кредитиране на фирмите в България”. Автор е на изследвания и публикации в областите банково дело, публични финанси, икономическа конвергенция.