Столичният кмет Йорданка Фандъкова: Загубите в системата са над 60% До 2025 г. са осигурени 800 млн. лв. за водния сектор в най-големия град

Отказахме офертата за изтребители Ф-18 Остават Ф-16, “Грипен” и “Еврофайтър”

Патриотите си тръгнаха от МС, без да обявят решение Очаква се утре сутринтаа Валери Симеонов да направи изявление

До 5000 лв. за далечни роднини

Меган Маркъл – бременна и сияйна на благотворително събитие

Вижте какво ще решава Министерски съвет утре, 21 ноември 2018

Груевски във фейсбук: Продължавам борбата за македонската кауза

Белият дом загуби битка със Си Ен Ен Върна акредитация на журналист

Лекарският съюз иска отпадането на вторичния профилактичен преглед Пациентите масово не се явяват на него и парите оставали неусвоени

Председателят на ВКС е нарушил установения ред на държавното управление

Замесиха „Берое“ в уреден мач

Над 460 км второ и третокласни пътища ще бъдат обновени с пари от ОПРР

Унгария даде убежище на Груевски

Иван Цветков стана скаут в „Лудогорец“

Спецсъдът остави в ареста Вълчо Арабаджиев

Доц. д-р Галин Николов, изпълнителен директор на Агенцията по рибарство, пред „Труд“: Бракониерски канал изнася риба до Румъния

Искаме нашите служители да имат права да задържат бракониерите

Бракониерите ежедневно нападат служители на ИАРА и се чувстват безнаказани. „Трябва промяна в закона, нашите служители да могат да задържат и глобяват бракониерите“, казва Галин Николов. Той ще внесе предложението до Министерството на земеделието и храните до броени дни. Вярва, че паламудът се появява веднъж на седем години и има цикличност, както и че самочувствието на българския рибар трябва да се развива и да се основава на спазването на регламентите и диалога.

– Господин Николов, преди няколко дни пуснахте квотите за калкан, а срокът за подаване на документи за разрешителни от страна на рибарите изтича до края на месеца. Какво е новото тази година?
– За да има прозрачност и предвидимост и за да знаят хората какви документи да си извадят, тази година по отношение на критериите, по които ще се раздават разрешителните за улов на калкан, не сме променяли почти нищо. Целта ни беше да се ориентират какво ще инвестират в мрежи и оборудване. Новото е само, че новорегистрирани кораби ще могат да кандидатстват за разрешителни. Постарали сме се да има пълна прозрачност. Включително предварително направихме срещи с рибарите, като сме обсъждали тези неща. Веднага след като подписах заповедта, тя беше качена в нашия сайт.

– Срещу какво недоволстват рибарите, какво искат да се промени в раздаването на разрешителни?
– Вероятно искат да няма квоти, а всеки да може да си лови. Но това не е наше изискване, а на Европейския съюз. Това, което успяхме да постигнем миналата година, е, че за пръв път, откакто имаме квота, тя е увеличена на 32 процента, което не е никак малко, и струваше много години да се докажем. Първо, на база научни изследвания, после на база, че може да осъществяваме контрол и поради тази причина извоювахме това увеличение.

– Дефакто колко повече калкан ще се лови през 2018 година?
– 116 кораба максимум получават разрешителни. Предишната квота беше 42 тона, а в момента е 57 тона. Това е общо количество за целия период на ловене на калкан – за цялата година, и прави с 15 тона повече. В критериите за раздаване на разрешителни, ние се ръководим от европейски регламенти. А там ясно е записано, че трябва да спазваме исторически данни (уловът в годините назад), икономическа зависимост и екологичен подход.

– Преди време се вдигна голям шум за корабните дневници. Ще трябва ли рибарите да си водят при всяко влизане в морето от борда на лодката си статистически лист за това какво и колко са хванали в мрежите?
– В момента чакаме одобрение от Европейската комисия и ако всичко мине нормално (надявам се в най-скоро време това да стане), рибарите няма да попълват риболовен дневник, а статистическа извадка, която ще се изисква еднократно в края на месеца. Но в случай, че искат да продават рибата си, те ще трябва да попълват дневник-декларация за произход, за да могат да я продадат. Досега изискването беше при приключване на риболовната операция, рибарят да попълни дневник, което действително е трудно. На триметрова лодка примерно, която ние определяме като кораб, да се пише, в самото море… Затова говорихме с рибарите и те са съгласни да правят това, но на сушата. И както казах, при положение, че ще продават.

– Такива дневници са се водили още от 1939-а година и интересен момент е, че тогава са ловили изчезналата по-късно черноморска скумрия?
– Да, води се, че тя е изчезнала през 1958-а година. Вероятно ще трябва още разяснителна кампания, за да се разбере, че тези дневници ние ги използваме за статистика, която подаваме към Европейската комисия. И тя показва през годините какво се е ловило. Ние управляваме рибния ресурс. За да можем да го опазваме, трябва да знаем какво се лови, кой улов намалява, кой се увеличава.

– Дайте, моля ви, малко повече конкретност.
– Разбира се. Трябва да се знае, че има и тенденция в цикличност. Една година излиза един вид риба, следващата – друг. В последните години основно се лови цаца, чернокоп – малкия лефер, барбун, рапан и бяла мида.

– Има предложения да давате лицензи на всички, които искат да ловят бялата мида и да разрешите използването на малки драги. Какво ще направите – ще им разрешите ли?
– Ние не сме отказали лиценз на абсолютно никого. Всеки, който е подал документи, е получил такъв. Що се отнася до драгите, не бих могъл да се ангажирам, защото това трябва да се съгласува с Министерството на околната среда и водите.

– Какво му липсва на българския рибар, за да има достатъчно самочувствие и да спре да се сравнява с колегите си в Гърция или Турция?
– Може би липсата на риба в морето. Нашето море е много по- различно от всички останали. Първо, по причина на това, че е затворено море, второ, че е със слаба соленост и по-малко биоразнообразие откъм видове риби. Това е основната болка на рибарите: че няма риба. Всъщност има, но е в по-малки количества и като разнообразие. Поради слабата соленост, рибата в Черно море е с много по-добри вкусови качества, примерно от тази в Егейско море. А рибарите по цял свят работят по един и същи начин. Особено в ЕС, ние сме длъжни да спазваме европейските регламенти. Както ние ги спазваме, така ги спазват и в Румъния, и Гърция, и другите държави- членки. А появата на рибата наистина е цикличност.

– Тази година например – имаше ли паламуд?
– Не, тази година например, нямаше паламуд. Старите рибари казват, че паламудът се появява на седем години, такива са рибарските поверия.

– Защо искате да криминализирате бракониерството, т.е. бракониерите да лежат в затвора?
– Нападенията над нашите служители са ежедневие. Това, че не го обявяваме постоянно, е в наш ущърб. Нашите служители имат малко права, т.е. ние ще се борим за промяна в закона те да имат права като горските служители, за да могат да задържат и глобяват бракониерите. В много от случаите се получава така, че бракониерът бяга, а ние няма какво да направим. Оттам бракониерите се чувстват безнаказани и нашата идея е да прекратим тези набези в различните водоеми. Но идеята не е само наша, тя дойде от любители риболовци, с които продължаваме да правим срещи.

– Казват, че езерото „Мандра“ край Бургас е едно от най-привлекателните за незаконен риболов с мрежи. Така ли е?
– В езерата се позволява любителски риболов. Трябва да имат редовни билети и да спазват правилата, да не ловят маломерни риби и т. н. Но, примерно, от езерото „Мандра“ наистина вадим с километри мрежи, залагат ги бракониерите, които са предимно от малцинствата. Ловят каракуда, платика и шаран. Вадят се огромни количества, които, по наши данни, се предлагат на пазара. Също по наши данни, рибата отива за вътрешността на страната и за Румъния. Прекупвачи я изкупуват на безценица, а после я препродават, като по този начин подбиват цената на легалните производители.

– Но не предприемате ли някакви мерки срещу подобни действия на прекупвачите?
– Точно това ще направим в близките дни. В тази връзка сме предприели мерки и в началото на февруари ще имаме срещи с колегите от Румъния, специално за износа на нелегална риба. Ние искаме да прекратим този канал, имаме сътрудничество с НАП, Агенция „Митници“, Агенцията по храните и същевременно да се вземат същите мерки и от Румънска страна. Иначе, във вътрешността на страната смятам, че сме пресекли бракониерските канали.

– Какво мислите за „софийския калкан“ и как се борите с продавачите на вмирисана риба по шосетата през летните месеци?
– Наистина, вместо калкан много често се продава ватос (морска лисица) по пътищата, от нелегалните търговци, които носят рибата в багажниците на колите си и я предлагат за прясна. Ватосът прилича на калкана, но изобщо всички риби може да си приличат за хора, които не ги познават, и те трябва да бъдат много внимателни.

Обикновено рибата е била дълбоко замразена, те я размразяват и предлагат за прясна. Често сме хващали гръцки сафрид, който се продава като наш, уж току що изваден от морето. Но хубавото тук е, че работим заедно с колегите от Агенцията по храните в много добър синхрон и то не само на територията на Бургас, а в цялата страна.

– Имате ли бързи коли и лодки, изобщо ресурс за борба с бракониерите?
– Откровено казано не разполагаме нито с ресурса, нито с хората. Но програмата за морско дело ни дава тази възможност и ние кандидатстваме за закупуване на нови катери, лодки и оборудване, с което се надяваме да преборим бракониерския улов. Искаме да купим поне един чисто нов катер. За момента имаме три малки, които предвиждаме да модернизираме. Допълнително предвиждаме да закупим малки лодки, които ще работят на пристанищата, и с тях ще можем да пресичаме бракониерството на бяла мида.

– Не предвиждате ли нещо по-модерно и за служителите? Понякога бракониерите като че ли са по-добре оборудвани?
– Да, така е. И за това отделно искаме да закупим оборудване за служителите – термовизионни камери, камери за нощно виждане. Защото наистина в момента се получава така, че бракониерите са по-добре оборудвани от нас. Макар, че сме виждали и бракониери да ловят в езерата с гуми от трактори, дори с гардероб… Те са толкова изобретателни, че по всякакъв начин могат да си пуснат мрежите. На язовир Искър и в Черно море (ловиха бяла мида), сме хващали бракониери с водно колело.

– Рибарите казват „Рибата къща няма, търси си държава“, така ли е?
– Бих се надявал ако е така, но не можем да вървим срещу природата, която е над всичко.

 

Нашият гост

Галин Николов работи в ИАРА от 2009 година и е минал през всички възможни постове в йерархията. От инспектор, експерт, заместник директор, до неин изпълнителен директор от март миналата година. Доцент е, преподавател във Факултет “Биология и аквакултура” към Тракийския университет в Стара Загора, където чете лекции и до момента.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.